Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.07.2019, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
128/2019
Подписан
19.07.2019
В сила
23.08.2019

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Радомир, 19.07.2019 г.

Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: Т.Т. при секретаря: И.С. и участието на прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 128 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото образувано по иск от В.П.А. с ЕГН ********** *** против С.И.С. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че страните живели на семейни начала през 2011 г., от което съжителство било родено детето В.С.И., родена на *** г., с ЕГН **********.

Излагат се доводи, че от момента на раждането грижи по отглеждане и възпитание за детето полага неговата майка, като то било изключително привързано към нея.

Твърди, че ищцата водела детето на детска градина, тя го вземала от там, приспивала го, играела си с него, а ответникът проявявал мнима ревност, като непрекъснато я ревнувал от всички и от всичко, не и позволявал да излиза в града, както и да общува с приятелки и колежки. Сочи, че С. упражнявал системен психически тормоз над ищцата. Твърди, че на 21.12.2018 г., ищцата поради проблемите и със С., му заявила, че ще се разделят, което било в интерес на детето, да не е свидетел на скандалите по между им. Сочи, че ответникът закарал ищцата с детето до детската градина, но тъй като било рано, и детската градина не работела, С. закарал ищцата на работа, а след това да се върне да заведе детето на детска градина. Твърди, че по-късно отишла да вземе детето от детска градина, но ответникът го бил взел от там преди нея, което наложило да му звънне по телефона. Сочи, че провели по между си телефонен разговор, в който ответникът и заявил, че повече няма да види детето. Твърди, че от тогава ответникът ограничава контактите и с детето, като в период от два месеца е виждала само три пъти детето, за което сочи, че страда, а също така и детето страдало. Излага доводи, че детето предвид възрастта му от 5 години има необходимост от непосредствени майчини грижи, като до тогава то никога не се е отделяло от нея.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което родителските права върху малолетното дете В.С.И. се предоставят на ищцата, като съдът постанови местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката, като определи режим на лични контакти на бащата с детето, и го осъди да заплаща на малолетното дете чрез нейната май и законен представител месечна издръжка в минимален размер, като и заплати и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответника С.И.С. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. Б., поддържа предявените искове.

Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, като и се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответника лично и чрез пълномощника си адв. И. оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, като се съобрази със събрания по делото доказателствен материал и определи режим на лични отношение с родителя, на когото не са предоставени родителските права. Не претендира разноски.

Радомирския районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане (дубликат) се установява, че страните са родители на малолетното дете В.С.И., роден на *** г. с ЕГН **********, което към датата на подаване на исковата молба е малолетно.

Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, имали са интимна връзка, от която е родено малолетното им дете В.С.И.. Не се спори по делото и че страните не живеят заедно от м.11.2018 г.

Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад от Д ”СП” – Радомир, в който се сочи, че родителите на детето са разделени от края на м. ноември 2018 г., като след раздялата им детето се е отглеждало от бащата. В доклада се сочи, че след предявяването на настоящия иск, и след определяне от съда на привременни мерки, детето се отглежда от майката. Двамата родители имат родителски капацитет – живеят в жилища с много добри хигиенно-битови условия, работят и имат постоянни доходи, като детето е привързано и към двамата си родители. Страните са с влошени взаимоотношения, не контактуват по между си и не си сътрудничат в отглеждането на детето. В заключение се сочи, че няма пречка местоживеенето на детето да бъде при майката, като бъде определен режим на контакти между детето и бащата, с цел запазване на емоционалната връзка между тях, както и издръжка за детето, която бащата да заплака за покриване в пълна степен потребностите на детето.

От приетия по делото допълнителен социален доклад, изготвен след проведен разговор с педагог от детското заведени, което детето посещава – ДГ “8-ми Март” – гр. Радомир, се установява, че В. е по-спокойна, откакто живее с майка ди, не изпада в състояния на затваряне и само изолиране, общува свободно, както с връстници, така и с възрастни, включва се активно в учебните занимания, участва в групата по народно пеене. Педагога определил родителите на детето, като отговорни и загрижени за детето, като детето винаги било в добър външен вид, осигурени са и необходимите училищни пособия, и детето се радва и на двамата родители, когато го взимат от Детска градина.

По искане на ищцовата страна по делото са изслушани и свидетелите Д. И. С., Н.В. Н. и Е. И.

Т..

В показанията си С. сочи, че страните са разделени от м.11.2018 г., като не знае преди раздялата им по между им да е имало конфликти, но сочи, че ищцата е споделяла с нея за проблеми по между им, защото ответника не я пускал да излиза на вън и я е ограничавал във всичко. Твърди, че след раздялата на страните, детето се отглеждало от неговия баща, който възпрепятствал контактите на майката с детето, и твърди, че майката е търсила съдействие от полицията, за да вземе детето при нея. Сочи, че детето е привързано към майка си.

В показанията си св.Н., който живее на семейни начала с ищцата, сочи че живее на семейни начала с ищцата от края на м.11.2018 г. Твърди, че след раздялата на страните детето е останало да живее при бащата, който ограничавал контактите на майката с детето. Сочи, че когато детето е при тях, то е щастливо, че е заедно с майка си, като взаимоотношенията между страните са влошени. Твърди, че детето го възприема добре и общува с него, като свидетеля възприемал детето като свое. Сочи, че след връщане на детето от при бащата, неговото поведение било променено, тъй като при бащата му се позволява всичко. Твърди, че това поведение детето преодолявало за около един – два дни. Сочи, че детето споделило със свидетеля, че при бащата са му казали, че свидетеля е лош. Свидетеля сочи, че проблеми в контактите на детето с майката, създавала и бабата по майчина линия, която също взимала детето при себе си и не го връщала на майката. Твърди, че взаимоотношенията му с ищцата се развиват добре, като съвместните им планове били в насока създаване на семейство и общо дете.

В показанията си Т. сочи, че ищцата се грижи за детето, което се чувства добре при нея. Сочи, че след посещение на детето при бащата, то е с променено поведение, като е настроено против майката и не я възприема добре.

Изслушана е и съдебно - психологическа експертиза, която в заключение сочи, че детето е повишило безпокойството си, отсъства базово доверие към света, наличие на неидентифицирани страхове по повод раздялата и взаимоотношенията между родителите и. Към майката експерта е установил отношение на сливане (детето установява способност да се опре на майката, като на силен и надежден възрастен), като е изразено сливане на границата между собствената личност на детето и образа на майката, което за възрастовия период на детето нормално, тъй като децата започвали да се идентифицират с родителя от същия пол. Вещото лице не е установило амбивалентно отношение, като сочи, че детето изпитва към него любов, но не и страх, като вербална агресия от страна на бащата, детето може да наблюдава единствено в отношенията към майката, което засилвало на моменти отношението и към нея, приемайки афектът от бащата. Страховете и тревогите на детето са свързани от една страна с раздялата между родителите, когато те демонстрират агресия един към друг, въвличайки детето в конфликта, като причината за тези трудности бил не само семейният конфликт, но и климатът на взаимоотношенията в семейството, които се развили по време на растежа и развитието на детето, както и недостатъчната способност на семейството да създава и поддържа междуличностни граници и да организира диалог. Вещото лице в заключението е дало препоръки към родителите, като: решаване на конфликта между родителите с помощта на специалисти, постигане на взаимно съгласие по ситуацията на раздяла, съобщаване на детето за постигнатото съгласие и демонстрация на взаимно уважение от родителите; Установяване на договорености по повод правила в семейството, касаещи детето, както и спазване на правилата от всички членове на семейството, вкл. и бабата, като в случай, че бабата не може да спазва договореностите, вещото лице препоръчва помощ от спокойна и уравновесена детегледачка, който е в състояние да изпълни общите правила на семейството. Вещото лице препоръчва двамата родители заедно, в спокойно обстановка, с прости думи да разкажат на детето какво означава раздяла, да я убедят, че родителите завинаги остават нейни родителите, независимо, че отношенията им като съпруг и съпруга са преустановени, като е важно детето да знае с кой ще живее, както и как и кога ще де вижда с другия родител, като бъде уверено, че отношенията на родителите и като съпруг и съпруга не я засягат като дете. Експерта с оглед влошените взаимоотношения между страните е препоръчал и курс за психологическо консултиране на родителя, с когото живее детето или за двамата родители, ако е възможно, като една от възможните цели да бъде – изнасяне на междуличностните граници вътре в семейството, изясняване на чувствата един към други и намиране на нови способи за тяхното изразяване, като същевременно се повишат способността да се преживеят тежки чувства и да се подкрепя детето в тежи преживявания.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че детето е привързано и към двамата родители, като детето е травматизирано от момента на раздялата между родителите. Вещото лице е категорично, че няма родителско отчуждение.

В постановеното изслушване на родителите при условията на чл.59, ал.6 от СК, бащата заявява че иска детето да бъде при двамата родители, като взема по-често детето при себе си.

Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад и допълнителен такъв на Д “СП” гр. Радомир, изслушаният по делото социален работник – В.А.С. и показанията на свидетелите:

Д. И. С., Н.В.Н. и Е.И.Т..

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По смисъла на чл. 127,ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси.

В настоящия случай, съдът приема, че предявеният иск е допустим, тъй като няма данни да е постигнато споразумение между родителите по горепосочените въпроси.

За да се произнесе по същество и за да може да прецени на кой от родителите да предостави родителските права по отношение на детето, съдът следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В понятието „интерес на детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не на първостепенно значение, но не следва да се пренебрегват и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.