Решение № 29 от 05.08.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Луковит, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200128 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. Б., ЕГН: ********** с адрес: ******, чрез адвокат П.

Я. от АК – Плевен, съдебен адрес: *****, против наказателно постановление № 23-0297000060/17.02.2023 год. на Началник Група в ОДМВР – Ловеч, РУ - Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят по никакъв начин не е бил уведомен, че автомобила е със служебно прекратена регистрация и не е знаел за това.

В съдебното заседание жалбоподателят участва лично и с упълномощен адвокат П.

Я..

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител, не заявява становище по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 05.01.2023г., около 09:40 часа, в гр. Луковит, обл. Луковит по ****, жалбоподателят управлявал собственият си лек автомобил – марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***** По същото време и на същото място се намирал екип на РУ – Луковит, който след като спрял водача за проверка и при извършена справка в АИС - МВР – КАТ било установено, че автомобила е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.

10 от ЗДвП поради липса на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", считано от 22.11.2022г.

1

В. Н. Б., изпълняващ дълъжността автоконтрольор при ОД на МВР – Ловеч, съставил на жалбоподателя П. Г. Б. АУАН бл. № **** от 05.01.2023 г., в който вписал, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля, присъствал при установяване на нарушението – св. И. П. Д. и е предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не са депозирани писмени възражения.

По случая била образувана прокурорска преписка № 441/23 г. по описа на РП – Ловеч, по която с Постановление от 01.02.2023 е постановен отказ да се образува досъдебно производство. Прокурорът е приел, че не са налице данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като деянието на жалбоподателя е несъставомерно поради липса на субективна страна.

Въз основа на постановлението на прокурора АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издал обжалваното наказателно постановление.

От справките от делото е видно, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *****е собственост на жалбоподателя, както и че на 22.11.2022 г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след получено уведомление от Гаранционен фонд за липса на застраховка гражданска отговорност. От същата справка се установява, че на

05.01.2023г. регистрацията на автомобила е била служебно възстановена след получено уведомление от ГФ за валидна застраховка гражданска отговорност.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка, както и от показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя В. Н. Б. и свидетеля по установяване на нарушението И. П. Д.. Съдът изцяло кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, при липса на индикации за предубеденост и заинтересованост, както и кореспондират с писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно 2 представените писмени доказателства - Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверения, изд. от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Безспорно се установи по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, негова собственост.

Процесното МПС не е било регистрирано, тъй като на 22.11.2022 г. на основание на чл. 143, ал. 10 от ЗДВП регистрацията на автомобила е била прекратена служебно от Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен след получено уведомление от Гаранционен фонд, което е видно от коментираната по-горе справка. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Недоказано обаче е субективното му отношение към извършеното.

От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е съзнавал, че управлява автомобил, който е служебно дерегистриран. АНО не е ангажирал никакви доказателства за знание от страна на жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация.

При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът да е бил уведомен съгласно изискването на чл. 143, ал. 10 ЗДвП за това, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена, при това на 22.11.2022 г. Напротив, съгласно писмо от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен / л. 26/ липсва информация да е 3 уведомен собственика на МПС.

Цитираната по-горе разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не урежда правно задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. При констатираната в случая липса на уведомяване на собственика на процесното МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП, с оглед на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация.

Индикация, че жалбоподателят е научил за служебно прекратената регистрация от извършената на 05.01.2023 г. проверка е и обстоятелството, че още същият ден след проверката регистрацията на автомобила е била възстановена служебно след получено уведомление от ГФ за валидна застраховка гражданска отговорност.

Съгласно задължителната съдебна практика - Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г. не се наказва с предвиденото в чл.

175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление е посочено следното: Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея 4 правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел "Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.