Решение № 825 от 20.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Доротея Кехайова при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601904 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 15.11.2021 г. по нохд №20334/2018г. на СРС, НО, 93 състав, подсъдимите Л. Р. Б. и С. Н. С. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 ,вр. ал.1 от НК и са осъдени всеки от тях на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски, както и разноските, направени от частния обвинител Г..

С присъдата е постановено два броя регистрационни табели да бъдат предадени на СДВР, а два броя регистрационни талони да останат по делото.

Срещу присъдата, в частта й, за определяне на наказанието е постъпила жалба от частния обвинител по делото Г.. В жалбата се развиват подробни съображение относно произволното определяне на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на всеки един от подсъдимите, както прилагането на института на условното осъждане. Според частния обвинител с наложените в присъдата 1 наказание не се постигат целите, съгласно чл.36 от НК по отношение на подсъдимите лица. Жалбоподателят иска от въззивния съд с решението си да увеличи размера на наказанието, както и да постанови същото да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимите.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия Б., чрез защитата му адв. Д., с искане въззивната инстанция да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по обвинението му за извършено престъпление по чл.210, ал.1 т.5 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв. В., защитник на подсъдимия С.. След запознаване с мотивите към присъдата е депозирано и допълнение, в което са развити оплаквания относно неправилността и незаконосъобразността на присъдата.

Твърди се, че съдът е приел изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е обосновал изводите си относно тяхната достоверност. Защитата иска постановяване на съдебен акт от въззивната инстанция, с който подзащитният му бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В открито съдебно заседание на 16.11.2022 г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи.

В открито съдебно заседание подсъдимите Л. Р. Б. и С. Н. С. – се явяват лично. За подс. Л. Б. се явява адв. Я. – упълномощен защитник и назначения от съда резервен защитник по делото адв. И.. За подс. С. С. се явява адв. В. – упълномощен защитник.

В съдебното заседание частният обвинител К. Г. – редовно призован се явява лично.

В хода на съдебните прения частният обвинител прави искане въззивният съд да увеличи размера на наказанието, както и да постанови същото да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимите.

Адв. В. поддържа подадената въззивна жалба и допълнението, като излага аргументи, че не е установено по безспорен начин, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл. 210, ал.1, т1 и т.5, вр. чл.

20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В тази връзка защитникът пледира, че от приобщените по делото доказателства, в това число обясненията на подс. С. и показанията на част от свидетелите, изключват каквото и да е въздействие за въвеждане на частния обвинител в заблуждение, за да придобие л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350“. Твърди, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че подс. С. се е представил за нотариус и именно това действие е повлияло върху поведението на Г. да сключи договор за покупкопродажба на МПС с подс. Б.. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд 2 необосновано e отхвърлил доводите на защитата, относно поведението на частния обвинител, относно факта, че повече от шест месеца след твърдяното изчезване на автомобила, той сигнализирал на органите на реда, както и, че не е предоставил релевантна за делото информация, в това число ключовете от процесния автомобил на органите на МВР, за да се извърши надлежно изследване на важни трафични данни. С оглед изложеното, моли настоящият съдебен състав да отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с която да признае подс. С. С. за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият С. поддържа казаното от защитника му.

Защитникът на подс. Б. излага аргументи, че извършеният от първата инстанция анализ на доказателствата е едностранчив, като необосновано съдът е кредитирал изцяло заявените от пострадалия обстоятелства, въпреки, че в неговите твърдения има множество противоречия, които опровергават съставомерността на престъплението измама. Развиват се съображения, че в конкретния случай се касае за осъществена възмездна сделка, въз основа на която частният обвинител е придобил собствеността и владението върху лек автомобил БВМ, по негово собствено желание, като по делото няма доказателства, че в последствие автомобилът е бил откраднат. С оглед изложеното се отправя молба до въззивния съд да отмени атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила и да постанови нова, с която да признае подс. Л. Б. за невиновен в извършване на повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Л. Б. потвърждава казаното от неговия защитник.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли за оставяне жалбите на подсъдимите и на частния обвинител без уважение като неоснователни. Намира първоинстанционната присъда за правилна и обоснована, като районният съд е направил подробен анализ на доказателствата и правилно е постановил, че същите подкрепят показанията на частния обвинител. Излага аргументи, че по безспорен начин по делото е установено, че подсъдимият Б. се е представил за пълномощник на собственика на БМВ-то, а подсъдимият С. С. за нотариус, което е довело до възбуждането на заблуждение в частния обвинител, че се касае за една реална сделка пред съответния компетентен орган - нотариус, която след изповядването й ще прехвърли собствеността на процесния автомобил на пострадалия.

Въз основа именно на тези задружно формирани неверни представи у частния обвинител, той е извършил имущественото разпореждане с паричната сума, след което е настъпила и щетата за него, която е резултат на престъплението измама.

В правото си на реплика адв. В. акцентира, че по делото няма доказателства подс. С. да е извършвал нотариални действия, каквито му се приписват, още повече, че за прехвърляне на собствеността на автомобил нов внос, не се изисква договорът да 3 бъде нотариално заверен.

В правото си на последна дума подс. С. моли съда да бъде признат за невиновен.

В правото си на последна дума подс. Б. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установено, че през 2011г. пострадалият К. Г. искал да закупи лек автомобил марка „БМВ Х6”. През месец август 2011г. при посещение в гр. София, той забелязал такъв автомобил с транзитни номера и чрез своя познат св. С. Н. разбрал, че колата се продава за сумата от 55 хил. лева. Св. Г. го помолил да организира среща със собственика на колата.

На 15.08.2011г. на мястото на срещата в гр. София, на автомивка на бул. “****, стопанисвана от „Н-М.” ООД, с управител подс. С. С., пострадалият Г. пристигнал с л.а. „Мерцедес“, с рег.№ СТ **** НН, придружен от неговите приятели св. С. Н. и св.

Б. Т.. На мястото на срещата пристигнал и подс. Л. Б. с л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350”, с peг. № ****, заедно с неговия познат св. К. Д.. При проведения разговор подс. Б. заявил, че има пълномощно от собственика на лекия автомобил БМВ Х6 да се разпорежда с него. Св. Г. решил да купи автомобила, като се договорил с подсъдимия да му прехвърли собствеността на л.а. „Мерцедес“, с рег.№ СТ****НН за сумата от 13 500 лева и да доплати сумата от 37 450 лв, а в замяна подс. Б. да му прехвърли собствеността върху л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350“, с рама №WBAFG02080LK66221.

Св. Г. поискал да изповядат сделката пред нотариус, при което подс. Б. му отговорил, че имал познат нотариус, който можел да дойде на място и да изповядат сделката пред него. След като подсъдимият се обадил по телефона на автомивката пристигнал подс. С. С., който заявил, че е нотариус и кантората му се намира в близост, но предложил да изповядат сделката на място. Св. Г. предоставил на подс. С. документите за л.а. „Мерцедес“, с рег.№ СТ****НН и пълномощно от родителите си, в качеството им на собственици на колата, с което го упълномощавали да се разпорежда с нея, а подс. Б. му дал своите документи и обяснил, че не е собственик на лекия автомобил “БМВ“, а има пълномощно. Св. Г. поискал да види пълномощното, но подс.

С. го уверил, че ще провери всички документи и казал, че отива да изготви договорите.

Когато се върнал носел печат със себе си и два договора – единият за продажба на л.а „Мерцедес“ от св. Г. на св. Й.В. (служител в автомивката), а другият - за продажба на л.а „БМВ Х6 Xdrive 350”, с рама №WBAFG02080LK66221, с рег.№**** от подс. Б. на св. Г..

4

На място св. Г. заплатил сумата от 22 500 лева на подс. Б. в присъствието на подс. С. С., на св. С. Н. и на Б. Т.. Уговорили се до две седмици да преведе остатъка от сумата в размер на 14 950 лева по банков път, като подс. Б. посочил сметка в „ИнвестБанк” ЕАД с **** и титуляр св. И.П., като казал, че иска да е по сметка на негова близка, за да не плаща данъци. Помолил св. Г. също при превеждането на сумата да не отразява, че е за покупко-продажбата на лек автомобил, а да посочи като основание „зареждане на сметка“.

Подс. Л. Б. предал на ЧО Г. автомобила „БМВ Х6 Xdrive 350” и ключа за колата без документи, а последният предоставил своя автомобил на подс. Б., като документите за колата останали в подс. С..

На 23.08.2011г. св. К. Г. заедно с подс. Л. Б. отишли до банков клон на „Пощенска банка” ЕАД в гр. София, където Г. превел по банков път сумата от 14 950 лева по сметка на св. И.П.. Подсъдимият Б. му казал, че документите по сделката са изготвени и трябва да ги вземе от подс. С. С.. По молба на пострадалия, св. Б. Т. отишъл на автомивката на бул.“**** в гр. София и се срещнал с подс. С. С., но последният отказал да му предостави документи за сделката за л.а „БМВ Х6 Xdrive 350” с рег.№****.

След това ЧО Г. отишъл с л.а. „БМВ Х6 Xdrive 350” с рег.№**** в к.к “Слънчев бряг“, където автомобилът бил откраднат. Пострадалият се свързал по телефона с подс. Б. и подс. С. и ги уведомил за изчезването на автомобила. В продължение на няколко месеца водел разговори с подс. Б., тъй като го подозирал, че му е отнел автомобила. Пострадалият срещнал случайно в гр.Стара Загора свид. И.Г.

И., който му споделил, че е имал проблем с подс. С. С. във връзка със закупуването на лек автомобил. По тази причина на 16.07.2012г. К. Г. подал молба в СДВР, в която описал случая.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, Софийски районен съд се е позовал на - обясненията на подс. Л. Б.-дадени пред съдебен състав на 26.09.2019г. и от 03.06.2021г.; обясненията на подс.С. С. от 02.11.2017г., дадени пред съдебен състав и прочетени в хода на съд.следствие на 03.06.2021г.; показанията на св. К. Г., дадени пред съдебен състав на 30.03.2017г., прочетени на основание чл.