Решение № 934 от 16.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20211110212749 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № Р-10-655 от 10.08.2021г., издадено от МАФ Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (К.), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на основание чл.24, чл.27 и чл.53 от ЗАНН, чл.15, ал.1, т.7 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗК.), връзка чл.222, ал.1, предл.2 и чл.221, ал.1, хип.1, т.4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) на Д.

СТ. Д. (в качеството му на член на Съвета на директорите на „......“ АД) е наложена „глоба“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено нарушение на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК.

Недоволен от Наказателното постановление е останал Д. СТ. Д., който подава жалба срещу това НП. В нея се твърди, че Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и материално-правните норми.

Жалбоподателят заявява, че е член на Управителния орган на публичното дружество „......“ АД, а не лице, което пряко или непряко притежава поне 25 на 100 от гласовете в Общото събрание на Дружеството или го контролира. В жалбата се посочва, че при избора на Д. за член на Съвета на директорите на „......“ АД през 2018г. на Общо събрание на акционерите от 14.06.2018г. той е представил декларация по чл.114б от ЗППЦК и тя е била част от материалите от дневния ред на посоченото Общо събрание на акционерите, изпратена е на К. и на „Българската фондова борса“ АД заедно с поканата за свикване на Общо събрание на акционерите на 14.06.2018г. С изрична декларация към датата на избора 14.06.2018г. Д.

1 потвърдил актуалността и верността на обстоятелствата по чл.114б от ЗППЦК. Същата декларация била представена и пред длъжностните лица по вписванията в Търговския регистър по партидата на Дружеството при вписване от 21.06.2018г. Жалбоподателят твърди, че в Акта е посочена грешна правна квалификация на нарушението. Промяната на правната квалификация от Акта в НП не санира според жалбоподателя пороците на АУАН и представлява съществено процесуално нарушение. Това сериозно накърнявало правата на Д. да се защитава. Д. СТ. Д. счита, че така е въведен в объркване срещу какво точно нарушение да се защитава. По-нататък в жалбата се посочва, че в НП няма точно описание на нарушението и липсвало мотивирано установяване и обосноваване на конкретната фактическа обстановка и фактически състав, което също се приема за съществено процесуално нарушение. Освен това жалбоподателят твърди, че е поканен да му се състави един Акт за нарушение по чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК, а на изрично упълномощеното от Д. лице били връчени два Акта – за нарушение на чл.114б, ал.2, изр.1, предл.1, хипотеза последна, вр. ал.1, т.1 от ЗППЦК. Това също препятствало правото му на защита, поради невъзможност да определи какво точно нарушение е извършил. С тези аргументи се иска СРС да отмени изцяло процесното Наказателно постановление.

По електронна поща в СРС постъпва писмено възражение от юрк. .......... с вх. № 7124 от 14.01.2022г. В него се посочва, че жалбата на Д. СТ. Д. е неоснователна, тъй като НП е издадено при наличието на съответните материални предпоставки и при спазване на процесуалните изисквания. Според юрк. .......... с вписването по партидата на „............“ ООД в Търговския регистър на 10.03.2020г. на обстоятелството, че Д. СТ. Д. е придобил над 25 % от гласовете Общото събрание на Дружеството се доказва процесното нарушение, още повече, че жалбоподателят е член на управителния орган на публично дружество „......“ АД от 2008г. По сила на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК членовете на управителните и контролни органи на публичното дружество са длъжни да актуализират декларацията по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК като я подават в К. в 7-дневен срок от настъпване на промяната, в случая от придобиването на над 25 % от гласовете в Общото събрание на друго юридическо лице. В конкретния случай срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 17.03.2020г. и тъй като до посочената дата включително в К. не е постъпила актуализирана декларация от страна на жалбоподателя, на следващия ден /18.03.2020г./ е прието, че Д. е извършил нарушение на чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК. Заявява се, че с факта на изтичане на срока без в К. да е подадена актуализирана декларация на обстоятелствата по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК е осъществен съставът на нарушението. Твърди се, че има допуснато закъснение в подаването на декларацията с 11 месеца, като подаването й в по-късен момент не води до отпадане съставомерността на деянието, а само може да се отчете при индивидуализация на наказанието. В писменото възражение се посочва, че след като Д. СТ. Д. е избран за член на управителния орган на публично Дружество, той е следвало да се съобрази със завишените нормативни изисквания.

От членовете на управителните и контролните органи на публични дружества се изисква полагане на завишена степен на грижа на добрия търговец, като този принцип намирал 2 отражение в чл.114б и чл.116б, ал.1 и др. от ЗППЦК. Наказващият орган е приел, че Д. е действал при непредпазлива форма на вина – небрежност и доколкото в ЗППЦК не е предвидено изключение по отношение на непредпазливо извършените нарушения, се твърди, че законосъобразно е наложена глобата на Д.. Според юрк. .......... в НП е направена „несъществена промяна“ в квалификацията на деянието като вместо посоченото в АУАН „чл.114б, ал.2, изр.1“ в НП е посочено „чл.114б, ал.2, изр.2“. Посочва се, че това е техническа грешка, която е била преодоляна по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Няма промяна във фактическите констатации в Акта, не се касае за предявяване на нови факти и обстоятелства, които да не са били релевирани в АУАН и съответно да се предявяват на нарушителя едва с НП. Поради това се твърди, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Според юрк. .......... няма неяснота в какво се изразява неправомерното поведение на Д. и кога е извършено то. Относно декларацията на Д. от 2018г. при избора му за член на Съвета на директорите на „......“ АД се посочва, че тя не би могла да се приеме за надлежно изпълнение на задължението по чл.114б, ал.2, изр.2, вр. ал.1, предл.1, хип.2, т.1 от ЗППЦК, тъй като в случая се касае за новонастъпила промяна в декларираните обстоятелства от 2020г. Пояснява се, че изводът за извършено нарушение от страна на жалбоподателя по никакъв начин не е обвързан с декларацията на Д. от 2018г., поради което доводите му, свързани с тази декларация, нямат отношение към предмета на делото.

Неоснователно било и възражението на жалбоподателя, че бил поканен за съставяне на един Акт, а му били връчени два, тъй като поканата няма законово регламентирана форма. В покана с изх. № РГ-05-651-3 от 13.04.2021г. е използвано множествено число („актове“ и „установени административни нарушения“), а пълномощното е било по повод именно тази покана. Твърди се, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е съставен на 19.04.2021г., което се явява в рамките на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Актът бил съставен от надлежно упълномощен служител на К. по смисъла на чл.37, б. „б“ от ЗАНН, а НП било издадено от компетентен орган съгласно чл.222, ал.1 от ЗППЦК. Определя се като законосъобразна и преценката, че нарушението не е маловажно, тъй като нарушението е формално и липсата на вредни последици не е елемент от фактическия му състав. Изтъква се и това, че е допуснато закъснение от над 11 месеца, което показвало и по-висока степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Обяснява се, че чрез неизпълнението в срок на посоченото задължение могат да бъдат негативно засегнати интересите на широк кръг лица, тъй като търговията с финансови инструменти, издадени от едно публично дружество се осъществява на регулирания пазар, поради което е високо рискова. Задължението било въведено с оглед осъществяване на ефективен и своевременен надзор от страна на К. спрямо лицата, избрани за членове на управителен или контролен орган на публично дружество. Целта е надзорният орган да бъде своевременно уведомяван за промяната в обстоятелствата, визирани в чл.114б, ал.1, т.1-3 от ЗППЦК, което е предпоставка за осъществяване на ефективен и своевременен надзор. С неизпълнението му в законоустановения срок се възпрепятствало осъществяването на ефективен надзор от страна на К., както и възможността своевременно да се реагира в случай на възникнал 3 конфликт на интереси и попадане в хипотезата на заинтересовано лице по конкретни сделки. Защитаваните от законодателя обществени интереси се характеризирали с висока степен на значимост, поради което според юрк. .......... е оправдано налагането на глобата.

Отчитайки тежестта на извършеното административно нарушение, както и това, че то е извършено за първи път, се посочва, че наказващия орган е наложил справедливо наказание в законоустановения минимум съобразно целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН. С тези аргументи се иска съдът да отхвърли жалбата на Д. СТ. Д. и да потвърди процесното НП като законосъобразно и обосновано. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбоподателят претендира разноски за адвокат над установените в Наредба № 1/2004г. минимални размери, юрк. .......... възразява срещу размера и моли да се намали до нормативния минимум. Възразява се и срещу претендирането на други разноски, извършването на които не е надлежно доказано със съответни документи.

Пред СРС, НО, 10 състав Д. СТ. Д. не се явява лично, но се представлява от адвокат Кованлъшка. В съдебно заседание на 18.01.2022г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС тя моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като постановено при нарушение на процесуалните правила и материално-правната норма.

Защитата заявява, че извън доводите от жалбата, няма други аргументи и пояснява, че не претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. ......., оспорва жалбата.

По време на съдебните прения пред СРС той моли съда да потвърди изцяло Наказателното постановление, тъй като не са налице твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения. Процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че поддържа писменото възражение на юрк. .......... и моли СРС да присъди в полза на К. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :

На 10.03.2020г. е вписано по фирменото досие на „............“ ООД, че Д. СТ. Д. е придобил 35 % от дяловете на Дружеството. Във връзка с притежаването пряко/непряко на поне 25 на сто от гласовете на Общото събрание на това юридическо лице Д. СТ. Д. подписал декларация по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК от 15.03.2020г., която била приложена към документи на публично дружество „......“ АД, постъпили в К. с писмо вх. № РГ-05-651-1 от 09.02.2021г.

След като била установена тази декларация по чл.114б, ал.1 от ЗППЦК, от К. изпратили писмо до жалбоподателя Д. с изх. № РГ-05-651-2 от 17.02.2021г. с указание, че следва в срок от 3 работни дни да представи в К. информация кои са обстоятелствата, които са настъпили, налагащи актуализиране на представената от него декларация, както и точната дата, на която тези обстоятелства са настъпили. Това писмо било изпратено по електронната поща на „......“ АД и по пощата с известие за доставяне, получено на 19.02.2021г.

С писмо изх. № 105 от 18.02.2021г., постъпило в К. под № РГ-05-651-2 от 22.02.2021г.