Решение № 121 от 29.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Благоевград, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Росица Бункова

Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221200600161 по описа за 2022 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв. П.Т., в качеството му на повереник на частния тъжител- С. АТ.

Д., от гр.Разлог и допълнена въззивна жалба, и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 905677 от 22.10.2021 год., постановена по чнд №1679 от 2020 год. по описа на РС Благоевград.

С цитираната присъда решаващият съд е признал подсъдимият ДР. АНГ. ХР. от гр. Благоевград, с ЕГН **********, за невиновен в това, че за времето от около 14.00 часа до 14.30 часа на 14.10.2020 г. в гр.Благоевград, в откритата част на заведение „Империал“, находящо се на приземния етаж на жилищен блок на ъгъла на улиците „Крали Марко“ и „Полковник Димов“ е казал публично, унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка С.

АТ. Д. в нейно присъствие, обидни думи, като й казал: “тая ми наглее“; „ти си луда“ и „махай се, изчезвай от тука“ – като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 пр.1 от НК.

Недоволна от така постановената присъда останала частната тъжителка, която сочи във въззивната си жалба, че присъдата е неправилна и необоснована, постановена при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излага доводи, че обидните реплики, за които е повдигнала обвинение на Х. са били насочени към личността й, а не към предложението за спогодба, което са обсъждали с подсъдимия и неговия адвокат. Намира също така, че решаващия съд не е обсъдил цялостния 1 контекс на разговора, както и, че инкриминираните реплики са изказани с остър и агресивен тон. Моли атакуваната присъда да се отмени и въззивния съд да „… постанови друга съобразно установената по делото фактическа обстановка…“. Претендира и разноски.

В съдебно заседание частната тъжителка Д. се явява лично и с адв.Т.- неин повереник. Поддържат жалбата. Пледират и двамата, като твърдят, че решаващия съд е постановил акта си при неправилно възприета фактическа обстановка. Тъжителката Д. намира, че изречените от подсъдимия реплики са само и единствено по отношение на нея, и че съдържат градация, като израза „Изчезвай, махай се от тука“ бил изречен с жест като на куче и възприет от намиращите се в заведението лица.

Подсъдимият Д.Х. не се явява във въззивното производство и се представлява от защитника си- адв. Р.. Оспорват жалбата, като твърди, че атакуваната присъда е законосъобразна и правилна и моли нейното потвърждаване. Също претендира разноски.

Окръжният съд, в настоящият състав, след като взе в предвид изложеното във въззивната жалба и допълнението й, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и и звън основанията, посочени от страните, намира следното:

Районният съд правилно е изяснил фактите по делото, тъй като е сторил това въз основа на доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред и е следната:

В районен съд Благоевград било образувано гр. д. № 2430/2018г.

(преобразувано от гр. д. 1755/2016 г.), с ищци- ДР. АНГ. ХР. и Елена Костова Х.а, срещу Р. П. С. Гражданската претенция била с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, за допускане до делба на недвижим имот – апартамент с площ от 77 кв. м. и мазе към него, находящ се в Благоевград, ж.к. „Струмско“ бл.15 при квоти по 1/2 идеална част за двамата ищци от една страна и за ответника (отчетниците) по делото, от друга. В това производство процесуален представител на Д.Х. бил свидетеля адвокат К. А., а на ответницата Р. С.- частната тъжителка адв.С.Д. и свидетеля адв.К. И. В хода на производството по посоченото гражданско дело, след приканване от съдиятадокладчик по делото – свидетелката Е. Д., както и по желание на страните и техните адвокати, решили да дискутират възможностите за приключване на делото със спогодба, поради което на 14.10.2020 год., в заведение „Империал“, находящо се на улиците „Крали Марко“ и „Полковник Димов“ в Благоевград, отишли- Д.Х., заедно със своя адвокат – свидетеля К. А., както и приятелката на Х.- свидетелката Е.

Х., така и тъжителката Силвана Х.а и свидетеля К. И.

Седнали на маса в откритата част на заведението около 14:00 часа, като от едната страна на масата седнали адв. К. А., а до него от дясната му страна свидетелката Е. Х., до която седял подсъдимия Д.Х., а на отсрещната страна на масата седнали свидетелят К. И. и тъжителката С.Д.. Започнали разговор за условията, при които могат да 2 постигнат спогодба. Тъй като подсъдимия Д.Х. притежавал своята идеална част от имота на основание сделка по замяна със земеделски имот, сключена със лицето Станислав Х., то той заявил, че е съгласен на спогодба, ако получи обратно земеделския имот от замяната или паричната му равностойност, тъй като знаел, че вече е продаден от Станислав Х.. Претендирал, че стойността на нивата се е покачила и е около 60 000 евро, но на това твърдение тъжителката С.Д. се противопоставила като заявила на Х., че може сделката по замяната да се развали. Тъжителката предложила на подсъдимия Х. и парична сума за неговата ½ идеална част от процесния апартамент, но значително по-ниска от претендираната, при което Х. отказал, обърнал се към адвоката си- свидетеля А. и му казал „Тая тука нещо ми наглее…“.

Тъжителката станала права до масата и видимо се изнервила, като Х. не отстъпвал от претенцията си и твърдял, че няма да си даде дела без пари.

Тогава тъжителката му заявила, че лицето от което Д.Х. е придобило имота е недостойно да наследява и заявила „…този от който си я взел е убиец, престъпник и рецидивист, а ти си същия като него“, на което подсъдимият отговорил на тъжителката „Ти си луда. Махай се от тука“, а Д. заявила:

„срещата приключи“. Обърнала се към свидетеля К. А. и му заявила „ Колега, вие сте ми свидетел“ , а А. отговорил „Дано не се стига до там“, след което Д. и се отправила посока Административен съд, а след нея тръгнал и свидетеля И. След срещата тъжителката се прибрала в гр.Разлог, където живее и се срещнала със свидетеля Н. Ч. Казала му, че е провела среща в Благоевград, по повод дело на Р. С., както и че записала разговора с помощта на химикалка с вградено записващо устройство и поискала от свидетеля да прослуша записа. Срещнала се и със сина на С.- свидетеля И. С., на когото разказала за това как е протекла срещата по повод договорка на споразумение по делото и му заявила, че Д.Х. „…я нарекъл, че е луда и да се маха от там…“.

Така установеното във фактическо отношение, настоящият въззивен състав намира, че са налице основания за частично изменение на атакуваната присъда относно мотивите и основанията за оправдаване, съгласно разпоредбата на чл.337,ал.3 от НПК по отношение на инкриминираните изрази „ти си луда“ и „изчезвай, махай се от тука“.

На първо място по отношение на израза „тая нещо ми наглее“, настоящият съдебен състав намира, че мотивите за оправдаване на подсъдимия за този израз са правилни и законосъобразни, защото почиват на верен доказателствен анализ. На първо място и настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че анализа на гласните доказателствени средства на очевидците на провежданите разговори за постигане на съдебна спогодба по посоченото по-горе гражданско дело, установяват с необходимата категоричност обстоятелството, че подсъдимия е изрекъл, обръщайки се към адвоката си- свидетеля К. А. с думите „тая нещо ми наглее“, което се установява от показанията на свидетеля И., както и от тези на свидетеля А., дадени в хода на провежданата очна ставка със свидетеля И. Правилно РС е приел, че тези думи са изречени от подсъдимия и по съществото си са били насочени към неговия защитник- адв.А. и 3 представляват коментар на предлагани условия за спогодба от тъжителката.

За да е съставомерно престъплението „обида“, то следва да се установи, че подсъдимия изрича или прави жест по отношение на пострадалия с цел да засегне и даде негативна оценка на личността му. В случая репликата „тая нещо ми наглее“ не е свързана с качествата на пострадалата като личност, а е коментар на предложението за спогодба, направено от нея, репликата следва веднага предложението и същевременно е отправена от подсъдимия към адвоката му- свидетеля А. По съществото си репликата е насочена към оценка на предложението за споразумение, а не към личните качества на пострадалата Д.. Не се установява от доказателствата по делото, Х. да е целял да засегне нейната чест и достойнство, а е коментар на предложеното, още повече от доказателствата се установява, че разговора между Д. и Х. е протичал напрегнато, с повишен тон и с размяна на реплики /за стойността на нивата, с която е заменен част от спорния имот/ относно условията, при които може да се постигне споразумение. Поради това и въззивната инстанция намира, че относно този израз, правилно РС е приел, че не е налице субективен елемент, целта не е била да се засегне тъжителката като личност, поради което и е несъставомерно обвинението за този израз.

По отношение на израза „изчезвай, махай се от тука“, въззивния съд намира, че мотивите за оправдаване за този израз са неправилни, тъй като приема, че по съществото си така изречени тези думи не представляват обида. По начало обидата е деяние, което има две изпълнителни форми- „каже“ или „извърши“ и поради това деянието е съставомерно с осъществяване на поне от едната форма. В случая казаните думи „изчезвай, махай се от тука“ не са обидни, тъй като не съдържат в себе си негативна оценка за личността на потърпевшия, не са насочени към засягане честта и достойнството. Тъжителката Д. твърди, че тези думи са казани, като са били придружени с жест „като на куче“. Това нейно твърдение обаче не се подкрепя от събрания доказателствен материал.

Поначало нито един от свидетелите- очевидци- А., И., Х. не оспорват, че подсъдимия е изрекъл тези думи, но нито един от тях не описва такъв начин на изричане. От показанията на свидетеля И. се установява, че тъжителката е заявила „разговорът приключи, тръгвай няма какво да стоим тук“, при което подсъдимия „…Х., той се обърна и каза изчезвай, махай се от тук…“, без да описва в показанията си, подсъдимия да е изричал тези думи с жест/ве и пренебрежение „като на куче“. От показанията на останалите очевидци- А., Х. също не се установява, нито един от тях не твърди, че така изречените думи са били придружени с пренебрежителен или обиден жест по отношение на тъжителката, поради което и настоящия състав намира, че основанието за оправдаване е, че израза „изчезвай, махай се от тук“ не е обиден и обвинението е несъставомерно.

По отношение на израза „ти си луда“, въззивния съд не споделя мотивите на районния съд за оправдаване на подсъдимия Х.. Така инкриминирания израз безспорно е обиден, тъй като съдържа негативна оценка за личността на тъжителката, насочен е към нея и засяга нейната чест и достойнство, както и е изречен в нейно присъствие. Не може да се приеме, че тези думи представляват оценка на предложението за споразумение, тъй като начина на 4 изричане, не съдържа преценка на предложените условия, не е насочено към адвоката на Х., е насочен към личността на тъжителката и засяга нейните качества, нейното самочувствие и самооценка по един негативен и обиден начин. Настоящият състав намира обаче, че са налице условията за приложение на института на реторсията, по смисъла на чл.146, ал.2 от НК.

Това е така, тъй като изричането на тези обидни думи към тъжителката С.Д. са отправени от Х., след като тя е заявила на подсъдимия „…този от който си я взел е убиец, престъпник и рецидивист, а ти си същия като него“, т.е. също го е обидила, като го е нарекла „убиец, престъпник, рецидивист“, все думи който също са обидни и засягат честта и достойнството на лицето по отношение на което са изречени- в случая подсъдимия. Настоящият състав намира, че анализа на доказателствата, безспорно установява, че Д. е изрекла тези думи по отношение на подсъдимия. В тази насока са еднопосочните показания на свидетелите А. и Х. Третият очевидецсвидетеля И. твърди в показанията си, че не е чул тези думи, изречени от Д., но сам в показанията си сочи, че е пропуснал част от разговора, тъй като е преглеждал документи, докато посочените други двама свидетели са категорични, че са възприели тези думи, изречени от тъжителката срещу подсъдимия. Настоящият състав дава вяра на свидетелите А. и Х., тъй като двамата еднопосочно, без съществени разминавания в показанията си, изясняват последователността на събитията при проведената среща и двамата са категорични в това, че тъжителката е казала посочените думи към подсъдимия. Именно тези думи са били повод подсъдимия да и заяви „ти си луда“ , те отговор на негативната оценка, която Д. е дала на подсъдимия Х. и точно поради това, въззивния съд не намира, че представляват оценка на условията по споразумението, а негативна оценка за личността на Д.. С оглед на изложеното за този израз, съдът намира, че е налице реторсия, поради което и двамата- и тъжителката и подсъдимия следва да бъдат освободени от наказание.