Решение № 39 от 16.02.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Берковица, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100421 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „А1 България“ ЕАД против КУПОЛ ЕООД кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основА.е чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – установителни искове за признаване на установено, че ответникът му дължи следните суми: с у м а т а 260.44 лева – неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 07.07.2023 г. до 06.01.2024 г. по договор ....г., ID на клиент ...., партида ...., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното издължаване и 33.54 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 10.09.2023 г. до 23.02.2025 г ., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 127/2025 г. по описа на РС – Берковица.

Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на сключен между стрА.те договор .... г., ID на клиент ...., партида .... е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги за периода 07.07.2023 г. до 06.01.2024 г., като му е предоставил пакет от услуги интернет, телевизия и фиксиран телефонен номер с месечна такса 27.77 лева без ДДС 1

По така посочената партида ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора и приложенията към него следните задължения: сума в общ размер на 260.44 лв. — непогасена сума за предоставени услуги за периода 07.07.2023 г. до 06.01.2024 г ., за която са издадени фактури подробно описА. в исковата молба.

Върху претендираната главница е начислена мораторна лихва в размер на 33.54 лева за периода 10.09.2023 г. до 23.02.2025 г .

Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 127/2025 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените по-горе суми.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането в полза на „А1 България“ ЕАД против ответника за горепосочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 127/2025 г. на РС – Берковица, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

Ответната страна КУПОЛ ЕООД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.

Не спори, че през 2018 г. между страните е бил сключен процесният договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, към който през месец юли 2021 г. е сключен анекс със срок от 24 месеца при уговорена цена услугата 29.99 лева без ДДС и 35.98 лева с ДДС.

Заявява, че не е подавал писмено предизвестие за прекратяване на договора и след юли 2023 г. същият се е трансформирал в безсрочен, като твърди, че договора продължава при същите условия и се позовава на защита по Закона за защита на потребителите.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на стрА.те, и като съобрази 2 разпоредбите на закона, на основА.е чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

По подадено заявление от „А1 България“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против КУПОЛ ЕООД по ч.гр.д. № 127/2025 г. по описа на РС – Берковица /което е приложено към настоящото дело/.

Заповедта е била връчена на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК КУПОЛ ЕООД е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Възражението е бланкетно и не съдържа обосновА. оспорвА.я /л. 38 по приложеното заповедно производство/.

В дадения му по чл. 415 ГПК срок ищецът е предявил при условията на кумулативност настоящите искове за установяване на вземА.ята си по издадената заповед за изпълнение.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът „А1 България“ ЕАД носи доказателствената тежест да докаже изложените в исковата молба факти, че: по иска с правно основА.е чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД - наличието на валидно възникнало облигационно отношение между стрА.те по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по силата на което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на претендирА.те вземА.я и основА.ята за възникването им, както и размера на търсените суми. по иска с правно основА.е чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на главницата - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забавено плащане на главниците за претендирА.я период.

С доклада по делото, обективиран в Определение № 278/18.08.2025 г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване следните факти: между „А1 България“ ЕАД (предишно наименовА.е „Мобилтел” ЕАД) , в 3 качеството на мобилен оператор и ответника, в качеството на абонат, е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги .... г., ID на клиент ...., партида ...., по силата, на който за периода 07.07.2023 г. до 06.01.2024 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството и на ответника са били предоставени уговорените услуги.

Горните факти се потвърждават и от събрА.те по делото доказателства.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорените от ответника договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ... г., приложения и анекси към него – л. 3-7 и приложими общи условия л. 48-54/ се установи, че между стрА.те е възникнало валидно облигационно отношение по силата, на което ищецът е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги.

На 23.07.2021 г. между страните е подписан анекс към договора /л. 16/, по силата на който страните са се договорил, че срокът на ползване на услугите се удължава с 24 месеца, считано от датата на издаване на първата таксуваща фактура с период на действие 23.07.2021 г. и крайна дата 23.07.2023 г.

Съгласно т. 3.4 от така подписаният между страните анекс в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия.

За неоснователни съдът намира възраженията на ответника наведени с отговора на исковата молба, че така уговореното продължаване на договора е в нарушение с разпоредбите на Закона за защита на потребителите, като се позовава на защита по този закон.

По смисъла на Закона за защита на потребителите „потребител“ съгласно т. 1 на § 13 от ДР на същия закон е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

4

Тоест „потребител“ е само и единствено физическо лице.

В случая ответното дружество не е физическо, а юридическо лице.

Поради което същият няма качеството на „потребите“ по смисъла на Закона за защита на потребителите и не се ползва с предвидената засилена защита по този закон.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че не е подавал писмено предизвестие за прекратяване на договора и след юли 2023 г. същият се е трансформирал в безсрочен договор при същите условия, при който е бил сключен анекса – при уговорена цена услугата 29.99 лева без ДДС и 35.98 лева с ДДС.

Така направеното изявление има характер на съдебно признА.е, тъй като се отнася за неизгодни за ответника факти. Според гражданскопроцесуалната теория признА.ето е изявление на страната или неин процесуален представител за това, че са се осъществили неизгодни за нея факти и именно върху неизгодността се крепи неговата доказателствена стойност /Сталев, Ж.

Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издА.е, първо по действащия ГПК, София, Сиела, 2012, стр. 270, 271/.

Предвид което съдът приема за доказано, че през процесният период стрА.те са били обвързА. от валидно облигационно отношение за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Ответникът не е оспорил в дадения му срок, че ищцовото дружество му е предоставило електронни съобщителни услуги.

За задълженията на КУПОЛ ЕООД ищецът е издал фактури, приложени на л. 18-23 по делото/ – фактура ....10.08.2023 г., фактура ..../11.09.2023г., фактура

..../10.10.2023г., фактура

..../10.11.2023г., фактура

**********/11.12.2023г., фактура ..../ 09.01.2024г., които не са оспорени от ответника.

Относно стойността на предоставените услуги и дължимата месечна абонаментна такса следва да се посочи, че съгласно т. 17.2 от приложимите ОУ /л. 48-54/ „А1 България“ ЕАД има право да променя МАТ веднъж годишно, като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени за предходната година, като информацията за индексираната такса се включва в първата месечна фактура след извършване 5 на индексирането.

В случая доставчикът на електронно съобщителни услуги се е възползвал от това свое право и е индексирал дължимата месечна абонаментна такса за 2022 г. - с 3.3 %, съответно за 2023 г. – с 15.3 %, което е видно от издадените преди и след индексацията фактури /фактури л. 55-80/.

Не се твърди, нито има доказателства задълженията на ответника към дружеството да са погасени. Представените касови бонове, приложени на л.

91-91 по делото касаят други задължения по фактури издадени в периода 09.12.2022 г. – 10.07.2023 г. и не установяват погасяване на задълженията по процесните фактури, които са за последващ период и са издадени в периода 10.08.2023 г. – 11.12.2023 г. Поради което не може да се приема за доказано, че вземА.ята на ищеца спрямо ответното дружество са погасени, поради извършено плащане.

Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените фактури и в случая това именно е релевантният момент, към който следва да се преценява дали задълженията са станали изискуеми.

При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото дружество е изправна страна, предоставило е електронни съобщителни услуги за посочения срок и при установената в процесните фактури за мобилни услуги цена в общ размер на 260.44 лева, като за ответника е възникнало задължението да ги заплати и поради липсата на изпълнение от негова страна в посочените срокове предявеният иск следва да бъде уважен в тази част.

Предвид което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на претендирА.те суми за услуги за доказана по основА.е и размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за електронни съобщителни услуги:

В случая приложение намира разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Срокът за плащане на задълженията е определен във всяка от издадените фактури.

В конкретния случай първата фактура е издадена на 10.08.2023 г. и е с посочен падеж на 09.09.2023 г. или считано 10.09.2023 г. ответникът е 6 изпаднал в забава за заплащане на задължението по нея. При доказана основателност на вземането за обезщетение за забава и при съобразяване правомощието на съда по чл. 162 ГПК съдът с помощта на електронен калкулатор определя неговия размер на сумата – 52.07 лева за претендирА.я от ищеца период - 10.09.2023 г. до 23.02.2025 г., предвид което претенцията на ищеца за заплащане на сумата 33.54 лева е основателна и следва да бъде уважена в предявения от ищеца размер.