Решение № 528 от 26.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Варна, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. С. при участието на секретаря Галина Г. С.ова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100502513 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 28466/01.12.2022г. по регистъра на ВОС, депозирана от Р. А. Г., чрез адв. Г. В., срещу Решение № 260147/08.03.2022г., поправено с Решение № 260237/19.04.2022г., постановени по гр. д. № 18318/2018г. по описа на ВРС, XXX с-в, в частта, с която ответникът Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ************ е осъден да заплати на Д. С. М., ЕГН **********, с адрес: ************ сумата от 5397,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на следните му собствени недвижи имоти, придобити чрез покупко-продажба от 13.12.2012г., обективирана в нотариален акт № 200, том I peг. № 2706 от нот. дело № 182/2012г. на нотариус К.К., както следва: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Осеново, Община Аксаково, област Варна, в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена с идентификатор *** с площ на същата от 44 кв. м., 1 състояща се от на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, банятоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв. м., ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва:

***, ***, ***, *** и ***, за периода от 04.12.2013г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска - 04.12.2018г. до окончателното й заплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Р. А. Г. срещу Д. С. М. насрещен иск, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 15 583 лв., за заплащане на стойността на извършени подобрения в процесния недвижим имот, през периода 2016-2020г., а именно:

1. ВиК инсталация / изграждане на шахта, изкопни работи – 783лв. в периода от май-юни 2018г.;

2. Изграждане на външна мивка – 2800лв. – в периода от май-юни 2018г.;

3. Подпорна стена на площадка – 2800лв. – в периода от май-юли 2017г.;

4. Подпорна стена на стълбище – 1000лв. – в периода от май-юли 2017г.;

5. Подпорна стена от бетон и арматура – 5000лв. – в периода от май-юли 2016г.;

6. Гранитогрес на тераса 28 кв. м. – 1000лв. – в периода от юли-август 2018г.;

7. Конструкция за асма – 2200лв. – в периода от 2016-2017г.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неспазване на материалните и процесуални правила. Излага, че отказът на съда да допусне събирането на гласни доказателства, посредством разпит на двама свидетели, е съществено процесуално нарушение. Твърди, че при постановяване на решението си, съдът се е позовал само на свидетелските показания на свидетелите доведени от ищеца. Сочи, че като е оставил без уважение искането за допускане на повторна съдебно-техническа и оценителна експертиза, съдът е извършил процесуално нарушение. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска по чл. 59 от ЗЗД да бъде отхвърлен, а предявения от него насрещен иск – уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

2

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. С. М., чрез адв. В. В., в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно съдът е отказал допускането на повторна експертиза, тъй като е установил, че искът за извършените подобрения не е доказан, доколкото не е установен периодът на извършването им. Претендира разноски.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД се излагат следните твърдения от страните:

Пред ВРС ищецът твърди, че въз основа на договор за покупкопродажба от 13.12.2012 г., обективиран в нотариален акт №200, том I peг.

№2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус К.К., е собственик на недвижими имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Осеново, Община Аксаково, област Варна, в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***, ***, ***, *** и ***. Твърди, че ответниците Г.и са съпрузи и родители на праводателката му Т. Г.. Към датата на закупуване на гореописаните имоти заварил ответниците да ги обитават. Дал им двумесечен срок, в който да освободят имотите му от личните си вещи и да му предадат владението. Въпреки дадения им срок и след последващи многократни опити от страна на ищеца през годините да получи владението над имотите, същите отказвали категорично да го предадат, включително и след нотариална покана от 29.03.2018г. Предявил срещу ответниците ревандикационен иск, по което е образувано гр. дело №6947/2018, на ВРС, IX състав. Предявените искове са да бъдат осъдени Р. А.

Г. и К. Н. Г. всеки от тях да заплати на ищеца сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствените му недвижи имоти, за периода от 04.12.2013 г. до 03.12.2018 г.

(по 250 лв. месечно за целия имот или по 125,00 лв. месечно на ответник), ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска 04.12.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Н. Г. не е депозирала отговор на исковата молба.

3

Ответникът Р. Г. е депозирал отговор, като е посочил, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Не е изложил подробни основания за твърденията си. Твърди, че не е ясно за кои точно пет години се отнася периода, за който се иска заплащане на обезщетение. Оспорва да са съществували наемни правоотношения. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на исковата претенция за периода от 2014г. до 2015г. по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. чл.111, б."в" от ЗЗД, или на кратка тригодишна давност, аргументирайки се, че претенцията на ищеца се основа на периодично плащане на свободния пазарен наем.

Предявява насрещен иск за сумата от 15 583,00 лв., за заплащане на стойността на извършени подобрения в процесния недвижим имот, през периода 2016-2020г., а именно:

1.

ВИК инсталация /изграждане на шахта, изкопни работи - 783,00лв. в периода от май-юни 2018г.

2.

Изграждане на външна мивка - 2800,00 лв. - в периода от май-юни 2018г.

3.

Подпорна стена на площадка - 2800,00лв. - в периода от май-юли 2017г.

4.

Подпорна стена на стълбище - 1000,00 лв. - в периода от май-юли 2017г.

5.

Подпорна стена от бетон и арматура - 5000,00лв. - в периода от май-юли 2016г.

6.

Гранитогрес на тераса 28 кв.м. - 1000,00лв. - в периода от юлиавгуст 2018г.

7.

Конструкция за асма - 2200,00лв. - в периода от 2016-2017г.

В насрещната искова молба Г. излага, че съобразно дадените с ППВС 6/1974г. на ВС разяснения, подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята, защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на стойността на имота, като сочи че извършените подобрения в имота отговарят на тези критерии. Твърди, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят.

Твърди, че вземането на владелеца, както добросъвестния, така и недобросъвестния, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 74 изр.2, вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със знанието на собственика, може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.

При условията на евентуалност, моли съдът да приеме, че в случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот, извършени от лице, което не е 4 владелец, не е държател и не се намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата на това лице следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД. В случаите, когато подобренията са извършени от държател, отношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие.

В срока за отговор на насрещния иск ответникът по него – Д. М., е посочил, че предявеният насрещен иск е допустим, но изцяло неоснователен.

Оспорва го по основание и размер. Заявява, че посочените от насрещния ищец подобрения от строителен характер, както и претендираните от него трайни насаждения са съществували към датата на придобиване на имота от ответника по насрещния иск. Твърди, че ответникът по насрещния иск от закупуването на процесния имот с идентификатор 5414 5.506.315, ведно с наличните в същия подобрения от строителен характер и насаждения е заявявал на ответниците, че са в имота му без основание и следва да му предадат владението му. В този смисъл същият се е противопоставял в имота му да бъдат извършвани, каквито и да е подобрения.

Отделно от горното заявява, че, в случай че описаните в насрещния иск подобрения от строителен характер, са налични и се докаже авторството от страна на насрещния ищец за тяхното извършване, то същите представляват незаконно строителство и като такива не следва да се заплащат като подобрения, тъй като те подлежат на премахване по силата на закона, а собственикът няма право да ги запази, поради което той не следва да дължи обезщетение за тях и може да иска тяхното премахване за сметка на владелеца.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба от 13.12.2012 г., обективиран в нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус К.К., ищецът М. е закупил от дъщерята на ответниците Т. Р.ова Г. следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Осеново, Община Аксаково, област Варна, в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***, ***, ***, *** и

***. С влязло в сила на 17.03.2020г. Решение № 1420 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС е признато за установено в отношенията между Д. С. М., ЕГН********** (ищец) и Р. А. Г., 5

ЕГН********** и К. Н. Г., ЕГН********** (ответници), че Д. С. М., ЕГН********** е собственик, на процесните недвижими имоти на основание договор за покупко – продажба, който е обективиран в НА №200/13.12.2012г., том 1, рег. №2706, по н.д. №182/2012г. на н-с К. Костадинов, с праводател Т.

Р.ова Г., както и ответниците Р. А. Г., ЕГН********** и К. Н. Г., ЕГН********** са осъдени да предадат на Д. С. М., ЕГН**********, владението върху недвижимите имоти.

От Протокол за въвод във владение от 12.08.2020 г. по изп.д.

№20208950400927 на ЧСИ Л.Ст. се установя, че на база на изпълнителен лист от 27.05.2020 г., издаден на осн. съдебно Решение № 1420 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС е Д. С. М. е въведен във владение на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Осеново, Община Аксаково, област Варна, в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, банятоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: ***, ***, ***, *** и *** срещу Р. А. Г. и