Определение № 163 от 27.11.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Перник , 27.11.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600270 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 06.06.2018 г. Пернишкият районен съд е признал подсъдимата В. К. В. за виновна в това, че в периода от 09.03.2015 год. до 08.05.2015год., в гр. Перник, в условията на продължавано престъпление, чрез използване (представяне пред С.В.А касиер при МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник; и пред А.В.Д.- старши банков служител „Връзка със значими клиенти“ при „Обединена българска банка“ АД, клон Перник) на официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № 531/28.01.2015г., издадено от Община Перник, е получила без правно основание чуждо (собственост на С.Б.А.) движимо имущество в големи размери (сума пари в лева и евро в левова равностойност в размер на 30 632.70 лв.) с намерение да го присвои, както следва:

- на 09.03.2015г., в гр. Перник, в сградата на МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, чрез използване (представяне пред С.В.А- касиер при МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник) на официален документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № 531/28.02.2015 г., издадено от Община Перник, е получила без правно основание чуждо (собственост на С.Б.А.) движимо имущество (сума пари в размер на 1080.12 лв.) с намерение да го присвои;

- на 08.05.2015г., в гр. Перник, в сградата на „Обединена българска банка“ АД, клон Перник, чрез използване (представяне пред А.В.Д. - старши банков служител „Връзка със значими клиенти“ при „Обединена българска банка“ АД, клон Перник) на официален 1 документ с невярно съдържание - Удостоверение за наследници № 531/28.01.2015г., издадено от Община Перник, е получила без правно основание чуждо (собственост на С.Б.А.) движимо имущество в големи размери (сума пари в размер на 15 109.99 евро в левова равностойност в размер на 29552.58 лв.) с намерение да го присвои, и на основание чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.54 от НК е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата В. К. В. е осъдена да заплати на С.Б.А. сумата от 30 632.70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 212, ал. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, заедно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на посочената главница.

Съдът е възложил на подсъдимата и сторените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 131.94 лв. по сметка на ОД на МВР – Перник за експертизи в досъдебното производство.

В срока по чл. 319 НПК срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата адв. Т., с която се иска отмяна на същата в наказателноосъдителната и гражданската й части, вместо което да се постанови нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и да се оправдае по повдигнатото й обвинение, като се отхвърли предявеният срещу нея граждански иск. Твърди се, че присъдата е неправилна и необоснована, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Според жалбоподателя атакуваната присъда е основана на предположения, че подсъдимата е извършила вмененото й престъпление. Оспорва се извода на районния съд за наличие на сключен брак на 06.06.1996 г.в Либия, който да е валиден в Република България съгласно чл. 19 от Договора между Народна република България и Социалистическа народна либийска арабска Джамахирия, тъй като същият не се основава на събрани доказателства за компетентност на органа на другата държава и приложимото там право към 1996 г. Сочи се, че подсъдимата към момента на получаване на сумите е ползвала удостоверение за наследници, което е редовен официален документ, с оглед датата на оповестяване на сключения брак, следваща получаването на сумите. Обосновава се, че не е доказано наличието на пряк умисъл у подсъдимата, а именно към инкриминираните дати тя да е знаела за наличие на сключен през 1996 г. брак в чужбина, който не е заявен в Република България цели 19 години; да е знаела, че удостоверението за наследници, с което се е легитимирала е с невярно съдържание и че го е ползвала с цел присвояване на процесните суми.

В депозираното на 02.10.2020г. допълнение към въззивната жалба се поддържат изложените в първоначалната съображения.

Не са постъпили писмени възражения срещу жалбите от РП-Перник.

В срока по чл. 319 НПК са постъпили въззивни жалби с идентично съдържание от 2 другия защитник на подсъдимата - адв. Д. М.. В тях се излагат съображения за незаконосъобразност на постановената присъда, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Приетото от съда не кореспондирало с обективната истина. Обвинението не било доказано по несъмнен начин. Съдът неправилно се позовал само на доказателствата, обслужващи обвинителната теза, като игнорирал останалите и така не изпълнил задължението си да разкрие обективната истина. Не обсъдил противоречията в доказателствената съвкупност, с което допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено.Отправеното до съда искане е за отмяна на така постановената присъда и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск или за връщане на делото за ново разглеждане.

Срещу постановената присъда в срока по чл. 319 НПК е постъпил протест, с допълнително изложение от 30.09.2020г. В него се сочи, че присъдата в частта и относно определеното наказание е неправилна, тъй като същото е явно несправедливо и се иска нейното изменение, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде увеличено и се отмени освобождаването от изтърпяването му по чл. 66 НК. Развиват се подробни съображения за това, че отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно наличието на продължаващо престъпление, моралната укоримост на извършеното – посегателство спрямо близък човек, представляващо безпардонно погазване на последната воля на покойната сестра на подсъдимата, съставляващо проява на грозна неблагодарност и абсолютна безскрупулност, чрез което се лишава от наследство човек на сравнително по-висока възраст, формирано от активното му участие по време на съвместен живот и положен труд в Либийската арабска Джамахирия, не са взети предвид от районния съд. Поддържа се, че не следва да се създава практика лица със сходни характеристика на подсъдимата-неосъждана, на по-висока възраст да се ползват безусловно от института на условното осъждане.

Не е постъпило писмено възражение от подсъдимата В..

Не се правят искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Съдът не намира за необходимо извършването на повторен разпит на подсъдимата В.В., свидетели и вещи лица.

Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.01.2021 година от 11.00 часа, за когато да се призоват подсъдимата В.В., защитниците й адв. Е.Т. и адв. Д. М., Окръжна прокуратура гр. Перник и гражданския ищец С.А. с повереника му адв. М..

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4