Решение № 379 от 09.10.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 930/2026
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 09.10.2026
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 238 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 379 гр. Перник, 09.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200930 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е жалба от Д. С. В., срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-3796-000568/15.07.2025 г., издадено от Началник 02 РУ - Перник, упълномощен с заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвп/ на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в на общо 70 лв. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 ЗДвП, извършени на 13.06.2025 г. в град Перник.
В жалбата са изложени доводи, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона - чл.137А, ал.1 и чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата и чл.57, ал.1, т.5 и т.б вр. чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Поддържа се и че същото е явно необосновано – приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на това производство доказателства. Сочи се и че наложените наказания са неправилно определени. Съобразно изложеното е направено искане да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. К. С., като поддържа жалбата по изложените в нея доводи и ги доразвива. Поддържа искането обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски за платен адвокатски хонорар.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в проведените по делото открити съдебни заседания. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка във връзка с обжалваното наказателно постановление, от последния е 1 направено искане в случай че във връзка с образуваното и водено съдебно дело се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат е над определените минимални размери в чл. 18 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при констатирана основателност на жалбата, съда да приеме същото за прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН да го редуцира до посочения в посочената наредба минимален размер.
Районен съд - Перник, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в процеса, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.06.2025 г. Д. Г. К. на длъжност „младши инспектор“ при РУ 02 Перник, ОДМВР Перник, и П. Г. П. също към този момент служител на посоченото районно управление, при изпълнение на служебните си задължения извършили проверка, при която установили, че Д. С. В. в град Перник, по улица „Владайско въстание“ 1, с посока на движение от скоростна магистрала посока улица „Петър Пенчев“ управлява собствения си лек автомобил марка Ровер 214 си, с peг. номер ******** без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила е фабрично оборудван, и без включени дневни светлини. Във връзка с констатациите при извършената проверка Д. Г. К., в качеството на актосъставител, в присъствието на П. Г. П., съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 4046352/13.06.2025 г. срещу жалбоподателя за това, че като водач на посочения автомобил виновно е нарушил: 1. чл. 137А. ал.1 ЗДВП - водач на мпс от категории М1. M2. M3 И N1. N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който мпс е оборудвано; и 2. чл.70. ал. 3 ЗДвП – водач, който се движи с мпс през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Срещу констатациите по АУАН е депозирано възражение от Д. В. на 16.06.2025 г., адресирано до Началника на „Пътна полиция“, в което сочи, че има медицински проблеми, което е съобщил при извършената проверка, но е получил отговор, че ще бъде санкциониран, след като няма медицинско свидетелство. Към възраженията е приложено Медицинско свидетелство от 16.06.2025 г., издадено от д-р Р.К. – психиатър, в което е посочено, че жалбоподателят не може да шофира с предпазен колан за срок от три месеца от датата на издаване и е посочена диагноза „паническо разтройство“.
Във връзка с депозираните възражения на В. е изготвено становище до Началника на 02 РУ – Перник от ст. Полицай А. А., в което е посочено, че АУАН е издаден три дни преди издаването на приложеното към тях медицинско свидетелство, поради което са неоснователни и съответно е направено предложение да бъде съставено наказателно постановление.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си административнонаказващият орган въз основа на съставения АУАН е съставил обжалваното Наказателно постановление /НП/ № 25-3796-000568/15.07.2025 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвп/ на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в на общо 70 лв. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 ЗДвП, извършени на 13.06.2025 г. По делото не са събрани доказателства същото да е подписано.
Дигитален образ на същото е връчен на жалбоподателя на 21.07.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 04.08.2025 г. Същата е изпратена на Районен съд – Перник със съпроводително писмо от 19.05.2026 г.
По делото е прието като писмено доказателство експертно решение № 2329 2 от 088/14.06.2018 г, заседание на ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова – гр. Перник“ АД, което касае здравословното състояние на жалбоподателя и в което е посочено, че за него противопоказни условия на труд са системни психофизически натоварвания.
В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителя Д. Г. К. и свидетеля по АУАН П. Г. П., които изясняват обстоятелствата във връзка с извършената проверка, по повод на която са издадени процесните АУАН и наказателно постановление. Съдът кредитира изцяло показания на посочените свидетели като последователни и вътрешно непротиворечиви, включително и като съобрази тяхната незаинтересованост от изхода на спора
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, включително и от присъединените на основание чл. 238 от НПК писмени доказателства, описани в съпроводителното писмо с рег. № 17960/20.052026 г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е подадена в предвидения в закона преклузивен срок от надлежно легитимирано лице, поради което съдът счита, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
Съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати и съществени нарушения на процесуални правила, самостоятелно водещи към отмяна.
Обжалваният административно-наказателен акт е незаконосъобразен поради неизпълнение на императивното изискване в чл. 57, ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. Въпреки даденото изрично указание на административно-наказващия орган с разпореждане с рег. № 1391/29.05.2026 г. да представи подписан препис на обжалвания акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, отговарящ на посоченото императивно изискване, това не е сторено. Вместо това два пъти е представен отпечатан дигитален образ от автоматизирана информационна система на издаденото наказателно постановление, несъдържащ подписа длъжностното лице, което го е издало.
Отпечатаният дигитален образ има значение само за удостоверяване редовността на връчването на акта и не отменя изискването по чл. 57, ал. 2 от ЗАНН.
Посочения порок съставлява съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, каквито доводи са изложени и от жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление в частта на словесното и цифрово описание на санкционираното нарушение на чл.70, ал. 3 ЗДвП, тъй като при словесното описание на нарушението е посочено, че се касае за управление на МПС без включени дневни светлини, а посочената разпоредба предвижда санкция за управление на МПС без включени светлини за движение през деня или къси светлини. В тази връзка следва да се посочи, че прецизното формулиране на административно-наказателното обвинение е гаранция 3 за реализиране правото на защита на лицето, срещу което производството се води, както и предпоставя извършването на съдебната проверка за валидност, респективно законосъобразност на проведеното производство – процесуална и материална. С оглед описаната неяснота в текста на обжалваното наказателно постановление досежно обвинението за нарушението на чл. 70, ал. 3 ЗДвП, съдът намира, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, което винаги съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на наказателното постановление в посочената част.
Във връзка с доводите на жалбоподателя за недоказаност на обвинението за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съдът намира за необходимо да посочи, че намира същите за неоснователни, тъй като представените от него документи в тази насока – медицинско свидетелско и експертно решение на ТЕЛК, не обуславят извод за наличие на никое от изключенията, посочени в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази, че медицинското свидетелство е издадено на дата следваща деня на санкционираното нарушение /13.06.2025 г./, като в него е отбелязано, че жалбоподателят не може да шофира с предпазен колан за срок от три месеца от датата на издаване – 16.06.2025 г., а в представеното експертно решение № 2329 от 088/14.06.2018 г, заседание на ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова – гр. Перник“ АД, не е направено изрично отбелязване, че физическо състояние на жалбоподателя не позволява използването на обезопасителен колан.
В обобщение, по изложените съображения, поради допуснато съществено процесуално нарушение на при издаване на обжалваното наказателно постановление, изразяващо несъответствие с императивното изискване на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, същото следва да бъде отменено изцяло, тъй като е незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил такива в производството за плащане на възнаграждение на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. По делото е установено, че Д. В. е заплатил на пълномощника си – адв. С. адвокатско възнаграждение в размер 204.52 евро за защита и процесуално представителство по настоящото дело. Предвид факта, че уговорения и платен адвокатски хонорар е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не са налице да бъде възложено на ОДМВР-Перник в намален размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. 58д, т. 1 от и чл. 63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-3796-000568/15.07.2025 г., издадено от Началник на 02 РУ – Перник при ОДМВР - Перник, с което на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 185 от Закона за движение по пътищата на Д. С. В., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в на общо 70 лв. за нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, извършени на 13.06.2025 г. в град Перник.