Решение № 16983 от 19.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16983 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110109213 по описа за 2023 година Предмет на делото е предявеният от Х. Г. А., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК********* отрицателен установителен иск с правно основание вл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в размер на 900 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.07.2011 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 164,93 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, 650 лв. разноски за първа инстанция и 100 лв. разноски за въззивното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на ЗД (ФИРМА) АД срещу Х. Г. А. въз основа на влязло в сила на 22.01.2016 г. съдебно решение по гр. д. № 32654/2011 г. по описа на СРС, 36 с-в, потвърдено с решение от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 9896/2013 г. по описа на СГС, I I въззивен състав.

Сочи се, че на 04.03.2020 г. процесните вземания са прехвърлени на ответника с договор за цесия. Въз основа на издадения изпълнителен лист е се релевират доводи, че е образувано изп. дело № 305/2022 г. при ЧСИ М. К.. Ищецът обосновава, че не дължи гореизброените суми, поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, е постъпил такъв от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че давността за процесното вземане е прекъсната на 27.03.2018 г., от която дата е започнала да тече нова 5-годишна давност.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

Страните не спорят и съдът е отделил същите като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че е издаден изпълнителен лист в полза на ЗД (ФИРМА) АД срещу Х. Г. А. въз основа на влязло в сила на 22.01.2016 г. съдебно решение по гр. д. № 32654/2011 г. по описа на СРС, 36 с-в, потвърдено с решение от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 9896/2013 г. по описа на СГС, II въззивен състав за сумата в размер на 900 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.07.2011 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 164,93 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, 650 лв. разноски за първа инстанция и 100 лв. разноски за въззивното производство, въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № 305/2022 г. при ЧСИ М. К., като на 04.03.2020 г. процесните вземания са прехвърлени на ответника с договор за цесия.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Страните не спорят, че решението е влязло в сила на 22.01.2016 г., от когато е започнала да тече петгодишната давност.

Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на 2 кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че през март, април и май 2016 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. На 08.03.2018 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в ДСК ЕАД и на 27.03.2018 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в (ФИРМА) АД, от когато е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата на образуване на ново изпълнително дело. Макар образуването да не е изпълнително действие и по делото да няма данни дали по новото изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, съдът намира, че доколкото е спрял изпълнението по изпълнителното дело като обезпечителна мярка преди изтичане на петгодишната давност, то същата не е изтекла към настоящия момент и искът следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника, но доколкото такива не се претендират и няма доказателства да са сторени не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. А., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК********* отрицателен установителен иск с правно основание вл.

439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в размер на 900 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 27.07.2011 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 164,93 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, 650 лв. разноски за първа инстанция и 100 лв. разноски за въззивното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на ЗД (ФИРМА) АД срещу Х. Г. А. въз основа на 3 влязло в сила на 22.01.2016 г. съдебно решение по гр. д. № 32654/2011 г. по описа на СРС, 36 с-в, потвърдено с решение от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 9896/2013 г. по описа на СГС, II въззивен състав.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4