Решение № 33 от 13.06.2024, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Никопол, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20244420200*** по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на А. И. А., ЕГН********** с адрес в гр.***, ж.к.“***“, бл***, ***, ***, ***, чрез адв.В.П. от ПлАК срещу Наказателно постановление №24–***/16.01.2024г. на Началник на РУ в ОД на МВР ***, РУ-Никопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Вместо него се явява ангажиран защитник, който е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление и се присъдят разноски.

АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда в 1 случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.

ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят А. И. А., ЕГН********** с адрес в гр.***, ж.к.“***“, бл***, ***, ***, *** е собственик на л.а. „***“ с ДК№***. Същият жалбоподател на 06.01.2024г. около 01.15ч. управлявал собствения си автомобил, като се движил в с.ЛЕНКОВО, общ.Гулянци по ул.“ЛЕНКО НАНКОВ МИШЕВ“№5. По същото време на територията на с.ЛЕНКОВО, общ.ГУЛЯНЦИ на центъра, през ноща се намирали свидетелите Й. и П.. Предвид късния час, редкия трафик и в изпълнение на служебните си задължения с оглед предварително изготвения график, П. подал сигнал със «Стоп» палка на водача, който спрял автомобила. П. се представил и изскал документите на водача и на управляваното МПС. След направена справка с дежурния в ОДЧ и служебния таблет се получила информация, че автомобилът няма валидна застраховка «ГО». Жалбоподателят бил извикан да се яви при свидетеля Й., който извършил проверката за лекия автомобил на таблета, за да се запознае с получената информация.

След това жалбоподателя бил уведомен, че ще му се състави акт за констатираното нарушение. АУАН бил съставен на място, а жалбоподателя присъствал при съставянето му. След това П. прочел съставения АУАН на жалбоподателя, поради технически проблем със служебния таблет, изразяващ се в липсата на интернет връзка АУАН бил съставен на хартиен носител – бланка серия АД, бл.№260810. АУАН бил предявен на жалбоподателя и той го подписал без възражения, като му било връчено копие от него.

По отношение на констатираното нарушение на място А. заявил, че дал колата на негов познат или братовчед, който забравил да плати ЗЗ»ГО» на автомобила.

За констатираното и описано по-горе нарушение по ЗДвП, актосъставителят съставил на жалбоподателя АУАН серия АД, бл.№260810/06.01.2024г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП във връзка с чл.143, ал.10 ЗДвП. Писмени обяснения жалбоподателят дал по-късно през деня, които са приобщени към преписката и се намират на стр.9 от делото. С АУАН били иззети два броя регистрационни табели с №***.

С АУАН не е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б."в" от ЗДвП - Временно спиране от движение на МПС до сключване на валидна застраховка "Гражданска отговорност", тъй като покъсно на 06.01.2024г. в 13.05ч. била сключена валидна ЗЗ“ГО“ за автомобила.

Въз основа на така съставения АУАН на 16.01.2024г. Началника на РУ в ОД на 2

МВР ***, РУ-Никопол, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г. издал атакуваното Наказателно постановление №24–***/16.01.2024г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца.

НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 17.04.2024г., като в законоустановения срок на 22.04.2024г. била подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх.№316000-17595 от 22.04.2023г. (лист 3, 4 и 5 от делото), вх.

№1263/30.04.2024г. на НРС.

В съдебно заседание свидетелите са описали установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. С показанията на разпитаните по делото свидетели Й. и П. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул в тъмната част на денонощието са спрели в с.ЛЕНКОВО, общ.Гулянци автомобила управляван от жалбоподателя, като при извършената му проверка установили, че автомобила е с прекратена регистрация поради неплатена ЗЗ“ГО“, за което и съставили процесния акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите сочат, че подържат изцяло написаното в акта, както и потвърждават, че са подписали същия.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории А, В, С, АМ и ТКТ, както и че същият е наказван за нарушения по ЗДвП.

По делото е приобщена към доказателствения материал и справка за собственост на автомобила управляван от жалбоподателя, от която се установява, че същият е собственост на жалбоподателя. От приложената справка по история за ПС се установява, че автомобилът е собственост на жалбоподателя.

На 31.10.2023г. в 04.44ч. поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност" била прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд без "Гражданска отговорност", за което Сектор "Пътна полиция" е уведомен на посочената в справката дата.

Едва на 06.01.2024г. в 12.06ч. служебно е променена регистрацията на МПС, като същата е служебно възстановена по чл.143, ал.10 от ЗДвП при постъпило от "Гаранционния фонд" уведомление до Сектор "Пътна полиция" за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност".

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна 3 следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган.

Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното.

В случая са съобразени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна разпоредбата н а чл.143, ал.10 от ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., съгласно който прекратяване на регистрацията п о чл.143, ал.10 от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

От приложеното по делото писмо вх.№1565/29.05.2024г. на НРС, ведно с материали от СДВР, Отдел "Пътна полиция", от които е видно, че жалбоподателят не е уведомяван от страна на Отдел "Пътна полиция" при СДВР относно служебно прекратената регистрация на собствения му лек автомобил, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба I-45/24.03.2000 г. и чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

4

В настоящия случай не може да се направи категоричен и безспорен извод, че поведението на жалбоподателя, което се подвежда под състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено виновно от наказаното лице.

Действително уведомяването на собственика на автомобила за извършеното служебно прекратяване на регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а последващо действие на администрацията, същото обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Независимо, че жалбоподателят е бил длъжен да съзнава предвидените с чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането последици за прекратяване на регистрацията на автомобила, когато не е била сключена задължителна застраховка, не са налице основания от същия или от ползвателя на ППС да бъде изисквано да знаят конкретната дата, на която посоченото уведомление е получено от органите на МВР, а оттам и да са наясно за момента на прекратяване на регистрацията. Именно заради това, че собственикът на автомобила няма как да знае кога ще постъпи това уведомяване, респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила му, законодателят с разпоредбата на чл.143, ал.10, изр. 1 от ЗДвП и чл.18б, ал.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. е предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Именно при наличие на последното, като предпоставка за ангажиране на административната отговорност на собственика на автомобила за управлението му при прекратена регистрация, би могло да се презюмира, че това знание е налично и у ползвателя несобственик на този автомобил, което би обусловило аналогично и надлежното ангажиране на административно наказателната му отговорност при управление на това МПС с прекратена регистрация. В случая наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил по съответния за това начин, че към 06.01.2024г. жалбоподателят е бил уведомен или е знаел, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена, което допълнително обуславя извод за субективна несъставомерност на санкционираното деяние, включително и под формата непредпазливост.