Решение № 129 от 31.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Несебър, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101013 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца „Е.к.“ ЕООД срещу ответника собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на сграда с ид. № ***, „М.п.“, с адрес: к.к. Слънчев бряг - Запад, гр. Несебър, представлявани от управителя на ЕС – „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез управителя на дружеството Н. Н., е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС - за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 10.07.2025г. В исковата молба се сочи, че дружеството е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***.80, находящ се в комплекс „М.п.“ - сграда с ид. № ***. Твърди се, че на 10.07.2025г. било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда „М.п.“, при свикването и провеждането на което били допуснати съществени нарушения, вкл. били взети материално незаконосъобразни решения при неизяснен кворум. Правят се оплаквания за нарушения на чл. 13, ал. 1; чл. 14, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 15; чл. 16, ал. 2 и ал. 6; чл. 17, ал. 2, ал. 4 вр. ал. 6; чл. 17а, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че ищецът е оспорил в срок и по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС протокола от събранието, като се излагат конкретни оплаквания за неправилно отразяване и липса на изискуемо по закон съдържание.

Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на приетите решения по т. 6-8, доколкото с тях били прегласувани бюджети и размери на вноски към ЕС за минали периоди и по предложения и проекти, предмет на отменени по съдебен ред решения на ОСЕС от 21.06.2023 г. Възразява се за незаконосъобразно гласуване и приемане на решения по въпроси извън обявения дневен ред на събранието. От съда се иска предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на сграда с ид. № ***, „М.п.“, с адрес: к.к. Слънчев бряг - Запад, гр. Несебър, представлявани от управителя на ЕС – „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез управителя на дружеството Н. Н., е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Твърди се 1 недоказаност и необоснованост на оплакванията на ищеца. Взима се подробно становище по всяко от направените оплаквания, обосновава се законосъобразността на взетите решения от 10.07.2025г.

По същество се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Акцентира се върху липса на правен интерес за ищеца с оглед факта, че е прехвърлил собствените си обекти в хода на процеса. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 10.07.2025г.

В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 1; чл. 14, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 15; чл. 16, ал. 2 и ал. 6; чл. 17, ал. 2, ал. 4 вр. ал. 6; чл. 17а, ал. 1 от ЗУЕС, при наличие на компетентност, изяснен кворум, мнозинство и в съответствие със закона.

По въпроса за легитимацията на ищеца:

Ищецът, при предявяване на иска, се легитимира като собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ***.80, находящ се в комплекс „М.п.“ - сграда с ид. № ***. По делото се установява, че към момента на провеждане на общото събрание и към момента на подаване на исковата молба именно ищецът е бил собственик на посочения обект. Установява се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том XV, рег. № 18401, дело № 2748 от 13.11.2025г. на нотариус Мария Бакърджиева (на л. 446 – л. 448 от делото) ищецът е прехвърлил (чрез покупко-продажба) на „И.с.“ ЕООД и „К.***“ ЕООД собствеността върху този обект.

Т.е. от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на провеждане на общото събрание и в рамките на срока за оспорване на решенията „Е.к.“ ЕООД е било собственик на самостоятелния обект, като в хода на настоящото производство се е разпоредило с него и към момента не притежава собственост в процесната сграда. Този факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, но според настоящия съдебен състав той не води до отпадане на легитимацията на ищеца. Това е така, тъй като в периода 10.07.2025г. – 13.11.2025г. той е бил собственик на самостоятелен обект в сградата и за този период взетите решения (ако влязат в сила) ще го обвързват, т.е. съществува правен интерес за него да оспорва решенията. Още повече, че съобразно нормата на чл. 40 от ЗУЕС именно собствениците са легитимирани да оспорват решенията – т.е. той е притежавал нужното качество към момента на предявяване на иска. От ВКС е формирана и практика (по реда на чл. 290 ГПК) по този въпрос, като в Решение № 28 от 06.06.2017г. по гр.д. № 2887/2016г. по описа на II гр.о. на ВКС е възприето, че в понятието „всеки собственик” (по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС) следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му. Разяснено е, че в хипотеза на прехвърляне на самостоятелния обект след провеждане на общото събрание, но преди изтичане срока за отмяната по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, то и за приобритателя съществува интерес да иска отмяна на решенията. Следователно в хипотези като настоящата – когато собствеността е прехвърлена след изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, 2 единствено предишният собственик е легитимиран да предяви иска по чл. 40 от ЗУЕС и той е надлежна страна в процеса, легитимирана да реализира правата по този ред. Налага се извод, че в практиката трайно е изяснен въпросът, че именно предишният собственик е легитимиран да води иска по чл. 40 от ЗУЕС (независимо от факта, че се е разпоредил със собствеността в хода на процеса), като новият собственик може да предяви иск само в строго ограничени хипотези, обсъдени в цитираното решение. Следователно ищецът притежава и към момента необходимата процесуална и материална легитимация да води иска по чл. 40 от ЗУЕС и разпореждането в рамките на процеса не се е отразило на това негово право.

По възраженията срещу решенията от проведеното общо събрание:

Не се спори, че на 10.07.2025г. е било проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в Етажна собственост на сграда с ид. № ***, „М.п.“ (обективирано в протокол на л. 125 – л. 206 от делото).

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 З УЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; 2. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за провеждане на събрание по ЗУЕС; 3. че определени решения противоречат на материалния закон.

По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за свикване на събранието:

Ищците изрично са посочили, че е нарушена процедурата по свикването, тъй като не е спазен срокът за свикване в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. В тази връзка съдът изрично е указал на ответника, че следва да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. надлежно свикване при спазване на чл. 13, ла. 1 от ЗУЕС. В чл. 12 от ЗУЕС са разписани различни хипотези, при които може да бъде свиквано (от определен кръг лица) общо събрание на етажната собственост. В чл. 13 от ЗУЕС е уредена и процедурата за това - чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не покъсно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и (чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС). В поканата следва да фигурират дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му (чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС). Т.е. за доказване, че събранието е свикано по надлежен начин, е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които се изискват от закона – покана, която да отговаря на съдържанието на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС и която да е съставена от 3 легитимирани лица по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС и протокол за поставяне на поканата по чл. 13, ал.

1 от ЗУЕС.

Към исковата молба е приложена покана за свикване на общото събрание, с отбелязана върху нея дата – 03.07.2025г. и час на поставяне – 09:30 часа (на л. 11 – л. 13 от делото). Към отговора на исковата молба от ответника е ангажирано писмено доказателство – протокол за поставена покана (на л. 207 от делото), видно от който поканата е поставена на видно място на 03.07.2025г., в 09:30 часа, за което са положени подписи от лицето, изготвило поканата и от свидетел на поставянето – собственик на апартамент ***. Т.е. и двете страни ангажират доказателства, че поканата е поставена на 03.07.2025г. При това положение за спазването на чл. 13, ал. 1, изр. последно от ЗУЕС е било необходимо общото събрание да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, който по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК и чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, е следвало да бъде 11.07.2025г. От протокола от проведеното общо събрание (на л. 125 – л. 206 от делото) се установява, че същото проведено на 10.07.2025г., като събранието било открито след 11:19 часа – след окончателно приключване на регистрацията. Следователно в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС събранието е проведено на седмия ден от поставяне на поканата, а не на осмия. Това представлява съществено нарушение на процедурата по свикване на общото събрание, тъй като е препятствало етажните собственици да се подготвят за участие в събранието, респ. да участват надлежно на събранието. Ето защо въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не е доказал надлежно свикване на събранието при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. Точно обратното – доказа се свикването му в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, което нарушение е достатъчно съществено и самостоятелно основание за отмяна на всички взети решения на събранието от 10.07.2025г.

Нарушенията при свикване на събранието са съществени и влекат след себе си отмяна на всички решения от проведеното общо събрание на етажната собственост. Това разбиране е закрепено и в съдебната практика на Върховната инстанция – напр. Решение № 149 от 16.07.2013г. по гр.д. № 1210/2013г. по описа на I гр.о. на ВКС, според което върху поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата – с цел проверка спазването на предвидените в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание. Именно с тези доводи е прието, че събранието не е свикано надлежно и съдебният акт за отмяна на решенията му е потвърден от състава на ВКС. Същото разбиране трайно е заложено и в практиката на Окръжен съд Бургас – напр. Решение № 1242 от 07.10.2020г. по в.гр.д. № 2011/2020г. по описа на III въззивен граждански състав на Окръжен съд Бургас.