Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1200 от 17.12.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4490/2020
Вид
Решение № 1200
Подписан
17.12.2020
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. Плевен , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Дияна А. Николова като разгледа докладваното от Дияна А. Николова Гражданско дело № 20204430104490 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: *** - адв.***, ВАК против Б. М.

Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв.*** ПлАК, с която е предявен иск на основание чл.127 ал.2 вр. чл.59 ал.9 от СК. Твърди се, че страните живели на семейни начала, в резултат на което се родили двете им деца /близначки/ *** и ***, родени на 09.02.2013год. След настъпила фактическа раздяла на родителите, с решение, постановено по гр.д.

№4612/2018год. по описа на ПлРС, родителските права спрямо децата били предоставени на майката – ответница в процеса, ведно с произтичащите от това последици. Ищецът твърди, че стриктно спазва определения му от съда режим на лични отношения с децата, но ответната страна се стреми изцяло да го изолира от децата, пречи му да комуникира от разстояние с тях, но найважното, което изтъква е това, че ответницата не полага адекватни грижи за тях - децата ходят със стари, изпокъсани и мръсни дрехи; майката не им готви, не ги гледа добре, а ги оставя на грижите на баба им/нейна майка/; оставя ги дори при непознат за децата мъж, като с поведението си изцяло ги неглижира и има казано най-общо напълно безотговорно поведение и 1 отношение спрямо тях. В подкрепа на твърденията си и обосновавайки ги, ищецът твърди, че ответницата се е завърнала към стари нейни навициупотребява наркотици и дрехи забранени вещества, алкохол; обкръжението й се състои от криминално проявени лица, наркомани и наркоразпространители. Твърди, че на 08.06.2020год. детето *** било нахапано от куче, отглеждано в жилището на ответницата, във вр. с което той подал сигнал на телефон 112, а оттам и на Национална телефонна линия за деца тел 116111, след което в Отдел „Закрила на детето“ - Плевен този негов сигнал бил регистриран. Извършената проверка от социалните служители установили крайно лошо хигиенично състояние в жилището, в което двете деца съжителстват с майка си и баба си и след съответни констатации и консултации ответницата се съгласила децата временно да отидат при баща си, като предтекст за това /вкл. подсказан й от самите социални служители/ било извършването на ремонт на жилището. Ищецът твърди, че към момента на подаването на исковата молба двете деца се намират при него в жилището му, като същите се чувстват много добре там, а самият той полага и има възможност да полага за тях всички необходими грижи и да им отделя нужното внимание. С подробности излага твърдения за това, че майката не притежава и минимален родителски капацитет и способности да отглежда и възпитава децата, които за него растат при нея в една изключително вредна за тях среда.

Аргументирайки се, ищецът прави искане занапред той да упражнява родителските права спрямо двете деца и прави искане за определяне на привременни мерки.

В представения от ответницата писмен отговор се излага, че исковата молба е неоснователна, а изложеното по отношение родителския капацитет и фигурата на майката представляват „клеветнически твърдения“. Излага се какви са били отношенията между страните през време на фактическото им съжителство; твърди се, че ответницата разполага с подходящи жилищни условия за отглеждането на двете деца; че е работила, но заради кризата с пандемията COVID -19 в момента е безработна и регистрирана в Бюро по труда –Плевен; че ищецът всъщност не заплащал дължимата издръжка на децата, за което срещу него било образувано наказателно производство, впоследствие прекратено поради заплащането на същата. Твърди се, че 2 ищецът съжителства на семейни начала със служителка в РС-Варна и нейното дете, което предвид малката квадратура на жилището им, било недопустимо и не е в интерес на двете малолетни деца на страните.

В о.с.з ищецът се явява лично и се представлява от адв.***, която поддържайки иска, навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.

Ответницата се явява лично и се представлява от адв.***, оспорва иска, навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.

Като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

БЕЗСПОРНО по делото е, че страните са родители на малолетните деца *** и ***. Безспорно е, че с влязло в сила на 25.01.2019год. съдебно решение, постановено по гр.д. №4612/2018год. по описа на ПлРС, III-ти граждански състав, родителските права спрямо децата са предоставени на майката Б. М. Д., по нейното местоживеене е определено местоживеенето на двете деца. С решението на бащата е определен режим на лични отношения с двете деца *** и ***, както следва : всеки първи петък, събота и неделя от месеца, през който ответникът по насрещния иск /бащата на децата/ да ги взема при себе си, по неговото местоживеене и с приспиване от петъчния до неделния ден - съответно от 17,00часа в петък /а когато децата станат ученици - след приключване на учебния ден в петъчния ден/ до 17,00часа в неделя; всяка трета събота и неделя от месеца, през който ответникът по насрещния иск /бащата на децата/ да ги взема при себе си, по неговото местоживеене и с приспиване от съботния ден до неделния ден - съответно от 09,30часа в събота до 17,30часа в неделя; всяка втора събота или неделя /по предварителна уговорка на страните/ по местоживеенето на децата от 12,00часа до 16,00часа на съответния ден; първата половина от всяка предстояща ученическа ваканция на децата, през който период бащата да ги взема при себе си, с преспиване по неговото местоживеене; един месец през лятото, несъвпадащ с ползван от майката платен годишен отпуск, през който бащата да взема децата при себе си, по неговото местоживеене. Бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си, чрез майката Б. М. Д., 3 както следва: на детето *** *** ЕГН *** – по 150лв. месечно, на детето *** ***, ЕГН *** – по 170лв. месечно, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2018год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й, като за разликата до претендираните по 250лв. за всяко дете съдът е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.

Спорен въпрос по делото е дали са налице основания за промяна на родителските права, респ. следва ли занапред същите да упражнява бащата на двете деца, с произтичащите от това последици – въпросите относно местоживеенето и режима на лични отношения, издръжката на децата.

Съдът намира иска за допустим, а по същество за основателен и доказан и като такъв следва да го уважи.

Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане” или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

С определение от 04.09.2020год. и по искане на ищеца съдът е постановил привременни мерки, а именно : предоставил е временно, до приключване на производството по делото с влязло в сила решение, упражняването на родителските права спрямо малолетните деца *** ***, ЕГН *** и *** ***, ЕГН *** на бащата Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес: *** - адв.*** , ВАК и е определил местоживеенето на двете деца по неговото местоживеене - понастоящем на адрес: ***. Определил е режим на лични отношения на майката Б. М. Д., с двете деца както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до16,00часа в съботния ден и от 10,00часа до 16,00часа в неделния ден, по местоживеенето на децата. Осъдил е Б. М. Д., да заплаща месечна издръжка на децата, чрез техния баща Д. Б. Д., както следва : на *** ***, ЕГН *** – по 160лв., а на *** ***, ЕГН *** – по 180лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2020год.

На 10.09.2020год. ответницата, чрез пълномощника си адв.***, е депозирала молба с искане за изменение на така постановените привременни мерки. Молбата е оставена без уважение в проведеното първо по делото о.с.з., 4 като съдът, след обстойно изслушване на страните е изложил мотиви за това.

От влизане в сила на решението, постановено по гр.д. №4612/2018год. по описа на ПлРС, до подаването на настоящата искова молба – на 03.07.2020год., е изминал период от 1 година и 5 месеца. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, разгледани във вр. с твърденията на страните при изслушването им в о.с.з., с начина, по който всеки от тях обосновава свое поведение /действие или бездействие/ или обяснява конкретна ситуация от значение за делото, за съда се налага извод, че за този период от време ответницата не е успяла да създаде подходяща, хармонична и безопасна среда, в която да отглежда и възпитава децата си. Съдът отчита обстоятелството, че същата няма завършено средно образование и не разполага с умения, позволяващи й развиване на собствен бизнес, което в днешните социално-икономически условия на живот, несъмнено й създава допълнително пречки за намиране не само на подходяща, но и на добре платена работа. Съдът отчита обстоятелството, че ответницата не разполага с подкрепа, вкл. финансова, на никой друг близък, освен на майка й – св.***, която обаче също реализира доходи, които не могат да се квалифицират като високи. Неслучайно същата заявява пред съда, че от 15 години живеят в жилището в ***, под наем, и въпреки, че същото не е в особено добро състояние, има постоянен теч в банята, т.к. е на последен етаж, не могат да си позволят да го сменят с друго, т.к. заплащат нисък наем. Съдът отчита, че ответницата не разполага със средства, за да задоволи потребностите на децата в степен над средната за страната - поради липсата на квалификация, образование, а понастоящем и поради това, че е безработна. Съдът в тази връзка отчита, че хората са с различен социален статус, различни възможности, различна нагласа за реализация и печелене на пари и т.н.

Въпреки това, всички доказателства по делото сочат, че наведените от ищеца доводи, че не е в интерес на децата да продължават да живеят в дома и с ответницата, се явяват напълно доказани и обосновават извод, че именно ищецът се явява по-добрият, по-отговорният родител, който разполага не само с по-добра финансова възможност да отглежда децата, но и притежава нужния родителски капацитет и е способен да проявява адекватна грижа за двете си деца. Съпоставянето на семейната среда на майката и на бащата на двете деца несъмнено води до извод, че в интерес на същите е да живеят 5 занапред с баща си, а не с майка си. В приетия социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане“-Варна е описано, че ищецът съжителства на семейни начала с жена, служител в РС-Варна, която има дете на същата възраст, на каквато са двете близначки. Посочено е, че взаимоотношенията в семейството са много добри, децата се разбират помежду си и с всеки от възрастните; имат изградени навици в ежедневието, в подготовката за училище, във времето за почивка и развлечения и т.н. Видно от данните по делото е, че ответницата предприема действия за повишаване, макар и в незадоволителна степен, на хигиената в дома си и на качеството на живот като цяло само тогава, когато е заставена да доказва пред социалните служби пригодността си като родител. От доказателствата по делото се налага извод, че в психично-емоционално отношение ответницата е все още нестабилна като личност, изпитва несигурност и на моменти тревожност /в резултат на произтекли различни ситуации, вкл. в личния й живот/, вследствие на което изпада в депресия и самата тя констатира, че е склонна и се страхува да не посегне отново към наркотиците. При изслушването в о.с.з. нито тя, нито нейната майка, дават адекватно обяснение за причината, поради която ответницата е била пациент на МПП-Ловеч в програма за лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти в периода от 08.05.2020год. до 08.06.2020год., независимо че доброволно напусната същата. Яснота не дава по този въпрос и разпитаният във второто о.с.з. свидетел ***, с когото ответницата и преди, и сега, има сформирана интимна връзка. В проведеното ос.з. ответницата заявява, че проверката на социалните служби била инициирана заради сигнал именно на приятеля й ***, т.к. макар да имала връзка с него отпреди 2 години, той не желае да приеме децата й, искал да живеят само двамата и поради това направил така, че да предизвика проверката и впоследствие децата да бъдат отделени от нея и предадени на баща им. Ответницата твърди, че св.*** нарочно подал този сигнал срещу нея, като заявява, че приоритет за нея са именно децата и няма да предпочете него пред тях. Заявява, че е подала сигнал в прокуратурата срещу *** след този случай, който обаче впоследствие оттеглила. Във второто проведено о.с.з. и след дадени в тази връзка указания от страна на съда, по искане на ответницата е разпитан св. ***. От разпита му се установява, че той и ответницата отново имат връзка, макар върху същата да хвърля сянка фактът, че именно той е подал сигнала и че в резултат на това двете близначки вече 6 не съжителстват с майка си. Свидетелят твърди, че бил подведен от познати, които не назовава по имена, че ответницата се била върнала към старите си навици, като визира лоша приятелска среда, вкл. лица, приемащи и разпространяващи наркотици и т.н. Заявява пред съда, че т.к. бил силно афектиран, не помислил добре и подал въпросния сигнал за това, че децата живеят в опасна и нездравословна среда. Заявява, че ответницата е оттеглила жалбата си срещу него, но той не е оттеглил своя сигнал. Твърди, че е привързан към двете близначки и че не цели те да се отглеждат от бащата занапред, за да може майката да няма никакви преки ангажименти към тях.