Определение № 110 от 20.01.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 20.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20203100901385 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано заедно от Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, действащи чрез юрисконсулт Г.Д., със с ъдебен адрес: *******, против В. Д. В., с ЕГН**********, с адрес: *******, представляван от назначеният му особен представител адв.В.В., с адрес за призоваване: *******, с която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на солидарно задължение за заплащане от ответника на вземанията по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №0140D-M-000099/08.02.2018г., сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, за които по ч.гр.д.

№852/2019г. по описа на Районен съд Девня, са издадени Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, а имено за установяване на дължимостта на сумата от 33759.44лв., включваща: -30000лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-16.05.2019г. до окончателното изплащане; -539.54лв.-договорена лихва дължима за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г., дължима на основание Раздел III, т.5 от договора за овърдрафт и -3219.90лв.-обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г. включително, дължима на основание т.6.1. от Общи условия по програмата за Микрокредитиране на “ПИБ“ АД Раздел VI, към договора за овърдрафт.

Претендират се деловодни разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на 1 ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на ответника, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани в отговора на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът, е подал допълнителен отговор, с който оспорва доводите изложени в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва да се допусне и исканата от ищецът съдебно-счетоводна експертиза с посочената от него задача.

С оглед представянето от ищеца с ДИМ на оригиналите от процесния договор и ОУ кум него, следва да се остави без уважение искането на ответната страна за задължаване на страната да представи оригинални документи при условията на чл.183 от ГПК На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание 2 чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Първа Инвестиционна Банка“ АД, против В. Д. В., с която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на солидарно задължение за заплащане от ответника на вземанията по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №0140D-M-000099/08.02.2018г., сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, за които по ч.гр.д.№852/2019г. по описа на Районен съд Девня, са издадени Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, а имено за установяване на дължимостта на сумата от 33759.44лв., включваща: -30000лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-16.05.2019г. до окончателното изплащане; -539.54лв.-договорена лихва дължима за периода 01.12.2018г.31.01.2019г., дължима на основание Раздел III, т.5 от договора за овърдрафт и -3219.90лв.обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г. включително, дължима на основание т.6.1. от Общи условия по програмата за Микрокредитиране на “ПИБ“ АД Раздел VI, към договора за овърдрафт. Претендират се деловодни разноски.

Банковата сметка, по която може доброволно да се плати задължението е IBAN:

BG90FINV915010PAL0ANFL.

В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между ищецът и ”Паунка 04” ЕООД, с ЕИК 203372456, като кредитополучател и съдлъжниците Б. Г. В.а и В. Д. В., на 08.02.2018г. е сключен Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №0140D-M-000099/, сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, които са неразделна част от него. Поддържа се, че договорът за кредит е сключен при действието на Общи условия по програмата за микрокредитиране на ПИБ АД, които са представени на кредитополучателя и съдлъжниците, и те са приели прилагането им. Твърди се, че по силата на въпросният договор, на кредитополучателя и солидарните длъжници, един от които е ответника, при условията на солидарна отговорност е предоставен на банков кредит-овърдрафт по разплащателна сметка при допустим размер на дебитното салдо от 30000лв. Твърди се, че в периода 08.02.2018г.-01.12.2018г. предоставеният кредит овърдрафт е усвояван многократно в рамките на предоставената сума по сметка с IBAN: *******, открита на името на кредитополучателя, като в ИМ са посочени конкретните дати и размер на теглените суми.

Сочи се, че съгласно т.5 от договора, за ползвания овърдрафт се дължи годишна възнаградителна лихва в размер на лихвен процент, базиран на спестяванията за лева /СЛП/, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.5033 пункта, но не по-малко от 7.95%. Твърди се, че към датата на сключване на договора СЛП за лева е в размер на 0.4467 % годишно.

Поддържа се, че съгласно т.6.1. и т.6.2. от приложимите Общи условия дължимите, но неизвършени в срок плащания, поради липса на авоар по разплащателната сметка на 3 кредитополучателя, се отнасят в просрочие и олихвяват съгласно Тарифата на банката.

Поддържа се още, че с подписването на договора за кредит на основание чл.121 и сл. от ЗЗД за съдлъжниците Б. Г. В.а и В. Д. В., е възникнала неограничена солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя ”Паунка 04” ЕООД по процесния договор за овърдрафт. Сочи се, че вземането по договора за кредитът е с окончателно настъпил падеж на 31.01.2019г. на основание Раздел II, т.4 от договора. Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 01.12.2018г. до 15.05.2019г. включително или общо 166 дни, защото не са заплатени 3 вноски за лихва в общ размер от 539.54лв., които са били дължими на падежи и в размери, както следва: на 01.12.2018г.-128.78лв.; на 01.01.2019г.205.38лв. и на 01.02.2019г.-205.38лв. Поддържа се, че обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., дължимо на основание т.6.1. от Общи условия, е в размер на 3219.90лв. Твърди се, че тъй като з адължението не е погасено в срок, на 16.05.2019г. банката депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№852/2019г. по описа на ДРС. Сочи се, че съдът е уважил искането и е издал в полза на ищеца исканите Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Сочи се, че ответника, в качеството си на от солидарен длъжник, е подал възражение, срещу вземането по заповедта, в резултата от което за ищецът се е породил интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането си.

С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се оспорват твърденията на ищеца досежно непогасяването изцяло и в срок на задълженията по договора за кредит. Оспорва се о доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства имащи характер на частни документи. На следващо място се оспорват началната дата на забавата и правилното приложение на лихвеният процент за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г., съобразно посочената в договора формула за определянето му. Поддържа се още, че ищецът не е представил погасителен план на кредитополучателя и в частност на съдлъжниците, поради което се оспорват твърденията, че ответникът не е изпълнявал надлежно задълженията си по договора. Оспорва се претендираното обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., дължимо на основание т.6.1.

ОУ към договора за овърдрафт, като се твърдим, че са налице неравноправни клаузи, които влекат след себе си нищожност и съответно недължимост на претендираното обезщетение.

На следващо място се поддържа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, банката не е отправила волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита до ответника, поради което вземането не е изискуемо. На последно място се възразява по отношение на размера на исковата претенция, като се твърди, че не е спазена поредността за погасяване на вноските, които са направени след 01.12.2018г. и съобразяването на същите при изчисляване на исковите суми.

С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията, доводите и доказателствените искания на ответника изложени в отговора на исковата молба.

4

По конкретно се сочи се, че легално определение на приложимият на основание т.5 от договора за овърдрафт годишен лихвен процент, базиран на спестяванията за лева /СЛП/, е дадено в Раздел “Определения“ от Общите условия, а имено: “референтен лихвен процент, изчисляван за всеки отделен вид валута по обявена от банката методика, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора променлив лихвен процент по кредита.“. Сочи се, че методиката за определяне на БЛП и СЛП, са обявени на интернет страницата на банката и наред с това, са на разположение на клиентите и на хартиен носител в офисите на банката. Твърди се, че лихвата за просрочени плащания е предвидена в Бюлетина за лихвите към Тарифата на банката, с която при сключване на договор кредитополучателят и съдлъжниците, в т.ч. ответникът, са заявили, че им е предоставена и че са запознати и приемат прилагането във връзка с изпълнение на договора /т. 10 от договора/. На следващо място се поддържа, че договорения с процесния договор начин на олихвяване на дълга не нарушава изискването за добросъвестност, като са развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика. По отношение на довода на ответната страна, че липсва изготвен и предоставен погасителен план на длъжниците, се поддържа, че такъв в случая е неприложим предвид естеството на договора, чиито предмет е предоставяне на кредит, който се ползва под формата на превишаване наличността по разплащателната сметка, до максимален размер на надвишението, при договорените условия и срок. Сочи се, че предоставеният в случая овърдрафт е усвояван многократно в рамките на предоставената сума от кредитополучателя, за което в срока на договора същия дължи единствено ежемесечна лихва, изчислена върху ползвания за периода размер на дебитното салдо. Относно възраженията на ответната страна за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, се поддържа, че същото е неотносимо, доколкото на основание Раздел II, т.4 от договора за овърдрафт процесният кредит е с окончателно настъпил падеж на 31.01.2019г., т.е. преди подаване на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК пред РС Девня на 16.05.2019г.