Присъда № 158 от 10.11.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА рег. № 158 от 10.11.2025 г. по НОХД № 11/2025 г. на РСБургас, XXI –ви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Пловдив обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Д. М. /D.M./ – ЛНЧ **********, роден на ******** г. в гр. Г., К. Н., гражданин на К. Н., с адрес: гр.

*************************, е било повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата във времето от месец януари до ******** г. в гр. Бургас, чрез информационна технология – социална мрежа „Фейсбук“ и свързаната с нея платформа „Месинджър“ и комуникационно приложение „Вайбър“ е установил контакт с лице ненавършило ***** възраст – Д.-М., родена на ******** г. – *******, с цел извършване на блудствени действия, съвкупление и създаване на порнографски материали, престъпление по чл. 155а, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 4, вр. ал. 1 НК.

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представител на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години. Предлага гражданският иск да бъде уважен до предявения размер, а разноските да се възложат в тежест на подсъдимия.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител счита, че обвинението е доказано и се присъединява към становището на прокуратурата относно наказанието, което следва да се определи. Развива съображения за основателност на предявения граждански иск. Претендира разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител се присъединява към становището на повереника.

Защитникът на подсъдимия адв. Д., развива подробни съображения за липсата на специална цел по смисъла на чл. 155а, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, моли да се акцентира върху смекчаващи отговорността обстоятелства – младата му възраст към датата на деянието, изминалият продължителен период от време.

Моли да се определи наказание под предвидения минимум, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. От съда се иска гражданският иск да бъде отхвърлен като недоказан.

Подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника. В последната си дума съжалява и иска производство да приключи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. М. /D.M./ – ЛНЧ ********** е роден на ******** г. в гр. Г., К. Н., гражданин на К. Н., с адрес: гр. ***************************** по НОХД № *********г. по описа на Софийски районен съд за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Свидетелката Д. Т. е родена на ********г., като през ****г. живеела заедно със 1 семейството си в гр. Бургас. През месец януари ****г. тя получила покана за приятелство в социалната мрежа „Фейсбук“ от подсъдимия М.. Между двамата започнала комуникация в посочената социална мрежа и платформата към нея – „Месинджър“. М. се представил като 19 годишен футболист от ФК „Б.“ П.. По онова време той живеел в гр. П., ул.

***************, заедно с приятелката си – свидетелката А. К., но пред Т. заявил, че живее сам в гр. П.. Към онзи момент Т. била на 13 година и споделила това с М., но комуникацията между тях продължила – основно в приложението „Вайбър“ – чрез телефонните номера, които използвали: Т. № **********, а М. – **********. В даден етап от общуването им М. започнал да иска от Т. да си свали дрехите и бельото, да си направи клип и да му го изпрати.

Първоначално тя отказвала, но подсъдимият продължавал да настоява. В тези моменти част от комуникацията между тях била и от сексуален характер. Самият М. направил свой клип с име „**************“, с продължителност 50 секунди, на който се виждал еректирал пенис, и изпратил този клип на Т. чрез приложението „Вайбър“.

Около месеца август ****г. М. започнал да отправя предложения до Т. двамата да правят секс, но тя отказала и това довело до скарване помежду им. След това М. изискал от Т. да му изпрати клип, на който се вижда как мастурбира. При многократните настоявания от страна на М., Т. в крайна сметка се съгласила и на ********г. направила с мобилния си телефон клип с име „************“ и продължителност 13 секунди, който бил с порнографско съдържание. Изпратила същия на М. чрез приложението „Вайбър“. След изпращането на клипа комуникацията между тях продължила, като подсъдимият, на ********г., изпратил на Т. следните съобщения чрез приложението „Вайбър“:

*********************************************. В рамките на комуникацията подсъдимият казвал на Т., че възнамерява да посети гр. Бургас и иска да се видят и да правят секс. Посочил, че това ще стане през месец ноември ****г. когато имал рожден ден. Казал й, че през ноември ****г. трябва да е готова да правят секс. Контактите между двамата били прекратени в момента, в който майката на св. Т. – св. Я., разбрала за комуникацията, свързала се с М. и му забранила да контактуват, като забранила комуникацията и на дъщеря си.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите Т., Я., К., К., Г., Д., П., М., С., изготвената компютърнотехническа експертиза № ****/***** от ********г. на вещото лице П., веществените доказателства – 1 бр. USB памет SanDisk 4GB, черна на цвят с червен капак, със съдържащите се в нея файлове, писмените доказателства – вкл. разпечатки от кореспонденция в различни приложения.

Показанията на свидетелката Т. са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Показанията й еднопосочно и с категоричност изясняват, че се е провела кореспонденция между нея и подсъдимия, с описаното в обвинителния акт съдържание, като са разменяни и различни клипове с порнографско съдържание. Свидетелката изчерпателно изброява етапите от развитието на кореспонденцията, описани и в обвинителния акт. Съдът напълно се доверява на показанията на свидетелката Т. и ги приема за достоверен източник на информация при установяване на осъществилата се фактическа обстановка по делото, като същите се подкрепят от писмените доказателства, веществените доказателства, изготвената по делото експертиза и разпитите на другите свидетели – най-вече свидетелката Я., която потвърждава 2 изложените от свидетелката Т. фактически твърдения.

По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.В хода на извършеното задълбочено разследване не са били събрани оправдателни за подсъдимия доказателства, които да разколебават обвинението и да са в противоборство с приетата от представителя на прокуратурата фактология по делото, възприета и от настоящия съдебен състав

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 155а, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 4, вр. ал. 1 НК.

Според цитираните текстове на наказание подлежи лице, което чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин установи контакт с лице, ненавършило ***** възраст, с цел извършване на блудствено действие, съвкупление и за създаване на порнографски материал. Според чл. 93, т. 21 от НК „Информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни, както и компютърните данни, съхранявани, обработвани, извличани или предавани от такова устройство или група от устройства с цел оперирането с тези данни и използването, защитата и поддръжката им. В случая от фактическа страна по делото безспорно се установява, че използвайки информационни технологии (като част от информационна система съобразно вложения в НК смисъл) подсъдимият и пострадалата са осъществели връзка – първоначално в социалната мрежа „Фейсбук“, а впоследствие в приложението „Вайбър“.

На следващо място – установените по делото факти установяват, че контактът е осъществен по инициатива на подсъдимия, който първоначално изпратил покана за приятелство на пострадалата, а впоследствие изисквал от нея да свали дрехите и бельото си, да прави клипове и да му ги праща, от което личи формираната цел – да извършва блудствени действия с пострадалата, като впоследствие целта му прераснала и в искане да бъде осъществено съвкупление, за което той отправил конкретни искания, а именно Т. да е „готова“ да правят секс през ноември ****г. Формирана е и ясната цел за създаване на порнографски материал, тъй като М. изисквал от Т. да му праща клипове, в които е гола и мастурбира, вследствие на което тя изготвила и му изпратила клип с порнографско съдържание. Съгласно чл. 93, т. 28 от НК "Порнографски материал" е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице“. Видно е, че целта на подсъдимия е била създаване именно на клипове, които попадат в понятието „порнографски материал“, тъй като е изисквал пострадалата да мастурбира и да му изпрати такива клипове, или да се съблича гола и да му изпрати клипове.

Предмет на престъплението по чл. 155а, ал. 2 е малолетното дете, с което е установен контакт. Установяването на контакт е съставомерно, когато детето е отговорило на покана за запознанство, съобщение или друг повик за свързване, така че между него и дееца да възникне двустранна комуникация по инициатива на дееца. От този момент деянието е довършено, като не се изискват други резултати. Не е необходимо детето да знае целта на контакта, но тя трябва да личи от фактическите действия на дееца по установяването му, които изключват друга субективна причина. Всички тези обстоятелствата от обективната страна са установени по делото, тъй като към януари ****г.

3 безспорно пострадалата не е навършила 14 години, установен е контакт с нея чрез социалната мрежа „Фейсбук“ от страна на подсъдимия М., вследствие на което е възникнала двустранна комуникация, продължила почти през цялата ****г. Целта на контакта ясно личи от последвалите искания и изрази, използвани от М., които установяват както желанията му да осъществява блудствени и сексуални действия с пострадалата, така и искането му да бъдат изготвени от нея порнографски материали, които да му се изпращат.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като подсъдимият е имал намерение както за осъществяване на контакт с малолетната, така и за реализирането на специалната цел по чл. 155а, ал. 2 НК – да извърши с нея блудствени и сексуални действия и изготвянето на порнографски материали. Освен това той е бил наясно с възрастта й, като тя му е казала, че е на 13 години – т.е. формирал е умисъл и по този елемент от фактическия състав на деянието. Подсъдимият е съзнавал, че осъществява контакт с малолетно дете чрез приложение в интернет, като в същото време е формирал умисъл да преследва и специална цел с така осъществения контакт, а именно: да я мотивира за извършването на блудствени и сексуални действия с него, както и за създаването на порнографски материали. По този начин той е извършил деянието и от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл.