Решение № 89 от 17.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300502352 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Електроразпределение Юг“ЕАД,ЕИК115552190,със седалище гр.Пловдив против решение № 2896/23.06.23г.,постановено по гр.д.

№ 14455/21г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с.,с което е осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на „Куалита“ООД,ЕИК - 115667253,със седалище гр.Пловдив сумата от 10 000лв.,частично от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от неправомерното преустановяване на ел.захранването на дата 17.03.2021г. на обект, находящ се на адрес ***, ИТН: *** за периода от 23.04.2021г. до 08.09.2021г.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон,необосновано и незаконосъобразно по изложени във въззивната жалба съображения и моли ПдОС да го отмени и постанови друго,с което да отхвърли предявения иск.Претендира разноски за настоящото производство.

Въззиваемото дружество- „Куалита“ООД,ЕИК- 115667253 счита въззивната жалба за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Претендират се разноски за инстанцията.Прави се възражение за прекомерност на претендирания от другата страна размер на юрск.възнаграждение.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отхвърлителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред ПдРС е предявен от „Куалита“ООД иск с правно основание чл.82 от ЗЗД против „Електроразпределение Юг“ЕАД.

Претендира се обезщетение за претърпени от дружеството вреди в резултат на неизпълнение на договорното задължение на ответника да осигури електроснабдяване на имота на ищеца на адрес ***,с ИТН: ***.

От изложеното в исковата молба,писмения отговор и събраните по делото доказателства се установява,че въз основа на извършена проверка от служители на отв.дружество била издадена фактура № 8253076856/18.02.2021г. на стойност 37349.86 лв.на основание допълнително начислена ел.енергия,за период 12.07.2020г. – 08.01.2021г. ,като вследствие неизпълнението на задължението за заплащане на посочената сума,„Електроразпределение Юг“ЕАД преустановило преноса на ел.енергия,позовавайки се на чл.123,ал.7 от Закона за енергетиката(ЗЕ).За вземането по заявление от ответника била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от 13.04.21г.,по която ищецът подал възражение.Съответно ответникът предявил иск по чл.422 от ГПК за претендираната по заповедното производство сума,предмет на образуваното пред ПдОС т.д.№ 402/21г.Въпреки подаденото възражение и изричното оспорване на ищеца чрез подаване на жалби до ответника,последният отказал да възстанови ел.захранването на обекта. „Куалита“ООД от своя страна предявило иск против „Електроразпределение Юг“ЕАД по чл.79 от ЗЗД за възстановяване и осигуряване на електроснабдяването на имота,ползван от него,с ИТН:

***,по който било образувано гр.д.6706/21г.на ПдРС.С предявеният пред ПдРС иск по чл.82 от ЗЗД се претендира обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неправомерното прекъсване на ел.захранването за периода 23.04.21г.-08.09.21г.

В хода на производството пред първата инстанция по настоящото дело,т.д.№ 402/21г.по описа на ПдОС e приключило с влязъл в сила съдебен акт след въззивно и касационно обжалване на 24.06.22г.като е прието за установено по отношение на „Куалита“ООД съществуването на вземането на „Електроразпределение Юг“ЕАД за претендираната сума от 37 349,86лв.По гр.д.6706/21г.на ПдРС производството e приключило с влязъл в законна сила на 24.11.23г.съдебен акт след обжалване,като било осъдено електроразпределителното дружество да възстанови електроснабдяването на процесния имот.

По делото са представени писмени доказателства- договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 08.01.2007г.,сключен между страните по делото,с място на присъединяване: ОК на ТП „***“ – ***, както и индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 13.01.2021г., сключен между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,заповед № 3510 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.04.2021г. по ч.гр.дело № 5953 по описа на ПРС за 2021г .,възражение вх.№ 20173 2 от 22.04.2021г. от „Куалита“ ООД против издадената заповед за изпълнение. Представената спогодба от 08.09.2021г.,с която се признава дължимостта на посочените в споразумението суми от ищцовото дружество и се предвижда разсроченото им плащане,представлява само проект за спогодба,доколкото липсват положени подписи под нея,а и ищецът твърди,че представлява проект,предложен му от ответника.Представена е жалба до ответното дружество от 22.04.2021г,с която ищецът е поискал връчване на изрична заповед за преустановяването присъединяването към ЕРМрежа и преустановяването ел.захранването на обекта,както и договор за наем от 10.03.2021г.,сключен между „Куалита“ ООД и „Иведа БГ“ ЕООД,в качеството им съответно на наемодател и наемател,по силата на който е отдаден под наем недвижим имот в гр.***, ***, на *** *** от гр.***, хотел Кабана, считано от 01.05.2021г. за период от една година. От представения констативен протокол от 01.05.2021г., подписан от страните по договора за наем е видно,че наемодателят е в неизпълнение на задължението си по договора за наем, като не може да посочи дата, на която в имота ще бъде възстановено захранването, поради което страните развалят сключения между тях договор и в срок до 01.05.2022г. наемодателят ще заплати обезщетение по сметка на наемателя в размер на 10 000лв.Представени са и 2 бр. платежни нареждания за сумата от общо 10000лв.,преведени от страна на ищцовото дружество по сметка на наемателя по договора за наем с отразени основания за превод – неустойка прекратен договор за наем Кабана.

Съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ в редакцията му към процесния период, доставчиците от последна инстанция,крайните снабдители,производителите и търговците на ел.енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с ел.енергия.С разпоредбата на чл.123,ал.7 от ЗЕ е предоставено това право и на операторите на електропреносната,съответно операторите на електроразпределителната мрежа,какъвто е и ответника.Предвидената в закона санкция е по отношение на недобросъвестния потребител-този,който не е изпълнил едно парично задължение,което обаче трябва да е безспорно.А вземането е безспорно,когато е признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено (решение № 303/19г.по гр.д.№4081/17г.на ВКС).

В настоящият случай вземането на ответника не е било безспорно.Няма данни ищецът да го е признал.(В тази връзка дори и да се приеме,че представената спогодба е била сключена между страните,а не представлява само проект и тя да се счита за признание на вземането от ищеца,то това признание би било ирелевантно,тъй като е направено след претендирания период).Към процесния период вземането е било спорно,доколкото е било оспорено чрез подаденото от ищеца възражение в заповедното производство и е останало спорно,докато не е било съдебно потвърдено на 24.06.22г.с влязъл в сила съдебен акт в производството по чл.422 от ГПК по т.д.№ 402/21г.

Не се споделя виждането на жалбоподателя във въззивната жалба,че посочената от районния съд съдебна практика в атакуваното решение се отнасяла единствено до случаите,в които клиентът инициирал съдебно производство,с което оспорвал дадена 3 фактура,преди да бъде прекъснато захранването на обекта,а в случая клиентът бездействал.Вземането се приема за спорно не само когато клиентът инициира съдебно производство,(чрез предявяване на иск за оспорване на вземането),но и когато е подал възражение в производство по реда на чл.410 от ГПК,инициирано от доставчика.При оспорването на вземането по съдебен ред от потребителя,независимо дали чрез предявяване на иск,или чрез възражение в заповедното производство,доставчикът няма право да прекъсва електрозахранването,а ако то вече е прекъснато,незабавно следва да го възстанови.В случая ответникът не е възстановил захранването,нещо повече,наложило се е ищецът да води иск за възстановяване на електроснабдяването на проц.имот,и дори и след съдебното признаване на това му право,ел.захранването е възстановено принудително.

Неоснователни са доводите на въззивника,че ПдРС не бил правил разграничение между оператор на съответната ел.мрежа и краен снабдител/търговец на ел.енергия,като се позовал в решението си на чл.123,ал.1 от ЗЕ,а не на чл.123,ал.7 от ЗЕ.Независимо от различната им роля в енергийната система на държавата и действието им въз основа на различни лицензии,законодателят с ал.7 на чл.123 от ЗЕ е дал право на ответника като оператор на съотв.ел.мрежа да преустановява временно подаването на ел.енергия само когато вземането е дължимо,а това включва то да е безспорно,какъвто настоящият случай с оглед на изложеното по-горе,не е.

По отношение на размера на вредите,които претендира да е претърпяло ищцовото дружество,правилно районният съд е приел от събраните писмени доказателства,че искът е основателен за претендираните 10 000лв.,тъй като се установява заплащане от страна на ищеца на неустойка в този размер на „Иведа БГ“ ЕООД ,с което дружество е развален сключения договор за наем поради прекъснатото електроснабдяване на обекта,предмет на договора.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция счита,че правилно районния съд е уважил иска,като споделя изложените от него мотиви.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна,а решението на ПдРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Разноски се дължат предвид изхода на спора на въззиваемото дружество за въззивната инстанция в размер на 1300лв.съобразно представения ДПЗС.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2896/23.06.23г.,постановено по гр.д.№ 14455/21г.по описа на ПдРС,20-ти гр.с.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ЕАД,ЕИК-115552190,гр.Пловдив да заплати 4 на „Куалита“ООД,ЕИК -115667253,гр.Пловдив сумата адв.възнаграждение пред въззивната инстанция. от 1300(хиляда и триста)лв. за

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5