Разпореждане № 5892 от 17.10.2025, Районен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5892 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330204886 по описа за 2025 година намери, че не са налице условията за неговото насрочване в открито заседание, доколкото от материалите по преписката се установяват данни за извършено престъпление, което според чл. 6, ал.2 от УБДХ, вр. чл. 33, ал.2 ЗАНН е основание за незабавно прекратяване на административнонаказателното производство и изпращане на делото на прокурора.

Наличното по делото постановление за отказ да се образува ДП не се явява пречка за това, доколкото съгласно трайната съдебна практика същото не се ползва с юридически стабилитет, като може безсрочно да се обжалва от заинтересованото лице (като в тази връзка прави впечатление, че видно от текста на прокурорското постановление, същото дори не е връчено на лицето, на което самият прокурор е приел, че са причинени съставомерни телесни увреждания-К. Г. и по този начин е ограничено правото му да обжалва същото), а освен това подлежи поради очевидната му неправилност и на служебна отмяна по реда на вътрешно прокурорския йерархичен контрол.

Така Решение №60160/06.10.2021 по дело №507/2021 на ВКС, Решение №33/04.03.2020 по дело №652/2019 на ВКС.

В прокурското постановление за отказ да се образува ДП от 13.08.2025г. е прието, а и се установява от приложеното по преписката СМУ № 804/2025г., че в резултат от ударите, нанесени от А. Х. на К. Г. е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето, което съставлява престъпление лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.

Оттам насетне основният спорен по делото въпрос е дали леката телесна повреда е нанесена по хулигански подбуди, в който случай 1 престъплението би се явило такова от общ характер или не по хулигански подбуди, в който случай престъплението би се преследвало по частен ред с тъжба на пострадалия до съда.

За да приеме, че не са налице хулигански подбуди, прокурорът в посоченото постановление от 13.08.2025г. приравнил хулиганските подбуди по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12 от НК на престъпното хулиганство по смисъла на чл. 325 НК. Приел, че степента на засягане на обществените отношения в конкретния случай сочи на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, представляващо административно нарушение, а не престъпно засягане на обществените отношения. Този извод е неправилен на две самостоятелни основания:

-на първо място, не държи сметка, че престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 НК, за разлика от престъплението по чл. 325 НК, има комплексен обект на защита, който включва не само обществените отношения, защитаващи обществения ред, морал и социални порядки, но и обществените отношения охраняващи неприкосновеността на личността, като видно от систематичното място на нормата в глава втора „Престъпления против личността“ водещият обект на защита е здравето и личната неприкосновеност на гражданите;

-на следващо място прокурорът е пренебрегнал откъм правна оценка фактически установения от него противоправен резултат, а именно нанесена лека телесна повреда на лицето Г., което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че с деянието е осъществено престъпление, а не административно нарушение.

Всъщност, както вече се посочи, спорният по делото въпрос е дали извършеното престъпление е от общ или частен характер, а не дали е извършено престъпление или административно нарушение.

По въпроса дали извършеното престъпление е от общ характер прокурорът следва да се произнесе по вътрешно убеждение като съобрази трайната съдебна практика по въпроса.

В тази връзка още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за умишлените убийства са разграничени двете хипотези, при които са налице хулигански подбуди. Тези две хипотези са възприети и в последваща казуална практика на ВКС.

2

Отразените в постановлението постулати за убийството по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната повреда, извършена по същите подбуди.

Първата хипотеза е налице, к о г а т о телесната повреда е предшествана или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини. Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние. Когато са извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. Във всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на телесна повреда по хулигански подбуди изисква изследване на действията, които предшестват или съпътстват посегателството срещу личността.

Тези действия може да са насочени както срещу същото лице , на което се нанася телесна повреда, но може и да имат съвсем различен обект (викове, псувни, ругатни, неприлични жестове, чупене на имущество, предизвикване на скандал на публично място и др.), като причиняването на телесната се явява резултат или своеобразна кулминация на тези непристойни действия.

Така Решение № 144 от 25.11.2020 г. по н. д. № 798 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение , Решение № 518 от 29.04.2013 г. по нак. д. № 1733/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 397 от 28.09.2010 г. по н.д. № 356/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 42 от 17.03.2009 г. по нак. д. № 661/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 74 от 26.02.2009 г. по нак. д. № 686/2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 117 от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 342 от 31.V.1969 г. по н. д. № 228/69 г., II н. о., Решение № 510 от 22.IX.1971 г. по н. д. № 380/71 г., II н. о., Решение № 532 от 27.ХII.1976 г. по н. д. № 527/76 г., II н. о., Решение № 131 от 13.06.2016 г. по н. д. № 446 / 2016 г. на Върховен касационен съд.

Втората основна хипотеза според ППВС 2/1957 на хулигански подбуди е налице, когато:

- убийството/телесната повреда не са съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална съвкупност;

-но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по мотиви, 3 изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и телесната неприкосновеност.

Типични примери на втората хипотеза са случаите, когато телесната повреда е причинена:

- с цел да се демонстрира на жертвата, че не е недосегаема и може да бъде наказана от дееца. Така Решение № 401/10 ноември 2014 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 1247/2014 година/, - с цел да се наложи собственото чувство за обществен ред и справедливост, лично да се въздаде незабавно възмездие. Така Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС, Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 275 от 27.07.2011 г. по н.д. № 1504/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 156 от 7.VI.1995 г. по н. д. № 562/94 г., I н. о, - като проявна форма на чувство за собствена непогрешимост и пълна невъзприемчивост към критика от други лица, въпреки че тя е основателна. Така Решение №103/06.04.2015 по дело №1876/2014 на ВКС, Решение № 192 от 26.06.2012 г. по нак. д. № 510/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 285 от 25.06.2012 г. по нак. д. № 824/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 252/11 юни 2015 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 520/2015 година, Решение № 144 от 20.05.2014 г. по нак. д. № 350/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 475 от 01.12.2008 г. по нак. д. № 496/2008 г. на Върховен касационен съд.

-при изземване на правосъдието в собствени ръце. Така Решение №145/08.07.2019 по дело №534/2019

-с цел да се демонстрира и силово да се докаже собственото величие, надмощие и превъзходство (включително и физическо). Така Решение № 142 от 02.11.2020 г. по н. д. № 543 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 513 от 03.12.2013 г. по нак. д. № 1850/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 252/11 юни 2015 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 520/2015 година, Решение № 144 от 20.05.2014 г. по нак. д. № 350/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 219 от 20.05.2014 г. по нак. д. № 522/2014 г. на Върховен касационен съд -ако агресията е ескалирала в резултат от незначителен повод, като интензитета на проявената агресия явно не съответства на 4 провокиращия инцидент. Така Решение № 278 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 735/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №253/ 21 декември 2016 год., трето наказателно отделение наказателно дело № 927/2016 год.

- ако е демонстриран стремеж за саморазправа (включително и брутална) с всеки, който е на различно мнение от това на дееца. Така Решение № 426 от 29.11.2012 г. по нак. д. № 1526/2012 г. на Върховен касационен съд

-ако на пострадалото лице е нанесен толкова брутален и жесток побой на публично място, че деецът по неизбежност съзнава, че с действията си освен посегателство срещу личността извършва и брутална демонстрация срещу обществените порядки. Така Решение № 144 от 09.11.2020 г. по н. д. № 523 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 475/ 08 април 2015 година,н.д № 1791/2014 на ВКС, Решение № 469 от 12.11.2009 г. по н.д. № 496/ 2009 г. на Върховен касационен съд

-с цел да отмъсти за това, че му е било отказано право, което деецът неоснователно счита, че притежава (да бъде почерпен в питейно заведение).

Така Решение № 201 от 6.06.1986 г. по н.д. № 203/85 г., I н.о.

-ако деецът чувства, че чрез самото посегателство срещу личността на гражданите, той дава изява на себе си, намира себереализация. В тези случаи деецът изпитва удовлетворение от антисоциално поведение само по себе си, като убийството или телесната повреда се явяват реализация именно на този стремеж за личностно удовлетворение чрез антисоциално поведение. Така Решение № 567 от 24.Х.1975 г. по н. д. № 551/75 г., I н. о.

-при включване в масов бой на публично място поради криворазбран стремеж да се помогне на приятел (но без да са налице условията за неизбежна отбрана). Така Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о, Решение № 257 от 15.07.2013 г. по нак. д. № 840/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 513 от 03.12.2013 г. по нак. д. № 1850/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 637 от 27.02.2013 г. по нак. д. № 2192/2012 г. на Върховен касационен съд.

Важно е да се уточни, че посочените примери за наличието на втората хипотеза са алтернативни, а не кумулативни, като при всяка една от тях са налице хулигански подбуди и не е необходимо да се установяват белезите кумулативно на няколко от тях.

5

На следващо място следва да се съобрази, че в практиката отдавна е преодоляно становището, че наличието на личен мотив или на предходни конфликти между подсъдим и пострадал винаги и по дефиниция изключвало хулиганските мотиви.

В тази връзка следва да се посочат: Решение № 425/ 22 декември 2015 година, касационно дело № 1169 / 2015, Решение №65/2010 г. на ВКС по н.д.

№ 718/09 г., I н.о, Решение № 441 от 07.11.2011 г. по нак. д. № 2198/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 255 от 03.07.2015 г. по н. д. № 544 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 83 от 21.02.2013 г. по нак. д. № 71/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 42/24 март 2014 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 2301/2014, в които изрично е посочено, че личния мотив не винаги изключва хулиганските подбуди, като двете се напълно съвместими от психологическа гледна точка;

- Решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в което е прието, че могат да са налице хулигански подбуди, дори и конфликтът да е започнал в резултат от чисто личностна провокация от пострадалото лице.

Във всички тези случаи, когато конфликтът е започнал на чисто личностна основа решаващият орган следва внимателно да изследва съдържанието на умисъла на дееца: