Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 735 от 19.12.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 544/2024
Вид
Определение № 735
Подписан
19.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Варна, 19.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500544 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано след изпращане на делото за разглеждане от ВАпС по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с определение №5313/20.11.2024г., постановено по ч.гр.д.№4325/24г. по описа на ВКС, IV гр.о.Подадена е частна жалба от К. Г. Т. против определение №1263/02.10.2024г., постановено по гр.д.№828/24г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е върната като нередовна на осн. чл.129, ал.3 от ГПК искова молба вх.№5560/16.09.2024г., подадена от К. Г. Т. против Апелативен съд Велико Търново, по която е образувано гр.д.№828/24г. на ВТОС, и производството по делото прекратено.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№828/24г. по описа на ВТОС е образувано по предявен иск с пр.осн. чл.2в от ЗОДОВ от К. Г. Т. против Апелативен съдВелико Търново.Обобщено, в исковата молба се излага, че по предявен от ищеца иск по ЗОДОВ против ВТРС е образувано исково производство, приключило с постановяването на решение №191/04.09.2024г. по в.гр.д.

№258/24г. по описа на ВТАпС/неподлежащо, предвид цената на иска, на обжалване/.Участвалите в състава, постановил посоченото решение, съдии, а именно председател Янко Янев, членове Галина Косева и Димитринка Гайнова/докладчик по делото/ не са отговаряли на изискванията на чл.47 от 1

ХОПЕС за независим и безпристрастен съд, съгласно критериите за такъв съд, установени в трайната практика на СЕС по чл.47 от ХОПЕС, вкл. цитираното в исковата молба решение на СЕС от 19.11.2019г. по съединени дела С-585/18, С-624/18 и С-625/18, да не бъдат лично заинтересовани от изхода на производството, да не бъдат предубедени или преднамерени, а с неспазването на тези критерии е било нарушено и правото му справедлив процес.Така, защото председателят на състава е председател на ВТАпС и като такъв законен представител на ВТАпС.Този съд е ответник по предявен от ищеца иск по ЗОДОВ по гр.д.№714/24г. по описа на ВТОС.Съдията докладчик е съдия от ВТОС/против който съд ищецът също има предявени искове по ЗОДОВ/, командирован във ВТАпС, а другият член на състава е съдия от ГОС, също командирован във ВТАпС.Според посоченото решение на СЕС, когато е видно, че дадена национална разпоредба предоставя компетентност по спорове като разглежданите в главните производства на орган, който не отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност, наложени от правото на Съюза, и в частност от чл.47 от ХОПЕС, всеки друг съдебен орган, сезиран с такъв спор, е длъжен, за да гарантира ефективна съдебна защита по см. на чл.47 от ХОПЕС и в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в чл.4, §3 от ДЕС, да остави без приложение тази национална разпоредба, така, че спорът да може да бъде разрешен от съд, който отговаря на въпросните изисквания и на който споровете в съответната област биха били подсъдни, ако посочената разпоредба не беше пречка за това, а именно, по общо правило съдът, на който спорът е бил подсъден, съгласно действалото законодателство отпреди законодателното изменение, с което компетентността е предоставена на орган, който не отговаря на упоменатите изисквания.В резултат от нарушения на ПЕС, най-вече изразяващи се в нарушаване на гарантираните му права на независим и безпристрастен съд, и справедлив съдебен процес по чл.47 от ХОПЕС и чл.6, §1 от КЗПЧОС, претърпял неимуществени вреди - душевни болки и страдания, житейски дискомфорт и загуба на доверие в правосъдната система от погазване на основните му права и свободи.Предвид изложеното претендира ответникът Апелативен съд-Велико Търново да бъде осъден да му заплати обезщетение за така претърпените вреди в размер на 26 000лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Моли и на осн. чл.219 от ГПК да бъде конституиран по делото като трето лице помагач на страната на ищеца Окръжен съд-Велико Търново.

С разпореждане №1090/20.09.2024г. първоинстанционният съд е оставил производството без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото допълнителна молба, с препис за ответника, в която да посочи ясни и конкретни фактически твърдения, защо счита, че съдебният състав, разгледал в.гр.д.№258/24г. по описа на ответния съд, не е безпристрастен и обективен в нарушение на чл.47 от ХОПЕС, както и да представи в същия срок доказателства, че е внесъл по 2 сметка на ВТОС държавна такса по иска в размер на 10 лв., както и сумата от 5, 42 лв. - такса по чл.102з, ал.3 от ГПК, вр. чл.23 от ТДТКССГПК за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията към нея.За разпореждането ищецът е надлежно уведомен на 20.09.2024г.С молба, депозирана на 24.09.2024г., е представил копие от отговор на исковата молба по гр.д.№714/24г. по описа на ВТОС, подаден от Апелативен съд-Велико Търново на 19.09.2024г., чрез представляващия го председател Я.Янев.С молба, депозирана на 20.09.2024г., ищецът е представил доказателства за заплащане на държавна такса в указания му размер.В молбата е посочил и, че на съда следва да му е известно на осн. чл.155 от ГПК, че е завел няколко дела против ВТОС, а по делото е искано и привличането на ВТОС като трето лице помагач.Настоявал е за отстраняването на съдията докладчик на осн. чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, вкл. и защото се е отвел от разглеждането на в.гр.д.№743/24г. по описа на ВТОС, както и за изменение на цитираното разпореждане от 20.09.2024г. на осн. чл.253 от ГПК.С определение №1216/25.09.2024г. исканията за отвод на съдията докладчик и изменение на разпореждането на съда от 20.09.2024г. са оставени без уважение.С обжалваното определение от 02.10.2024г. съдът е приел, че ищецът не е изпълнил в цялост дадените му указания по отстраняване нередовностите на исковата молба в преклузивния едноседмичен срок, изтичащ на 27.09.2024г., поради което е прекратил производството по делото на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата за нарушаване на ПЕС, следва да се установят нарушения на правна норма от ПЕС, която предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“, в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект.Това са и юридическите факти, чието осъществяване по предявен иск с пр.осн. чл.2в от ЗОДОВ следва да твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, за да се удовлетворяват изискванията по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.Ищецът индивидуализира предмета на иска чрез основание/юридическите факти, от които твърди, че произтича претендираното с исковата молба спорното материално право/, петитум и страни.Твърдените причинени вреди трябва да бъдат ясно посочени по вид и размер, в резултат на чие поведение и в какво се изразява противоправността му.Преценката за наличието на тези обстоятелства, както и за наличието на причинна връзка на тези обстоятелства с вредите, които се твърдят, и тяхното обезщетяване, е преценка по основателността на иска.В исковата си молба ищецът К.Т. е посочил конкретния акт на ответника Апелативен съд-Велико Търново, явяващ се последен инстанционен съд по спора, а именно влязлото в сила решение №191/04.09.2024г., постановено по в.гр.д.№258/24г. по описа на ВТАпС, който акт, според ищеца, е постановен в нарушение на чл.47 от ХОПЕС и чл.6, §1 от КЗПЧОС, и практиката на СЕС във връзка с тяхното тълкуване и приложение, защото постановилият го състав от ВТАпС не е удовлетворявал критериите за независим и безпристрастен съд, и за гарантиране правото на справедлив съдебен процес.Така, защото ВТАпС и 3

ВТОС/където е съдия съдията докладчик, командирован във ВТАпС/ са ответници по предявени от ищеца искове по ЗОДОВ, производствата по които са висящи.Посочени са ясно и твърдените, че са претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, житейски дискомфорт и загуба на доверие в правосъдната система от погазване на основните права и свободи на ищеца, както и обезщетението, което се претендира за тяхната обезвреда.Обстоятелствата дали решението е постановено в нарушение на твърдени от ищеца норми от ПЕС, дали нарушението е достатъчно съществено по смисъла на закона, настъпили ли са вреди в пряка последица от нарушението и какви, и как следва да се обезщетят, са въпроси по съществото на спора.

По изложените съображения съдът приема, че подадената искова молба не е страдала от нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, т.к. не е посочено защо ищецът счита, че съдебният състав, разгледал в.гр.д.№258/24г. по описа на ВТАпС, не е безпристрастен и обективен в нарушение на чл.47 от ХОПЕС, предвид което неправилно са били дадени указания до ищеца в тази насока по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, а съответно поради неизпълнението им неправилно и е било прекратено производството на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1263/02.10.2024г., постановено по гр.д.№828/24г. по описа на ОС-Велико Търново, и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4