Разпореждане № 103307 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 103307 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110153702 по описа за 2025 година

На ответника В. К. Д. с разпореждане от 19.08.2026 г. е назначен за особен представител по чл. 47 ГПК адв. А. Ю. Р. към САК.

С молба от 24.08.2026 г. адв. Р. е посочил, че определеното му от САК възнаграждение, което следва да бъде предплатено от ищеца, е 360 евро, а не 220 евро, колкото е определил съдът. Моли на ищеца да бъде указано да довнесе разликата.

Според чл. 47, ал. 6 ГПК, ред., ДВ, бр. 17/2026 г., когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Размерът на възнаграждението за особен представител се определя при условията и по реда на чл. 36а ЗАдв. ЗАдв. обаче препраща за определяна на размера към все още неприета и несъществуваща Наредба, която се приема съвместно от министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет.

Според § 21, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗАдв., ДВ, бр. 17/2026 г., до влизането в сила на наредбата по чл. 36а, ал. 2 определянето на особения представител става с мотивирано решение на адвокатския съвет на съответната адвокатска колегия в съдебния район по седалището на съда, пред който е висящо делото, а относно размера на възнаграждението предходната ал. 2 на § 21 посочва, че привременно се използват критериите, посочени в чл.

36, ал. 3 ЗАдв., и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; изм. и доп. многократно.

Наредба № 1/2004 г. за минималните възнаграждения за адвокатската работа обаче е приета от Висшия адвокатски съвет, а това противоречи на правото на Европейския съюз.

Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, 1 противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи.

Създаденото с § 21, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗАдв., ДВ, бр. 17/2026 г., преходно правило не може да се прилага, като предписващо прилагането на подзаконов нормативен акт, противоречащ на правото на ЕС.

При това положение размерът на възнаграждението на особения представител по чл.

47 ГПК следва да се определя по досегашния ред – по преценка на съда. Делото е топлофикационно, елементарно, още не е подаван нито отговор на исковата молба, нито е проведено съдебно заседание.

Няма основания за изменение на определения размер.

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 263262/24.08.2026 г. на адв. А. Ю. Р., САК, за определяне на допълнително възнаграждение за представителството по чл. 47 ГПК на ответника В. К. Д..

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи, за сведение, на адв. Р..

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3