Решение № 16 от 14.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Луковит, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20254320200291 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от Е. Г. П., с адрес за призоваване: ***, чрез адв.

М. Г. против Наказателно постановление ***, издадено на 16.07.2025г. от Г.Д.Г. на длъжност Началник РУ в ОД МВР гр. Ловеч, РУ - Луковит, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

Процесното НП се оспорва, като неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалноправните и процесуалноправните норми, поради което се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че отразените фактически обстоятелства в него не отговарят на обективната истина.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М. Г., която прави възражение, че на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 6, т. от ЗДвП, доколкото правилата за изпреварване са регламентирани в чл. 41 – 43а от същият закон. В конкретният случай на П. не е вменено нарушение на никое от предписанията на посочените разпоредби, поради налагането на наказание на горепосоченото основание е незаконосъобразно. На следващо място прави възражение, че в процесният случай не се твърди извършване на неправилно изпреварване от жалбоподателя, а извършване на изпреварване, което е забранено с пътен знак и е квалифицирано по чл. 6, т. 1 ЗДвП, но нито в АУАН, нито в НП не било посочено дали поведението на водача е създало опасност за движението или не. Според адв. Г. установяването на тази важна предпоставка е от значение с оглед определяне приложимостта на разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Посочва, че приложената санкционна норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП в случая е неприложима, а е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. На следващо място се възразява относно противоречие в АУАН и НП като е отразено, че нарушителят не е съобразил поведението си с пътни знаци В24 и В25, а същевременно е отразено, че с управлявания лек автомобил е извършил маневра неправилно изпреварване. Така изложените обстоятелества са относими към пътен знак В 24, но не и към пътен знак В 25.

1

Иска от съда да отмени НП.

Ответната страна по жалбата в лицето на Началник РУ – Луковит при ОД МВР Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.09.2025г., видно от посочената дата в разписката върху НП, а жалбата е подадена на 09.10.2025г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т. е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл. № *** на 30.06.2025г. от компетентно длъжностно лице: Ц. Д. С., заемащ длъжността мл. автоконтрольор при РУ - Луковит, в присъствието на свидетеля-очевидeц при установяване на нарушението и съставяне на акта Х. Ц. Х. /също длъжностно лице/, за това, че на 30.06.2025 година, около 07:25 часа в ***, с посока на движение към град София, управлява собственият лек автомобил марка *** с рег. № ***, като нарушава: не съобразява поведението си с пътен знак „В 24“ и извършва маневра неправилно изпреварване, с което виновно е наушил: чл. 6, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак „В 24“, „В 25“ от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, като в него не е отразено същият да има възражения по направените констатации в него.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник на РУ – Луковит при ОД МВР – Ловеч, издал процесното НП против жалбоподателя, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 30,00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

На основание Наредба N Із – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказаното лице. АНО е издал НП при неизяснена фактическа обстановка.

В случая в издаденият АУАН е посочено, че водача е нарушил „не съобразява поведението си с пътен знак В 24 и извършва маневра неправилно изпреварване“. В обстоятелствената част на съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление обаче не е отразено, че при извършване на твърдяното неправилно изпреварване не е създадена опасност за движението.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП предвижда административно наказание за неправилно изпреварване само при условие, че същото е извършено без да се създава опасност за движението. Това обстоятелство представлява съставомерен признак на нарушението, който следва да бъде изрично установен и описан в АУАН и в наказателното постановление.

Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, административнонаказващият орган е длъжен да опише всички релевантни фактически 2 обстоятелства, които обуславят приложението на конкретната санкционна норма. Липсата на такова описание лишaва съда от възможност да извърши контрол за правилното приложение на закона и накърнява правото на защита на санкционираното лице. Съдът не може да провери дали правилно е приложена именно тази санкционна норма, а не друга, потежка (напр. по чл. 179 ЗДвП).

В съдебно заседание разпитаният актосъставител заяви, че в случая не се касае за създадена опасност за движението при извършване на маневрата. Съдът намира, че тези показания не могат да санират допуснатия порок, тъй като фактическите елементи на нарушението следва да бъдат установени към момента на издаване на наказателното постановление, а не допълвани за първи път в съдебното производство. Допускането на подобна възможност би означавало съдът недопустимо да замества волята на административнонаказващия орган.

При така допуснатата непълнота в описанието на административното нарушение съдът приема, че е налице съществено процесуално нарушение, което не подлежи на отстраняване в съдебната фаза и обуславя отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо обсъждане на спора по същество.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

От представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и от приложеното пълномощно, се установява, че жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител – адв. М. С. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева /306,78 евро/. Съдът намира, че претендираното възнаграждение е реално заплатено и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ***, издадено на 16.07.2025г. от Началник РУ в ОД МВР гр. Ловеч, РУ - Луковит, с което на Е. Г. П., ЕГН: **********, с адрес за призоваване:

*** на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 точки, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч да заплати Е. Г. П., ЕГН:

**********, сумата от 306,78 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

3