Определение № 1919 от 23.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1919 гр. София , 21.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500890 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 260856/28.10.2020г. постановено по гр.д. № 3173/2019 г. по описа на СГС, ГО, 20-ти състав, е уважен иск с правно основание чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД, като „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и В. С. К., са осъдени да заплатят солидарно в полза на М. Ц. И., сумата от 110 000 евро - главница по договор за заем от 02.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 14 602 лева направени по делото разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответното дружество.

Жалбата на ответника В. С. К. е върната обратно с влязло в сила разпореждане, поради неизпълнени в срок указания.

Жалбоподателят-ответник „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД оспорва решението изцяло, като твърди, че за уважаване на иска с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД ищецът е следвало да докаже пълно и главно съществуване на валидно правоотношение по договор за заем. Съдът не е допуснал направеното от двамата ответници искане още с отговора на исковата молба ищецът да бъде задължен да представи заверени копия от подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата на чл.50, ал.1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Така е опорочен процеса - за един и същ факт, в случая - съществуването на договор за заем, е допусната и приета ССЕ (съгласно която договор за заем между ищеца и „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД не съществува), а за другата страна съществуването на този факт наличието на валиден договор за заем се презумира, и доказателствената тежест е възложена върху ответниците.

1

Моли съда да бъде допуснато направеното и от двамата ответници още в отговорите на ИМ доказателствено искане, недопуснато от първоинстанционния съд, а именно ищецът М. Ц. И. да бъде задължен да представи доказателства за съществуване на договор за заем заверени копия от подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата на чл.50 ал.

1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., и 2019 г. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. С. К. се присъединява към жалбата, като посочва, че възразява срещу това да бъде ангажирана отговорността му, предвид факта, че в качеството му на управител на фирмата- жалбоподател, той е действал от нейно име по възложена работа на фирмата, а не на него като физическо лице т.е. заемът е използван за дружествени цели. Поддържа искането ищецът да бъде задължен да представи заверени копия от подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Ц. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът абсолютно правилно не е допуснал направеното искане, поради фактът, че то не е относимо по спора на делото. Подадените от него декларации в изпълнение на разпоредбата на чл. 50 ал. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ, по никакъв начин нямат общо и не се релевантни по настоящия съдебен спор, а именно дадена ли е в заем съответната сума и подлежи ли тя на връщане.

С определение от 30.03.2021г. съдът остави без уважение направеното в жалбата доказателствено искане, въпреки че същото е своевременно заявено – още с отговора на ИМ.

С молба от 20.07.2021г. жалбоподателят настоява да бъде отменено това определение и допуснато направеното искане, което не е преклудирано.

САС констатира, че искането е своевременно заявено още с отговора на ИМ, но СГС го е оставил без уважение в доклада при насрочване на делото /л.36/.

С оглед горното САС приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК, което обосновава допускането на нови доказателствени средства.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 30.03.2021г. в частта, с която без уважение е оставено направеното в жалбата доказателствено искане.

ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна М. Ц. И. да представи заверени копия от подадени от него годишни данъчни декларации пред НАП в изпълнение на разпоредбата на чл.50 ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г., и 2019 г.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3