Решение № 143 от 04.06.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 253/2024
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 04.06.2024
- В сила
- 05.06.2024
- Състав
- КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148,ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. Плевен, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244400600253 по описа за 2024 година Производство по реда на Глава "Двадесет и първа" от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. С. П. от гр.П. чрез защитника адвокат В. П. от АК-Плевен срещу Присъда № 33 от 11.03.2024 г. постановена по НЧХД № 1845/2023 година по описа на Районен съд - Плевен.
С атакуваната присъда Районен съд - Плевен е признал подсъдимия П. С.
П.,роден на ***г. в Руската Федерация, живее в град П., българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2023г. около 23.25ч. по телефона е изрекъл думите: „Курво! На какъв се правиш? Ще ти еба майката!“ - унизителни за честта и достойнството на И. Л. П. в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, в присъствието на Л. Ф. П. и Н. С. П. - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл. 146, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание - глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Със същият съдебен акт на основание чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимия П. П. бил осъден да заплати на тъжителя И. Л. П. сумата от 1500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 08.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 8000,00 /осем хиляди/ лева иска бил отхвърлен като неоснователен.
1
Първоинстанционният съд осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия да заплати на И. Л. П. сумата от 1200,00 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,а по сметка на РС - Плевен сумата от 60,00 /шестдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на постановената присъда, тъй като съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които според жалбоподателят установявали, че той не е автор на описаното в тъжбата деяние. Навеждат се доводи,че лична среща между тъжителя и подсъдимия не е имало като се оспорва фактическата констатация на РС-Плевен,че П. се е включил във водения по телефона разговор между тъжителя и бившата му съпруга,когато е и отправил процесните обидни реплики.Сочи се,че събраните при разпита на свидетелите Н.Л. и И.Б. гласни доказателства сочат,че подсъдимия е бил на риболов,а възприетите от тъжителя реплики били подхвърлени от преминаващи покрай терасата на В. Г. лица.Оспорва се поставянето в основата на присъдата на показанията на майката на тъжителя,която се приема,че е заинтересована от изхода на делото и доказаността на обвинителната теза,възведена по реда на частното обвинение.По-нататък се сочи,че липсват доказателства досежно субективната страна на вменената публична обида,доколкото подсъдимият не е могъл да знае,че разговора се е слушал от други лица, и че е могла да бъде възприета от тях като се оспорва и размера на обезщетението присъдено за неимуществени вреди,което се оценява като несправедлИ. с оглед обстоятелството,че няма доказателства за еквивалентно емоционално страдание.В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда,оправдаване на подсъдимия и изводимо от това произнасяне по гражданския иск,разноските и присъждане на направените такива от подсъдимия в хода на наказателното производство.
Подсъдимият П. С. П. се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция със защитника си,поддържа споделените от него доводи и моли съда да бъде оправдан.
Защитникът адвокат В. П. от АК-Плевен поддържа доводите във въззивната жалба,които възпроизвежда и отправените с нея искания.
Тъжителят от първоинстанционното производство, редовно призован се явява и оспорва жалбата. Процесуалният му представител – адв. Д. Ц. от АКПлевен ангажира становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима 2 и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П. С. П. е роден на ***г. в Руската Федерация, живее в град П., българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият живеел на съпружески начала с бившата на съпруга на тъжителя - свидетелката В. Л. Г.. Бившите съпрузи са родители на детето Л.
И.в П., като след развода родителските права били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти със сина му.
На 31.07.2023 г. тъжителят И. Л. П., неговите родители - свидетелите Л.
Ф. П. и Н. С. П. и сина му Л. отишли на почивка на Българското Черноморие.
На 08.08.2023 година четиримата се прибирали към гр. Плевен с управляван от тъжителя лек автомобил, като спрели да вечерят в крайпътно заведение, разположено край пътя гр. Казанлък - с. Шипка. Около 19:34 часа свидетелката В. Г. се обадила по телефона на бившия си съпруг и по време разговора била уведомена, че движението е било натоварено, респ. отбито в района на гр. Гурково и поради това все още не са се прибрали. Свидетелката Г. провела разговор и с детето, което и казало, че се прибират от морето и са спрели, за да се нахранят. След като вечеряли и отпочинали за кратко, тъжителят и неговите син и родители продължили пътуването си към гр.
Плевен, като Л. заспал в автомобила. Превозното средство било управлявано от И. Л. П., поради което същият ползвал мобилния си телефон чрез устройство „свободни ръце“, като провежданите по този начин разговори се чували от всички пътуващи чрез високоговорител. В 23:25 часа тъжителят отново получил обаждане по телефона от бившата си съпруга - свидетелката В. Г., която се безпокояла, че сина и все още не се е прибрал в дома си и искала да го чуе. И. П. я уведомил, че детето е заспало и ако има проблем ще я уведоми. В този момент близо до свидетелката бил нейният съжител подсъдимият П. С. П., който започнал да отправя по телефона обидни думи към тъжителя, а именно: „Курво! На какъв се правиш? Ще ти еба майката!“ и същите били възприети от пътуващите в автомобила - свидетелите Л. Ф. П. и Н. С. П.. И. Л. П. се почувствал унизен и заплашен и съобщил за случилото се на единния европейски номер 112, от където бил посъветван да потърси правата си по законния ред.
Доказателствата, върху които Районен съд – Плевен е изградил своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез обстоен разпит на свидетелите и приобщаване на относимите писмените доказателства по реда на чл. 283 от НПК. Следва да се посочи, че районният съд е проявил необходимата процесуална активност, като е събрал в достатъчна за нуждите на процеса и изясняването на обективната истина 3 доказателствена маса, проведени са задълбочени и подробни разпити на свидетелите и практически са използвани всички процесуални способи за събиране и проверка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд не констатира никакви процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства по делото и се солидаризира с направения анализ на доказателствата като намира направените фактически констатации по делото на РС-Плевен за правилни, обосновани и законосъобразни, а изводимо от това и възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция. Относно анализа на доказателствените средства във връзка, с което са основните оплаквания на защитата, то въззивната инстанция не констатира пропуски или грешки. Правилно в основата на присъдата са поставени показанията на свидетелите Н. П. и И. Х. като от първата се установява разговора между подсъдимия и тъжителя по времето,през което пътували , разпознаването на гласа на подсъдимия и отправените от него обидни реплики,които повлияли негативно на тъжителя.Същите кореспондират и с показанията на Хитов,които споделя разказа на тъжителя за случилото се и емоционалното му състояние.Тези гласни доказателства намират кореспондентна опора и в приобщения запис на ЕННСП 112 регистрирал обаждането на тъжителя по повод случилото се на процесната дата.
Аргументирано първата съдебна инстанция е отказала да постави в основаната на изводите си по фактите показанията на свидетелката В. Г. и това не е мотивирано само с емоционалната `и близост с тъжителя,но и с протИ.речието,което този съд е открил при анализа на доказателствата.Изисканата справка от мобилен оператор не установява разговор между нея и подсъдимия,както същата сочи,а изводимо от това и възможността последният действително да не е бил край нея,а на риболов като се твърди в обясненията на П. и нейните показания.Съпоставена с показанията на Н.Л. и И.Б. очевидно нито е имало разговор между В. Г. и подсъдимия,както твърди св.Б. по време на заявения от него престой на процесния водоем,предназначен за спортен риболов,нито пък може да се приеме,че същите имат убедителен мотив да си спомнят,че на процесната дата 8.08.23г. са били в указания времеви интервал на посоченото място с подсъдимия.На този фон правилно е преценено,че обясненията на подсъдимия следва да бъдат интерпретирани изцяло като защитно средство и отхвърлени,така както е сторил контролирания съд.
От така установените факти районният съд е направил правилния извод, че подсъдимия П. е отправил обидни реплики към тъжителя.
За да е налице обида по чл. 146 от НК, субектът следва да е дал своя негативна оценка на личността на адресата под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове и т.н., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел - Решение № 93 от 22.05.2013 г. по н.д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о. При преценката на тези обстоятелства от съществено 4 значение са личностите на двете страни и оценката на техния мироглед и възприятия за морал и достойнство. Обидата от гледището на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца. В конкретния случай, както подсъдимият, така и тъжителят са лица в зряла възраст, като типично за възрастта им е изграждането на определени убеждения за полова ориентация,семейни ценности и емоционалните отношения към биологичните родители,които да бъдат поставени в основата на възприятията и м за чест и достойнство. Поради тази причина, въззивната инстанция приема, че отправените от подсъдимия П . реплики безспорно са имали обидно съдържание.
Субективната страна на деянието се установява от доказателствата по делото,които убедително сочат намерението на подсъдимия да засегне тъжителя и да накърни чувството му за чест и достойнство.
Доводите на защитника,че липсват доказателства за субективната страна на деянието по квалифициращия признак публичност са убедителни и се възприемат от въззивната инстанция.Няма категорични доказателства,които да сочат,че подсъдимият П. е знаел,че тъжителя е бил включил високоговорител,с което разговора между тях и отправените от него реплики са станали достояние на пътуващите в автомобила му лица,поради което подсъдимия следва да бъде оправдан по този квалифициращ признак по първоначално повдигнатото обвинение.
При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил общественоопасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа обстановка при извършване на деянието, и правилно по реда на чл. 78а от НК е освободил подсъдимия П. П. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание " Глоба" в размер съобразен с горните обстоятелства.Оправдаването на подсъдимия по квалифицирания признак по чл.148,ал.1,т.1 от НК не се отразява върху приложимостта на този особен ред,нито пък върху размера на административното наказание с оглед липсата и на възведено оплакване в съответната форма от тъжителя и повереника му.
Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5173d6b-fab5-4814-af3b-94b33d1f7bc6