Решение № 514 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100603205 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 04.12.2025г., постановена от СРС, 135-ти състав по Наказателно дело от частен характер № 20241110210997 по описа за 2024 година, Съдът е признал подсъдимия В. Е. Б. ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.10.2023г., в град София, в ж.к. ****, във вход 4 е казал нещо унизително за честта и достойнството на К. С., гражданин на Италия, роден на ****г., ЛНЧ **** в негово присъствие, а именно нарекъл го с думите „****нце“, „****“, „****“, „****“, „****“, „**** такъв“ - престъпление по чл. 146, ал. 1от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по това обвинение.

Със същата присъда Съдът е признал подсъдимия В. Е. Б. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 13.10.2023г., в град София, в ж.к. ****, във вход 4 причинил на К. С., гражданин на Италия, роден на ****г., ЛНЧ **** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като му нанесъл удари с юмрук в областта на дясната част на лицето, с което му причинил травматични увреждания : изразен 1 травматичен оток в горната част на дясната, предушна област, зоната на дясната скула, дясната орбитална и дясната челно слепоочна области, с кръвонасядане във външния ъгъл на дясното око, в областта между вътрешния ъгъл на дясното око и дясната, странична повърхност на носа, под мигления ръб на целия долен, десен клепач и под вътрешната половина на този клепач, които увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК, вр. с чл.

78а, ал. 1 от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 4 000/четири хиляди /лева.

С оглед изхода на делото Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В. Е. Б. да ЗАПЛАТИ на К. С., гражданин на Италия, роден на ****г., ЛНЧ ****, сторените съдебно деловодни разноски - 13,20 /тринадесет лева и двадесет стотинки/лева, съставляващи заплатена държавна такса, 355,34/триста петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ лева - за възнаграждение на вещо лице и сума в размер на 1 700/хиляда и седемстотин/лева - разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на СРС направените в съдебна фаза разноски в размер на 1 651/хиляда шестстотин петдесет и един /лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.

Х. К. К., защитник на подсъдимия В. Е. Б. в нейната осъдителна част и се прави искане за отмяна на същата.

Постъпило е и ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на извода за неправилност на атакувания съдебен акт. Прави се прочит на събраната доказателствена съвкупност, като се акцентира на наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или отмяна на присъдата в осъдителната й част.

В проведено на 13.05.2026г. разпоредително заседание въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да се събират допълнителни доказателства.

В хода по същество защитата на подсъдимия в лицето на адв. К. моли съда да отмени обжалваната присъда по изложените в жалбата и допълнението към нея съображения. Намира извършения разпит на частния тъжител за недопустим и опорочил изцяло достигнатите от съда правни изводи.

Представителят на частния тъжител в лицето на адв. К. моли съда да 2 остави жалбата без уважение, като сочи, че СРС не е допуснал процесуални нарушения, както при воденето на процеса, така и при постановяване на крайния си съдебен акт. Прави кратък доказателствен анализ, на базата на който моли съда да потвърди атакуваната присъда.

В правото си на лична защита подсъдимият Б. изразява съгласие със заявеното от защитника си, а в правото си на последна дума настоява за справедливост.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Доколкото въззивният съд е сезиран единствено с жалба срещу осъдителната част на постановената присъда и след като отчете забраната за влошаване положението на подсъдимия, то и проверката ще бъде насочена именно върху осъдителния диспозитив.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Подсъдимият В. Е. Б., ЕГН **********, е роден на ****г. в град Ямбол, българин, български гражданин е, неосъждан(реабилитиран)е, с висше образование, женен e и е управител на дружество за търговия и сервиз на офис техника“Видело“ООД, живее на постоянен адрес в град София, ж.к.“****.

Подсъдимият В. Е. Б. живеел със семейството си на първия етаж във вх.

4 на бл. 231 в ж.к. „Младост“ 2, гр. София, в съседство с тъжителя К. С. и неговото семейство - живеещи в същия вход на блока - на четвъртия етаж.

На 13.10.2023г. вечерта, около 20:30 часа, К. С. и неговата, бременна в шести месец съпруга, свидетелката П.Р.Б. - С. поставяли рафтове в мазето си.

При монтажа използвали уред за пробиване, от което се вдигал шум.Чувайки го, подсъдимият, който бил и домоуправител на входа, слязъл в мазето, за да накара вдигащите шум да преустановят действията си. При направена от негова страна забележка на С. и Б., тъжителят - италиански гражданин, неразбиращ добре български език, успял да го попита какъв е проблемът. Б. отвърнал заканително и изключил електричеството, отвивайки бушон от електроразпределителното табло. Прекъснало и осветлението. В отговор К. С. му показал, че въпреки липсата на ток ще продължи работата си, тъй като използва дрелка на акумулаторна батерия, светел и с фенерче. Тогава подсъдимият ударил шамар на тъжителя, а последният показал с жестове, че ще съди Б.. Напрежението помежду им допълнително се обострило, В. Б.

3 избутал с лакти бременната към този момент свидетелка П.Б. - С. и ударил с юмрук К. С. в областта на дясната част на лицето. Последвали още юмручни удари от страна на Б. към К. С. в същата област, които били преустановени след намесата на свидетеля Д.Й.Й. /зет на подсъдимия/, който слязъл в мазето и застанал между двамата мъже, с лице към С.. По време на конфликта, Б. употребявал обидни епитети по адрес на К. С., но поради обстоятелството, че тъжителят не разбирал добре български език и говорел предимно на английски към момента на изричането им, не знаел точния им смисъл и едва по-късно, при обсъждане на случилото се в семейството, неговата съпруга свидетелката П.Б.-С. му обяснила, че чула изречените от Б. думи „****нце“, „****“, „****“, „****“, „****“, „**** такъв“ и му разяснила значението на същите.

За станалото, свидетелката Б. – С. подала сигнал на тел. 112 в 21:29 часа от мобилния си телефон и помолила да се изпратят полицаи, съобщавайки, че съсед е слязъл в мазето, където със съпруга си пробиват рафтове и налита на бой. На място пристигнали полицейски служители, но в този момент подсъдимият и зет му вече били в жилището си. Повикана била и линейка, като медицинския екип прегледал Б. - С., която вследствие бутането в мазето получила болки. Свидетелката П.Б. - С. била откарана в УМБАЛ „Св.Анна“, където я приели с диагноза “заплашващ аборт“, тъй като имала болки ниско в корема, в областта на матката и посочила, че са причинени, след избутване в корема от съсед по време на битов скандал. В УМБАЛ „Св.Анна“ тъжителят също потърсил медицинска помощ. На 14.10.2023г.в 15:30 часа, К. С. бил прегледан от съдебен медик, като било издадено съдебно - медицинско удостоверение, в което се сочи, че са установени следните травматични увреждания : травматичен оток в дясната половина на лицето, кръвонасядания в дясната орбитална и периорбитална област. Така констатираните травматични увреждания са получени в резултат от ударни въздействия на твърди, тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат и човешките юмруци.Сочи се, че уврежданията се дължат на действието на предмети, с относително омекотена или гладка неохлузваща контактуваща повърхност, каквито характеристики обичайно имат ръцете.

От заключението по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно - медицинска експертиза, се установява, че на тъжителя С. са причинени следните Травматичните увреждания : изразен травматичен оток в горната част на дясната, предушна област, зоната на дясната скула, дясната орбитална и дясната челно слепоочна области, с кръвонасядане във външния ъгъл на дясното око, в областта между вътрешния ъгъл на дясното око и дясната, странична повърхност на носа, под мигления ръб на целия долен, десен клепач и под вътрешната половина на този клепач.

Подсъдимият В. Е. Б. е психично здрав, към датата на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, а афектното му състояние на 13.10.2023г. не е било предизвикано от конфликта с пострадалото лице, а е предшествало този 4 конфликт. Няма еднозначни и обективни данни, Б. да е бил нападнат внезапно от пострадалия. Подсъдимият е лице с по-висока раздразнителност, за което е допринесъл и прекарания от него преди години инсулт.

На 27.05.2024г. по случая било образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, след което същото било спряно, на основание чл. 50 от НПК.

На 05.08.2024г. частният тъжител К. С. депозирал тъжба по която било образувано пред СРС настоящото дело.

Всички доказателствени източници са били подложени на анализ, макар и сравнително лаконичен, от страна на първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, така както той е бил очертан с внесената за разглеждане частна тъжба, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

Преди да пристъпи към разглеждане на казуса по същество, настоящата инстанция намира за нужно да отговори на възраженията на защитата за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения, поради извършения разпит на частния тъжител С.. Известно е, че частният тъжител като пострадал от престъпление от частен характер, охранява своите нарушени права и интереси единствено посредством подаването на частна тъжба до съда.

Последната освен, че поставя началото на съдебното производство, очертава предмета на доказване и пределите на обвинителната теза. Неправилно районния съд е разпитал тъжителя С., доколкото същият не може да бъде разпитван в качеството си на свидетел. В НПК гласни доказателствени средства се събират единствено посредством провеждането на разпит на свидетели под формата на показания или на подсъдим под формата на обяснения, като не съществува процесуално средство за разпит на частния тъжител – нито под формата на „пояснения“, нито като „потвърждаване на посоченото в тъжбата“. Въпреки тази процесуална непрецизност, районният съд, както и той самият изрично е отбелязал в своите мотиви, не е използвал дадените от С. „пояснения“ в хода на съдебното следствие и не е използвал същите за обосноваване на крайните си изводи и формиране на вътрешното си убеждение. Доколкото действително контролираният съд не се е позовал на заявеното от частният тъжител, то и не е налице нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на постановената присъда.