Определение № 85 от 10.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. *****, 10.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело № 20221110208258 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.

248, ал. 1 ГПК.

Същото е инициирано по молба на въззивника „Б. Е.“ ООД, ЕИК ******, чрез адв. Т. Д., с която се иска допълване на Решение № 4561 от 29.11.2022 г., постановено по НАХД № 8258/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна РД“АА“ – София да заплати на дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 1164 лева с ДДС, съобразно изхода на делото.

В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или становище от насрещната страна – Директор на РД“АА“ – София.

След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 4561 от 29.11.2022 г., постановено по НАХД № 8258/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно постановление № 42-0001174/09.05.2022 г., издадено от Директор на РД“АА“ - София, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на дружеството - жалбоподател „Б. Е.“ ООД, ЕИК ******, имуществена санкция в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 91б, ал.

1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).

С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с 1 осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Представени са в производството и относими документи, а именно – договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022 г., Фактура № 0000000498/21.10.2022 г., преводно нареждане по Фактура № 0000000498/21.10.2022 г., списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в производството е релевирал своевременно искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено и доказателство за разходването им.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или 2 отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.

3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал. 4/.

С оглед на така установеното – осъществено процесуално представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за допълване на решението в тази му част е основателно.

Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение от страна на Директор на РД“АА“ – София, обективирано в съпроводително писмо рег.№ 52-00-593642/2/22.06.2022 г., съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004 г., съобразно която при интерес от 1000 до 10 000 лв., възнаграждението се определя в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лева, респективно в настоящия случай минималният размер на възнаграждението, изчислен по посочения механизъм е в размер на 960,00 лева с ДДС, който съответства и на фактическата и правна сложност на делото. Поради изложеното, претендираният такъв в размер на 1164,00 лева с ДДС е прекомерен и следва да бъде намален.

По изложените съображения на въззивника в производството „Б. Е.“ ООД, ЕИК ****** следва да се присъди сумата в размер на 960,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение - минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно за разликата над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 1164,00 лева с ДДС молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

3

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 4561 от 29.11.2022 г., постановено по НАХД № 8258/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав В ЧАСТТА за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София да заплати на „Б. Е.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Възраждане, *****, представлявано от И. А. Й. и А. Г. Й., сумата в размер на 960,00 (деветстотин и шестдесет лева) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Б. Е.“ ООД, ЕИК ****** молба с правно основание по чл. 248 ГПК за разликата над присъдения размер от 960,00 лева с ДДС до пълния претендиран такъв от 1164,00 лева с ДДС, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с частна жалба в седмодневен дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4