Определение № 105 от 14.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. гр. София , 11.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги В. Ушев

Стоян Людм. Тонев

Николай Д. Димитров като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно наказателно дело № 20211010600246 по описа за 2021 година Настоящото производство е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

С определение, произнесено в разпоредително съдебно заседание на 02.06.2021 година, Специализираният наказателен съд е оставил без уважение искането на подс. Е.М. за прекратяване на съдебното производство по НОХД №1006 по описа на СНС за 2016 година с връщане делото на прокурора.

Срещу определението е подал частна жалба адв. Ю., като упълномощен защитник на подс. М.. В жалбата се развиват доводи в насока, че обвинението срещу подс. М. не било достатъчно конкретизирано. В обстоятелствената част на обвинителния акт /на стр. 28/ било записано, че подс. М. е осъществил състав на престъпление по чл. 200 от НК, а в заключителната част му е било повдигнато обвинение по чл. 199 от НК. Това противоречие правело обвинението неясно и подс.М. не бил в състояние да научи за какво престъпление се обвинява. Искането в жалбата е да се отмени определението на СНС и да се постанови ново, с което въззивната инстанция да прекрати съдебното производство и върне делото на СП.

В постъпилата срещу определението ръкописна жалба от подс. М. се развиват доводи в насока, че обвинителният акт не отговарял на 1 процесуалния стандарт по чл. 246, ал.2 от НК като липсвала конкретизация на редица обстоятелства. Относно обвинението по чл. 199 НК за грабеж в „С..г..“ в гр. С. подсъдимият счита, че липсвала изискуемата фактическа конкретизация. Подсъдимият твърди, че по ДП било нарушено правото му защита, понеже били събрани „незаконни доказателства“, а именно показанията на свид.Н. Г. и свидетелите със запазена в тайна самоличност.

По ДП не бил разпитан като свидетел А. З.. Същевременно подсъдимият твърди, че гостувал в дома на З. в гр.Г., К. Б., на 05.04.2012г.- датата на твърдения от прокуратурата грабеж. Поради това подсъдимият настоява в жалбата си делото бъде върнато „ на фаза досъдебно производство за ново следствие“.

Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с жалбите и провери изцяло съдебния акт, намери за установено следното:

Жалбите са депозирани от процесуално легитимирани лица и в законоустановения срок.Насочени са срещу подлежащ на въззивен контрол по настоящия ред съдебен акт, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество съдът прие следното: От материалите по НОХД №1006/2016г. е видно, че същото е образувано въз основа на внесен на 07.04.2016 година обвинителен акт от страна на Специализираната прокуратура срещу дванадесет лица: срещу М. Л. А. – за престъпления по чл.

321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.1 вр. с ал.1 предл. 2-ро от НК; по чл. 339 ал.2 вр. с ал.1 от НК; по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл.

20 ал.2 от НК ; срещу А. А. М. – за престъпления по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК; по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК и за две престъпления по чл. 339 ал.1 от НК; срещу Д. Р. П. – за престъпления по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК; срещу Е. Д. М. – за престъпление по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК; срещу В. С. Я., В. Т. А., И. С.

И., Х. Ц. Х., Н. Д. С., Ж. А. Б. И Д. Г. Г. – за престъпление по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК.

От релевантната процесуална хронология по делото са видни редица 2 процесуални неблагополучия, свързани и със съдебния състав, довели до провеждане на разпоредително заседание на 02.06.2021 г. по обвинителен акт, внесен на 07.04.2016 година.

В проведеното на 02.06.2021 година разпоредително заседание страните /с изключение на подс. М. и защитникът му/ изразили становище, че в досъдебната фаза не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Искане за прекратяване на съдебното производство е направил подс. М., лично и чрез защитника си, което не е било уважено. В тази връзка съдът от първата инстанция е мотивирал становището си, че липсват допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения на ДП по смисъла на чл. 249 ал.4 от НПК.

Въззивният съд се солидаризира в това отношение с предходната инстанция.

Доводите на подс. М. и адв. Ю. са неоснователни, понеже са в противоречие с изискванията на НПК към съдържанието на обвинителния акт и не са съобразени със задължителната практика на ВКС на Р.Б. по въпросите, свързани с тълкуването на понятието „съществени процесуални нарушения“, обективирана в тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. по т.н.д.№ 2/2002 г.на ОСНК.

По отношение на обвинението на подс. М. по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК въззивният съд, също като първоинстанционния, намира, че в обвинителния акт са изложени изискуемите фактически твърдения относно „обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него“, в съответствие т.4.2 на Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г. При формулиране на „фактическото обвинение“ са изложени фактически твърдения за времето –05.04.2012г., мястото / гр.

София, ж.к. „С. г..", в клон на О... АД на ул. „А..Б. С.“№..../ и за всички останали признаци на твърдения грабеж /обективни и субективни/ и претендираното участие в престъплението на подс. М.. Поради това въззивният съд счита,че не е налице твърдяната неяснота в обвинението, повдигнато на подс. М.. Напротив, видно от обвинителния акт, същият е достатъчно ясен от към съдържание и правна квалификация, поради което не 3 е налице неяснота относно обвинението, която да пречи на подс.М. да разбере рамките на същото и в този смисъл да може да организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу него. Действително, на страница 28 в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради техническа грешка, е привнесена само цифрово правна квалификация по чл.200, вр. чл.199 от НК.

В тази част на обвинителния акт обаче поначало няма никакво място цифровата правна квалификация на твърдяното деяние на подс.М..

Обстоятелствената част има съвсем друго значение, съгласно чл. 246, ал.2 от НПК, а именно за формулиране на „фактическото обвинение“– на фактическите твърдения, касателно „обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него“. В това отношение надлежно фактическо обвинение за претендираната деятелност по чл. 199 от НК на подс. М. е сторено в обстоятелствената част / на страници 9, 10, 11/. В заключителната част на обвинителния акт се посочва правната квалификация на деянието /съгласно чл. 246, ал.3 от НПК/ и там именно/ на страница 48/ е отразена и съответната на фактическото обвинение правна квалификация по чл. 199, ал.2, т.3, вр. с ал.1, т.5, вр. с чл. 198 ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. В този смисъл не се констатира, претендираното от защитата противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт /фактическото обвинение/ и заключителната му част /с правната квалификация на твърдяното престъпление/, което да препятства възможността на подсъдимия М. да разбере в какво престъпление се обвинява и да може да организира защитата си срещу него. Констатира се единствено описаната техническа грешка на стр.28 в обвинителния акт, която не е с характер на съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на подсъдимия. Тя подлежи на изправяне по реда на чл.248а ал.1 НПК – отстраняване на очевидна фактически грешка в обвинителния акт.

Относно твърденията на подс. М. за„незаконни доказателства“ в досъдебната фаза, то те са по същество на делото, респективно не обективират съществено, отстранимо процесуално нарушение в смисъла на чл. 249 ал.4 от НПК, допуснато в досъдебната фаза. По същество на наказателно обвинение са и твърденията в жалбата на подсъдимия, че същият в бил в гр. Г. по време на претендирания грабеж в „С. г.“. В това отношение твърдените от подс.М. факти и обстоятелства попадат в кръга на тези по чл. 102 НПК, които 4 подлежат на доказване в хода на съдебното следствие. Респективно те не налагат връщане на делото на „фаза досъдебно производство за ново следствие“, каквото искане е отправил подсъдимия.

Предвид изложеното Апелативен специализиран наказателен съд, първи въззивен състав, на основание чл. 345 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.06.2021г. по НОХД №1006 по описа на СНС за 2016г. с което е оставено без уважение искането на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП.

КОНСТАТИРА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, описана в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ седмодневен срок, в който прокурорът следва да отстрани очевидната фактическа грешка, който срок започва да тече от връчване на препис от настоящото определение, от съдията-докладчик при СНС на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5