Решение № 5180 от 17.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5180 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър А. при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър А. Гражданско дело № 20221100108561 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът А. А. твърди, че на 26.07.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от С. Д. като водач на л.а. „Мазда 2“ с рег. № *******, който при маневра обратен завой реализира ПТП с намиращия се пред него велосипед „Сунит Накамура“, управляван от ищеца. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Ищецът също така твърди, че е заплатил разходи във връзка с лечението си в размер на 11 119,89 лв., както и че е увреден управляваният от него велосипед, като стойността му възлиза на 576 лв. Твърди, че към момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Мазда 2“ е застрахована при ответника, поради което иска ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 11 695,89 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от 23.02.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковете. Счита, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът не е съдействал на застрахователя и не е представил изисканите от него документи в задължителното производство за извънсъдебно уреждане на щетата преди предявяване на исковете. Оспорва да е налице противоправно и виновно поведение на водача на л.а. „Мазда 2“ , както и причинените на ищеца вреди да са резултат от поведението на този водач. Оспорва и настъпването на твърдените от ищеца вреди. Твърди, че водачът на автомобила няма вина за настъпване на събитието, тъй като ударът е настъпил в опасната зона за спиране на водача на л.а. „Мазда 2“ и същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати процесното ПТП. Твърди, че събитието се дължи на обстоятелства, извън контрола на водача на л.а.

„Мазда 2“. Твърди и че уврежданията на ищеца не са причинени от процесното ПТП и не са в причинно-следствена връзка с него. Ответникът твърди и че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП, като е създал пречки за движението с поведението си, както и че е имал възможност да възприеме автомобила своевременно и да предприеме действия, с които да 1 предотврати настъпване на ПТП. Счита и че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Ответникът оспорва и претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, като счита, че тези вреди не са във връзка с процесното събитие. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Мазда 2“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника. Оспорва началния момент на претендираната лихва за забава. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника С. Д. изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Помагачът се присъединява към изложените от ответника съображения относно липсата на надлежно уведомяване на застрахователя, както и непредоставянето на всички документи от страна на ищеца пред застрахователя, което счита, че води до недопустимост на предявения иск. Счита и че процесното събитие е причинено от поведението на ищеца, който се е опитал да препречи пътя на третото лице помагач – водачът на л.а. „Мазда 2“, като преди това го е заплашвал и поради това помагачът твърди, че той се е опитал бързо да напусне мястото, за да предпази себе си и съпругата си от евентуално нападение. Евентуално, поради същите причини, твърди, че е налице значително съпричиняване на процесното ПТП от страна на пострадалия. Възразява и за това, че пострадалият е допринесъл за продължителността на страданията си, като не е предприел своевременно лечение. Възразява и относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което счита за прекомерно, както и относно дължимостта на обезщетение за някои от претендираните от ищеца имуществени вреди.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

На първо място, с оглед на възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, трябва да се посочи следното. Видно от представената молба с вх. номер при ответника от 18.10.2022 г. ищецът А. А. е предявил застрахователна претенция пред ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД относно уврежданията, които твърди, че е получил от процесното ПТП (по съдържание тя е идентична с изложеното в исковата молба). Така той е изпълнил изискването на чл. 432, ал. 1 и чл. 498, ал. 1 вр. с чл. 380 КЗ да предяви претенцията си първо пред ответника застраховател преди предявяването на искове по съдебен ред. Не е спорно обстоятелството, че ответникът не е заплатил обезщетение на ищеца, нито дори се е произнесъл окончателно по претенцията в тримесечния срок по чл.

496, ал. 1 КЗ. Поради това съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ с изтичането на този тримесечен срок е допустимо ищецът да предяви иск за заплащане на застрахователно обезщетение.

Неоснователно е възражението на ответника за това, че процедурата по извънсъдебно уреждане на щетата не е приключила поради отказ на ищеца да съдейства на ответника и да му предостави необходимите документи, изискани от него съгласно представеното по делото писмо от ответника до ищеца от 23.05.2022 г. Според чл. 498, ал. 2 КЗ (съответно чл. 106, ал. 3 КЗ) увреденото лице е длъжно да представи, а застрахователят има право да изисква представянето на документите, които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като увреденото лице съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. Това задължение на увреденото лице обаче не е абсолютно. В разпоредбата на чл. 498, ал. 2 КЗ изрично е посочено, че увреденото лице трябва да представи само документите, с които разполага, т.е. не е необходимо допълнително да се снабдява с документи, които не се намират в негово държане, а само да съдейства на застрахователя, за да може той да ги получи (напр. като му посочи в кое лечебно заведение е лекуван). Освен това според чл. 107, ал. 1 КЗ застрахователят разполага с възможност да изиска цялата необходима му информация и документи от съответните държавни органи и лечебни заведения. При съпоставянето на посочените разпоредби, както и като се съобрази социалната функция, 2 която изпълнява застрахователят особено при застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото той трябва да обезпечи възможността всяко пострадало лице от действия на застрахован при него водач да получи необходимото обезщетение, трябва да се приеме, че задълженията на увреденото от ПТП лице се свеждат до осигуряване на необходимото съдействие на застрахователя, включително до представяне на намиращи се у увреденото лице документи във връзка с ПТП и вредите от него, но не и до това да издирва и други документи, които според застрахователя може да са необходими за съответния случай. Последното е задължение на самия застраховател. Поради това предявените искове, които са предявени след изтичане на срока, в който ответникът е трябвало да се произнесе по претенцията на ищеца, са допустими.

От представените по делото присъда от 20.02.2023 г. на СРС (потвърдена с решение на СГС и влязла в сила на 21.06.2023 г. според посоченото в представеното писмо от СРП от 12.07.2023 г.), констативен протокол за ПТП от 26.07.2021 г., както и от показанията на свидетелката Р. К.-Д.а, а също и с оглед на заключението на автотехническата експертиза и комплексната видео-автотехническа експертиза по делото, изследвала приложения по делото видеозапис, се установява, че на 26.07.2021 г. в гр. София, водачът на л.а. „Мазда 2“ с рег. № ******* С. Д., при извършване на маневра „обратен завой“, е реализирал ПТП с намиращия се пред автомобила велосипед „Сунит Накамура“, управляван от ищеца А. А..

Според показанията на свидетелката, заключението на експертизите (въз основа на установените от ПТП следи) и постановената присъда, лекият автомобил удря странично велосипеда – от ляво спрямо автомобила. Вследствие на удара ищецът А. А. и велосипедът са изхвърлени от автомобила напред и наляво, като са паднали върху платното за движение.

Водачът на л.а. „Мазда 2“ е продължил движението си без да спира и е напуснал мястото на ПТП. Свидетелката Р. К.-Д.а (съпруга на водача на автомобила) също посочва в показанията си, че водачът на л.а. „Мазда 2“ не е задействал спирачната уредба на автомобила преди настъпване на процесното ПТП, а след удара те са продължили пътя си, като водачът е погледнал в огледалото за обратно виждане и е заявил, че пострадалият се е изправил.

Според свидетелката велосипедистът се е хвърлил върху автомобила.

В случая следва да се приеме, че е налице противоправно поведение на водача на л.а.

„Мазда 2“, който в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП не се е убедил, че при извършване на маневрата обратен завой няма да създаде опасност за останалите участници в движението, както и не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на ищеца и е реализирал ПТП с велосипед „Сунит Накамура“. Това положение се установява с оглед на посочените по-горе доказателства и най-вече с оглед на задължителната сила на присъдата на наказателния съд съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК, поради което в настоящото производство не може да бъде прието, че причина за процесното събитие е поведението на друго лице, освен на водача на лекия автомобил. Неговото поведение е и виновно съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая вината на ищеца е установена и с оглед на влязлата в сила присъда. В резултат на това поведение на водача и причиненото от него ПТП са причинени и вреди на ищеца А. А., както се установява от заключението на медицинската експертиза по делото и от свидетелските показания. Така за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение за причинените му вреди.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза, която е съобразила представената по делото медицинска документация, вследствие на процесното събитие ищецът е получил счупване на долния край на дясната лъчева кост (дясна предмишница), счупване на ладиевидната кост (дясна гривнена става), прекъсване на връзката между ладиевидната кост и лунарната кост (дясна гривнена става), прекъсване на сухожилието на дългия радиален разгъвач за китката в дясно. Получените увреждания са наложили оперативно лечение (проведено 4 дни след процесното събитие), а около година по-късно и повторна оперативна интервенция. Вещото лице сочи, че обичайният период за възстановяване при подобно счупване е 6-7 месеца, през което време движението на дясната 3 ръка на ищеца е било затруднено, като ищецът е бил временно неработоспособен в рамките на 1 месец. През това време ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били непосредствено след травмата. След 1 година поради ограничена подвижност в дясната гривнена става ищецът е опериран, направено е освобождение от срастванията и е проведена рехабилитация, но се установява остатъчен дефицит, поради което е необходимо ищецът да извършва допълнително физиолечение, като вещото лице уточнява и че поначало възстановяването на счупването на ръце е по-трудно и по-специфично, отколкото при краката. Според вещото лице и понастоящем при тежка физическа работа ищецът изпитва болки в областта на дясната гривнена става, както и има намалена сила на захват на дясната ръка.

Показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Я. и Г.Д. съвпадат с информацията от заключението на вещото лице. Свидетелят Г.Я. посочва, че работи по съвместни проекти в сферата на производство на мебели заедно с ищеца, в която сфера ищецът притежава дружество за производство на мебели. Свидетелят се е срещал ежедневно с ищеца и го е карал на рехабилитации. По време на възстановителния период е помагал на ищеца с работните му задачи и е станало ясно, че ищецът е искал да прекрати дейността си поради затрудненията при използването на дясната си ръка. Свидетелят Г.Д. също сочи, че увреждането сериозно е повлияло на професионалния живот на ищеца, настъпили са проблеми с поръчките и клиентите му, както и че е изгубил клиенти. Свидетелят сочи, че му е помагал в работата в продължение на 1 година, както и че ищецът е ходил редовно на рехабилитация.