Протокол № 1162 от 20.07.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1162 гр. Пазарджик, 14.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220100245 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищеца С. П. П., редовно призована, не се явява лично, както и не изпраща процесуален представител.

За ответника СИТИ КЕШ ООД, редовно призован, представлявано от управителя Н. П. П., не се явява лично управителя Н. П. П., както и не изпраща процесуален представител.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх. № 17230/13.07.2023 г. от адв. М., с която сочи, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да присъства в насроченото за 14.07.2023 г. о.с.з., поради което моли съда да бъде извинен. В случай на редовна процедура по призоваване на страните – моли съда да бъде даден ход на делото. Поддържа исковата молба, както и направените с нея доказателствени искания. Няма възражения по доклада. Ответникът е признал иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, като е оспорил предявения иск с правно основание чл.

1

55 ЗЗД. Предвид на горното, поддържа направеното доказателствено искане за задължаване на ответника да представи копие от кредитното досие.

Поддържа искането за изготвяне на ССчЕ, направено с депозираната искова молба, като моли съда освен първоначално поставеният въпрос, да допусне и въпроса: Каква е сумата, която С. П. е заплатила на ответното дружество по договор за паричен заем № 610124, като посочи начина на разпределение на постъпилите суми. В случай, че съдът даде ход по същество, моли да уважи така предявените искове, счита, че безспорно се доказа недействителността на процесната неустоечна клауза, както и предвид поведението на ответника и разпоредбата на чл. 161 ГПК - заплащането на сумата. Претендира разноски на основание чл. 38 ЗА, като прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника хонорар. Представя списък на разноските по чл.

80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като страните не се явяват, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са ал. 1 , пр.1 ЗЗД. искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл. 55, Между С. П. П. в качеството и на заемополучател и „Сити Кеш“ ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № 610124. В Договора страните са уговорили основите параметри на правоотношението: размерът на заема е 1000 (хиляда) лв., със задължение да бъде погасен чрез 10 (десет) месечни вноски. Посочен е годишен процент на разходите малко под 50%, като по този начин привидно са спазени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кредитът е изцяло погасен чрез рефинансиране.

Сочи се, че в Договора е разписано, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с 2 рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Съгласно ПМС №331/ 16.11.2020 г., размерът на минималната работна заплата за 2021 г. е 650 (шестстотин и петдесет) лв., тоест, ако договорът бъде обезпечен с един поръчител, то неговият месечен доход следва да бъде не помалко от 4550 (четири хиляди петстотин и петдесет) лв., а при двама поръчители- всеки един от тях трябва да декларира месечно възнаграждение в размер от поне 2600 (две хиляди и шестстотин) лв. Несъмнено поставените изисквания са изначално неизпълними от длъжника, което е начин за автоматичното задействане на прекомерно високата неустоечна клауза - над 100% от размера на главницата.

Твърди се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената „неустойка" в размер, надхвърлящ многократно позволения от Закона размер на ГПР.

Същата е включена в погасителния план още от самото начало. Съгласно чл.

23 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процеп на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКП, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В процесния договор това не е направено, а включената в погасителния план неустойка по същество представлява скрита лихва и задължително следва да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. Твърде вероятно е, с цел заобикалянето на Закона, неустойката да се изключва от ГПР, поради схващането, че ГПР се калкулира към датата на сключване на договорите за потребителски кредит, а задължението за заплащане на неустойка формално, макар и привидно (тъй като е включено още в първоначалния погасителен план), възниква 3 (три) дни след подписването му. По този начин се избягва посочването на излизащите извън позволените 3 от Закона рамки за максимален размер на ГПР към датата на сключване на договора. Това обаче е безспорно незаконна и опасна търговска практика, която води до свръхзадлъжнялост на кредитополучателите и нерядко създава обективни предпоставки за изпадането им в неплатежоспособност чрез недобросъвестна употреба на слабата им икономическа позиция. Ако кредитното дружество желаеше реално обезпечение по предоставения кредит, като средство за защита на интересите си, то, още след задължителната предварителна проверка но чл. 16 ЗПК, щеше да изисква осигуряването на надлежно обезпечение при самото подписване на договора. Или, при наличието на достатъчно негативни факти в кредитната история на клиента, щеше да доведе до отказ от предоставяне на паричния заем. Към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Считам, че уговорената в него неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което, на основание чл. 26 от ЗЗД, е нищожна.

На първо място счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение на неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от 3ПK. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от 3ПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.

Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в 3ПK е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е 4 счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.

Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

Съгласно т. З от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на над 100% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й 5 обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от 26.02.2015 г., по т. д. 4386/2013 г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011г. по т.д.

115/2010 г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.

Па следващо място счита, че е налице заобикаляне на закона но смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПK. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процеснага клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.