Решение № 692 от 05.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Кюстендил, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520101956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 9273/07.08.2043 г., депозирана от М. Д. Й., ЕГН: **********, адрес: общ. ***********, с. ***********, махала *********** №*, чрез адв. Д. М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я., и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. “Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш..

В исковата молба се твърди, че на 21.09.2020 г. между М. Д. Й. и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за паричен заем № 2287155. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от 3 500, 00 лева при месечна погасителна вноска.

В чл. 4 от процесния договор, както и в раздел III, т. 12 от ОУ, било уговорено, че ако кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да представи на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант – поръчител, в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита. В ал. 3 било посочено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без поръчител срокът за разглеждане, съответно одобрение, е в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни.

1

На датата на сключване на договора за кредит ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството, чийто собственик на капитала било „Кредисимо“ ЕАД, поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който да отговаря солидарно с потребителя за всички негови задължения по договора за кредит. От своя страна М. Й. се задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата от 4 004, 10 лева. Посочва се, че възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо“ ЕАД, което дружество било упълномощено от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в чл. 8, ал.

5 от договора за поръчителство, като било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което заемодателят изпратил на потребителя обединен погасителен план, съгласно който общото задължение било в размер на 8 947, 62 лева.

Твърди се, че ищцата има качеството „потребител“, а заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за валидността му важат изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Заявява се, че тъй като договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, действителността на поръчителството е предпоставена от съществуването на валидно главно правоотношение.

Излагат се доводи в защита на тезата, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит предвиждаща осигуряване на обезпечение от заемателя е недействителна. Изискванията, които въвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, както и не му предоставяла реален избор дали да предостави обезпечение, както и какво да бъде то. С оглед сравнително ниския размер на отпуснатата по договора сума се счита за житейски и правно необосновано допускането, че заемателят ще има възможност да осигури банкова гаранция в размера на сумата по договора.

Твърди се, че кредиторът изначално е поставил неизпълними за длъжника изисквания като го е „насочил“ към единствената форма на обезпечение, която обективно би могъл да си позволи да представи – обезпечение от одобрено от заемодателя дружество, което е и свързано лице с кредитора.

Твърди се още, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, заобикаляйки нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което водело до недействителност на целия договор съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От кредитора била приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 3 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договора била посочена общата сума дължима от потребителя по кредита от 4 943, 52 лева, без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължил да плати на поръчителя. В нарушение на принципа на добросъвестност търговецът не предоставил коректна информация относно общия размер на кредита и потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Едва след сключването на договора потребителят получил в своя профил на онлайн платформата на 2 търговеца /credissimo.bg/ обединен погасителен план, съгласно който било начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство като общата сума за връщане вече била в размер на 8 947, 62 лева.

Твърди се, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е „Кредисимо“ ЕАД, в Общите условия за предоставяне на кредити Раздел V I „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 4, т. 2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство била посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от същия договор „Кредисимо“ ЕАД било овластено да получава плащане на възнаграждението по него.

Посочва се, че ако към ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил над 100 %, а ГЛП над 70 %.

Заявява се, че договорът за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а се влошавало положението му. Сочи се, че съгласно чл.

2, ал. 4 поръчителят оставал задължен и след падежа на задължението на потребителя по договора за потребителски кредит независимо дали кредиторът е предявил иск срещу потребителя и/или поръчителя в срок от 6 месеца от падежа на задължението по кредита.

Предвид гореизложеното са отправени следните искания до съда:

1. Да признае за установено в отношенията между страните М. Д. Й., ЕГН: **********, адрес: общ. *******, с. ************, махала ************* №*, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Р. Я., че сключеният между тях Договор за паричен заем № 2287155 е нищожен;

2. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме договора за валиден, да прогласи за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2287155, сключен между М. Д. Й. и „Кредисимо“ ЕАД, с която ищцата се задължила да сключи договор за поръчителство;

3. Да признае за установено в отношенията между страните М. Д. Й., ЕГН: **********, адрес: общ. *******, с. ************, махала ************* №*, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ №146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. М. Ш., че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за паричен заем № 2287155, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен;

4. Да осъди „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 да заплати на М. Д. Й., ЕГН: ********** сумата в размер на 1 лев /частичен иск от 4 004, 10 лв./ платена без основание.

Претендират се и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от „Кредисимо“ ЕАД. Предявените искове се оспорват изцяло по основание и 3 размер. Твърди се липса на правен интерес за ищеца за предявяване на самостоятелен иск за нищожност на Договор за потребителски кредит № 2287155/21.09.2020 г., като се твърди, че в противоречие с принципа на процесуална икономия единствено ще бъдат генерирани разноски в производството, а в мотивите си по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съдът би се произнесъл относно евентуалната нищожност на договора.

Заявява се, че процесуалното поведение на ищеца и процесуалния му представител граничи със злоупотреба с право, както и че решението по предявения иск за нищожност няма да защити в пълна степен интереса на потребителя, а ще генерира разноски в полза на процесуалния му представител при евентуалното му уважаване.

Признава се, че между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и М. Д. Й. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 2287155/21.09.2020 г. при главница от 3 500 лева, която следвало да бъде върната в срок от 24 месеца, при ГЛП от 35, 63% и ГПР от 42, 06%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизал на 4 943, 52 лв., като същият бил погасен предсрочно посредством плащане след като главницата била изцяло усвоена от кредитополучателя. Не се оспорва, че на 21.09.2020 г. бил сключен и Договор за поръчителство между поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата като потребител.

Заявява се, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, тъй като съдържанието му отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото в Приложение № 1 към същия по ясен и разбираем начин били посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), както и било упоменато, че допусканията използвани при изчисляване на ГПР са посочени в Общите условия – т. 11 от Раздел VII. Не се спори, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, а единственият разход включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Твърди се, че горното е направено, защото възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита – пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, заплащането му не било задължително условие за получаване на кредита, а размерът му бил неизвестен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Предоставянето на обезпечение било право, а не и задължение на кредитополучателя. В чл. 4, ал. 3 от договора била предвидена изричната възможност потребителят да избере да сключи необезпечен кредит. Твърди се, че клиентът имал право да се откаже от кандидатстването за кредит обезпечен с поръчителство – т. 13 от Раздел III от ОУ. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след този за предоставяне на кредит и „Кредисимо“ ЕАД не било страна по първия, тоест твърди се, че размерът на възнаграждението на поръчителя нямало как да бъде известен на кредитодателя. Подробно е описана процедурата за сключване на договор за кредит като е посочено, че потребителят бил препращан към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД едва след като е избрал да предостави обезпечение по вече сключения договор за кредит. Признава се, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен 4 собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД като въпреки това се твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица.

Счита се още, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада сред общите разходи по кредита. Вземанията по този договор възникнали в полза на „Ай Тръст“ ЕАД, а не на „Кредисимо“ ЕАД. Заявява се, че дори да бъде установено скрито обогатяване на кредитодателя (ако се приеме, че двете дружества са свързани лица), то това би довело единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи обезщетение на другия ответник. Твърди се, че договорът за поръчителство, по който „Ай Тръст“ ЕАД се задължило да отговаря за задълженията на ищцата по отношение на „Кредисимо“ ЕАД пораждал за нея единствено права и я поставял в по-благоприятно положение – била повишена кредитоспособността й. Заявява се, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на договора за потребителски кредит или договора за поръчителство.

Разпечатката съдържа 33 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e50e83ab-d946-42bd-bf36-80a797d84f17