Определение № 43 от 07.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800501146 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8676 от 16.09.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Определение № 669 от 19.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1216/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 141 от 02.05.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразен практиката на съда на Европейския съюз и по конкретно с постановеното решение по дело С-438/22, според което при определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземат предвид обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото, като съдът погрешно е определил адвокатско възнаграждение в прекомерен размер.Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решението, като бъде намален размера на присъденото възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 1216/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград е образувано по искова молба подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която против Н. П. П. са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 1

ГПК, вр с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 13 569.71 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 14.09.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 4 061.66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2009 г. до 24.06.2010 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 14.09.2007 г., за които суми са издадени Заповед № 454 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 881/2010 г. по описа на РС – Ботевград.

С постановеното по делото Решение № 141 от 02.05.2025 г. предявените от ищеца искове са отхвърлени изцяло, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е присъдил разноски в полза на ответника Н. П. П. в размер на 2 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.5, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14 от 2025 г., приложима към процесните отношение, с оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /12.08.2024 г./, дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по двата кумулативно предявени иска, с оглед определения интерес е в размер на 2 327.44 лв.

Неоснователно в случая е позоваването на частния жалбоподател на Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, независимо, че с него е прието, че определените с Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар.

Съдът не е задължен във всеки един случай да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение под предвидения в наредбата минимален размер, а следва да прецени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящият случай съдът намира, че макар самото дело да не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, то материалния интерес е висок (при евентуално обжалване на първоинстанционното решение, то би се стигнало до касационен контрол). Съдът съобрази и извършената от адвоката работа, последният е депозирал отговор на исковата молба и се е явил в открито съдебно заседание по делото, в което е била приета допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, като е задавал въпроси към същата.

Предвид изложеното, съдът не намира основание да намали адвокатското 2 възнаграждение под претендирания размер от 2000.00 лв. Още повече, че съобразно цитираната и от самия жалбоподател практика на СЕС, съдът има възможност, но не и задължение да намали размера на адвокатското възнаграждение под предвидения в наредбата минимален размер, а самата тя служи като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. В случая претендирания и присъден от първоинстанционния съд размер е под минималния такъв, предвиден в наредбата, а именно с 327.44 лв. под него.

Предвид всичко изложено частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение на Районен съд - Ботевград, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 669 от 19.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1216/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което е оставенa без уважение молба с вх. № 6338 от 14.07.2021 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното Решение № 141 от 02.05.2025 г. по същото дело, в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд на Р.

България, при условията на чл.280 ГПК.

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800501146 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8676 от 16.09.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Определение № 669 от 19.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1216/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 141 от 02.05.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се поддържа, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразен практиката на съда на Европейския съюз и по конкретно с постановеното решение по дело С-438/22, според което при определянето на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземат предвид обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото, като съдът погрешно е определил адвокатско възнаграждение в прекомерен размер.Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решението, като бъде намален размера на присъденото възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 1216/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград е образувано по искова молба подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която против Н. П. П. са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 1

ГПК, вр с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 13 569.71 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 14.09.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 25.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 4 061.66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2009 г. до 24.06.2010 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2007 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 14.09.2007 г., за които суми са издадени Заповед № 454 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 881/2010 г. по описа на РС – Ботевград.

С постановеното по делото Решение № 141 от 02.05.2025 г. предявените от ищеца искове са отхвърлени изцяло, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е присъдил разноски в полза на ответника Н. П. П. в размер на 2 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение не е в прекомерен размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.5, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14 от 2025 г., приложима към процесните отношение, с оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /12.08.2024 г./, дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по двата кумулативно предявени иска, с оглед определения интерес е в размер на 2 327.44 лв.

Неоснователно в случая е позоваването на частния жалбоподател на Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, независимо, че с него е прието, че определените с Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар.

Съдът не е задължен във всеки един случай да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение под предвидения в наредбата минимален размер, а следва да прецени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящият случай съдът намира, че макар самото дело да не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, то материалния интерес е висок (при евентуално обжалване на първоинстанционното решение, то би се стигнало до касационен контрол). Съдът съобрази и извършената от адвоката работа, последният е депозирал отговор на исковата молба и се е явил в открито съдебно заседание по делото, в което е била приета допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, като е задавал въпроси към същата.

Предвид изложеното, съдът не намира основание да намали адвокатското 2 възнаграждение под претендирания размер от 2000.00 лв. Още повече, че съобразно цитираната и от самия жалбоподател практика на СЕС, съдът има възможност, но не и задължение да намали размера на адвокатското възнаграждение под предвидения в наредбата минимален размер, а самата тя служи като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. В случая претендирания и присъден от първоинстанционния съд размер е под минималния такъв, предвиден в наредбата, а именно с 327.44 лв. под него.