Решение № 5303 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5303 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110158880 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на **********************, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление: *****************, срещу В. А.а С., ЕГН: **********, с адрес: ***************************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 1 073,53 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода от м.10.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***************************, абонатен номер 357139, сумата в размер на 59,20 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.06.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 161,69 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., и сумата в размер на 13,36 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.06.2024 г. в производството по ч.гр.д. № 33595/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с В. А.а С., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на 1 ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ***********, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на главницата за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение с доводи, че топлоснабденият имот е необитаем. Възразява между страните да съществува облигационно правоотношение. В условията на евентуалност релевира възражение, че претендираните вземания са погасени поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът **********************, редовно призован, не се представлява. С мола с вх. № 23900/27.01.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът В. А.а С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г. от САК, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 и чл.

12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 33595/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване първата предпоставка за уважаване на исковете – наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия в процесния имот за процесния период. По делото е представен и приет списък с живущите по апартаменти в жилищната сграда на ******************, като срещу а*** е посочено името на лицето - В. А.а С.. За процесния имот по делото е приета извадка от програмния продукт на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1/12.05.1999г. с декларатор В. С., като е посочено, че декларацията не е открита в оригинал. По делото след изискване от съда е представен и приет и Договор за покупкопродажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 2

07.05.1997г. от който се установява, че по силата на Заповед № ДИ – 03-748/93 от 15.04.1997. апартамент № 5, находящ се в ******************** е продаден на трети за спора лица – В.Т.К. и М.В.К.. Впоследствие е изискано от СО, район П. удостоверение за родствени връзки за лицето В. А.а С., като от удостоверението не се установява родствена връзка между ответницата и горепосочените лица, на които е транслиран процесният имот.

Установява се също така, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес в *********************, обективирано в протокол от 24.09.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с ****************, правоприемник на която е ***********. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за а*** протокола е подписан с отбелязване, че имота е необитаем. Въз основа на решението е сключен Договор № 2065 от 25.09.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *****************. Договорът е сключен за срок от една година, като е автоматично поновяван на основание чл. 24 от същия, като от изслушаната СТЕ се установява, че именно правоприемника продължава да извършва услугата по отношение процесната ЕС.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – *********** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.10.2021г. до 30.04.2023г. ФДР е извършвала отчети на уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота вещото лице е установило да се монтирани 4 отоплителни тела, съответно 4 топлоразпределителя.

Установено е наличието в имота на щранг лира за отопление в банята, за което служебно се изчислява топлинна енергия. Начислена е и топлинна енергия по перо сградна инсталация.

Установен е отопляем обем на имота от 200,00 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 12.02.1999г. Вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61, т.6.1.1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по две пера – за отопление и за сградна инсталация. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.

По делото от изслушаната ССчЕ, се установява, че по прогнозни данни за имота е начислена топлинна енергия в размер на 1073,81 лева, като след изравняване е дължима сумата в размер на 1073,53 лева. Установени са задължения и за такси за дялово разпределение, за периода – м.05.2021г. до 30.04.2023г. на стойност от 59,20 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ и ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така 3 представените писмени доказателства не се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот. Условие за сключването на такъв е установяване наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Не се установи обаче безспорно второто условие, а именно, че ответникът е собственик на процесния имот в рамките на процесния период, а и този факт не се признава изрично от процесуалния представител на ответника. По делото няма безспорни данни които да сочат, че лицето е собственик на имота или го обитава за временно ползване при наемни правоотношения с трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което не се установи в производството. Напротив от приетия и коментиран по-горе договор за покупко-продажба се установи, че имота е транслиран в патримониума на трети за спора лица, като не се установи родствена врзъка на ответника В. С. с тези лица, както и не се установи ответника да ползва и владее имота на друго основание.

По изложеното В. С. съдът приема, че не е пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове и само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени.