Решение № 34 от 27.10.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. В., 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Търговско дело № 20261300900019 по описа за 2026 година

Делото е образувано по исковата молба на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., *******, представлявано от управителя си И.Д. чрез процесуалния си представител адв. Б.А., вписан в АК - П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ******* срещу:

„*******“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В. ****, бул. „*******, представлявано от управителя си П.Б. /нов адрес за призоваване гр.П.,ул.“******** и

А. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „******* .

Ищецът твърди ,че началото на м. януари 2017 г. е подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу „*******“ ЕООД.С Решение № 47 от 15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът обявил неплатежоспособността на дружеството с начална дата 30.06.2016 г., открил производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор и възбрана върху имуществото му, прекратил дейността на дружеството, обявил „*******“ ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал. 1 - 4 от ТЗ.

Решението на Окръжен съд - В. било обжалвано пред Апелативен съд 1 София. С Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд – София,била променена началната дата на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част обжалваното решение било потвърдено.

С Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. решението на Апелативен съд - София не било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.

С Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд - В. производството е възобновено. Решението е вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата.

Ищцовото дружество твърди,че предявило вземането си в производството по несъстоятелност с молба с вх. № 200008 /18.08.2020 г.

Вземането на „Б.“ ЕООД било прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ.

С оглед на изложеното, в качеството на кредитор на дружество в едногодишния срок по чл. 649 от ТЗ ищцовото дружество предявява иска, подробно описан в изложението на настоящата ИМ, като основанието на същата произхожда от следната фактическа обстановка, а именно:

Сочи ,че с молба с вх. № 542 от 19.02.2018 г. А. Х. предявила вземането си в производството по несъстоятелност срещу „*******“ ЕООД, като твърдяла, че работи в дружеството по силата на сключен трудов договор и че дружеството не е изпълнило задължението си да изплати паричните си задължения към нея в размер на 714 555,29 лв. В подкрепа на твърденията си тя представила извлечение от търговските книжа на „*******“ ЕООД за начислени и неизплатени работни заплати на работници и служители към 31.12.2017 г. като поискала вземането й да бъде включено в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност на „*******“ ЕООД.

Впоследствие с молба с вх. № 260155 А. Х. отново предявила вземането си в производството по несъстоятелност срещу „*******“ ЕООД, като твърдяла, че с Решение от 03.08.2020 г. по гр. д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд -В. дружеството е осъдено да й заплати следните суми: 3209,02 лв. трудово възнаграждение за м. 10.2016 г. - м.05.2017 г. вкл. и 7 000 лв. допълнително материално стимулиране за м.10.2016 г. и 687 000 лв. за м.

11.2016 г.; 214 924,30 лв. лихви за забава от 30.11.2016 г. до 30.12.2019 г.;

2 законната лихва върху главниците, считано от 03.01.2020 г. до окончателното изплащане на главниците. Отново била поискала е вземането й да бъде включено в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност на „*******“ ЕООД.

Твърдяното от А. Х. вземане за ДМС в размер на 687 000 лв. произтичало от Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „*******“ ЕООД - П.Б..

Ищецът твърди ,че производството по гр. д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд — В. е образувано единствено с цел снабдяване на А. Х. със съдебен акт, установяващ гореописаните вземания, който да бъде използван в производството по несъстоятелност на „*******“ ЕООД, за да се увредят кредиторите на несъстоятелността. Следвало да се отбележи, че вземането за ДМС в размер на 687 000 лв. е установено със съдебно решение, което е постановено след решението за откриване на производството по несъстоятелност без участието на синдик. В този смисъл съгласно чл. 691 от ТЗ това вземане може да се оспорва от кредиторите на несъстоятелността.

Ищецът твърди ,че ответникът „*******“ ЕООД е изпаднал в неплатежоспособност на 01.07.2015 година, т.е. към този момент дружеството изпитвало сериозни финансови затруднения, а икономическата му дейност не водела до реализиране на печалба. Финансовите затруднения на дружеството налагали извод, че не са налице предпоставките за начисляване на допълнително възнаграждение в толкова висок размер. Допълнителното материално стимулиране на А. Х. предполагало отлично финансово представяне на „*******“ ЕООД, каквото не било налице в процесния период. Начисляването на подобно ДМС предполагало, че работникът е имал изключителен индивидуален принос към търговската печалба на фирмата.

Видно от ГФО за 2016 г., ответникът „*******“ ЕООД бил реализирал общо 43 хиляди лева нетни приходи от продажби и не бил реализирал печалба, а напротив-бил на загуба от 196 000 лева. За 2017 г. по същото перо били осчетоводени приходи от 651 хил. лева. Въпреки че сумата била значително по-висока от тази за 2016 г„ същата била чувствително по-ниска от претендираното от А. Х. ДМС. Още повече, че въпросното ДМС било начислено след изпадането на „*******“ ЕООД в неплатежоспособност.

Очевидно било, че при скромните обороти на фирмата за 2016 година и 3 натрупаните загуби през годините, изписването на такива суми за ДМС представлявали действия по осуетяване на удовлетворяването на вземанията от действителните кредитори.

Допълнително основание да се приеме, че начисляването на процесното ДМС е извършено само и единствено с цел увреждане на кредиторите на несъстоятелността било обстоятелството, че при предявяването му то било посочено като глобална суми при пълна липса на конкретизация за произход и основание за начисляване, както и при неспазване на процедурата.

Сочи се ,че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата с колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период. В конкретния случай не ставало ясно как е определено ДМС, за което е издадена Заповед № 2/19.12.2016 г. - с КТД или с вътрешните правила за работната заплата или в индивидуалния трудов договор на А. Х.. Следвало да се има предвид, че вътрешните правила за работната заплата са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от КТ, които регламентират организацията на работната заплата по аргумент от чл. 22, ал. 1 от Наредбата и било необходимо да бъдат зачетени реда и начина, при които същите се дължат, в случай че там са уговорени.

Също така в процесния период, а и към настоящия момент А. Х. била едноличен собственик на капитала и управител на „*******“ ЕООД, ЕИК *********, както и едноличен собственик на капитала и представител на „*******“ ЕАД, ЕИК *********. Това пораждало съмнения относно фактическата възможност на А. Х. да е престирала същевременно своя труд и при „*******“ ЕООД и то до степен, обуславяща начисляването на ДМС в подобен размер.

С оглед на гореизложеното се създавало впечатление, че начисленото ДМС е извършено единствено с цел увреждане на масата на несъстоятелността посредством възползване от законовата привилегия, с която се удовлетворяват неизплатените трудови възнаграждения.

Удовлетворяването на едно привилегировано вземане влечало като последици значителни вреди за правоимащите кредитори в несъстоятелността, 4 включително и държавния бюджет. Аналогични действия, включително и предявяване на вземания по привидни трудови договори, били извършени и в друго производство по несъстоятелност, по което длъжникът бил пряко свързано с П.Б. дружество - „*******“ ЕООД /в несъстоятелност/, а именно по т. д. № 639/2014 г. по описа на Окръжен съд - П.. В посоченото дело по несъстоятелност на „*******“ ЕООД не били приети няколко вземания, които се твърди да произтичат от подобни ДМС, едното от които е именно на А. Х..

Иска да се вземе предвид и обстоятелството, че в подадената молба през 2018 г. от А. Х. били направени корекции с химикал. Твърди се, че тези корекции били правени от П.Б., като същият бил поставил и подписа под молбата от А. Х.. Това обстоятелство представлявало допълнително основание да се приеме, че целта за начисляване на процесното ДМС е увреждане на кредиторите на несъстоятелността.

Следвало да се изтъкне също така, че посоченият от А. Х. адрес за кореспонденция, а именно: гр. П., ул. „******* бил идентичен с посочения от множество кредитори на „*******“ ЕООД, и то преобладаващата част от които претендирали суми въз основа на трудови правоотношения с несъстоятелния търговец и начислени огромни по размери ДМС. Твърди се, че посоченият адрес не е на А. Х. и че не се обитава от същата. От значение било да се отбележи обаче, че до 29.02.2016 г. адресът на управление на „*******“ ЕООД бил именно гр. П., п.к. ****, **********.

Не на последно място следвало да се отбележи, че А. Х. и „*******“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както А. Х. посочва в молбата си от 19.02.2018 г., с която предявявала вземането си. Освен това А. Х. била дъщеря на управителя на „*******“ ЕООД - П.Б.. С оглед на гореизложеното се поддържа,че са налице достатъчно основания да се заключи, че претендираното от А. Х. вземане за ДМС е начислено с цел увреждане на масата на несъстоятелността.

С оглед на гореизложеното ищецът поддържа,че начисляването на процесното ДМС представлява безвъзмездна сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като начисленото ДМС не представлява част от брутното трудово възнаграждение 5 на А. Х. съгласно чл. 17 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и в този смисъл липсвала насрещна престация от страна на А. Х., която да бъде основание за допълнително материално стимулиране.

Заповедта, издадена от управителя на „*******“ ЕООД - П.Б., с която било определено допълнително материално стимулиране на А. Х. била от 19.12.2016 г., а молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на м. януари 2017 г. Страни по сделката били свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както А. Х. посочва в молбата си от 19.02.2018 г., с която предявява вземането си.

Ако не се приеме горното, то тогава се поддържа, че начисляването на ДМС представлява възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността - 01.07.2015 г. по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Ако не се приеме горното, то гореописаната фактическа обстановка попадала в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, тъй като представлявала сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.

625 от ТЗ.

Увреждането на кредиторите на несъстоятелността се състояло в това, че с начисляването на процесното ДМС се създавало задължение, което увеличава пасива на масата на несъстоятелността ,като в същото време не се увеличавал актива й.