Решение № 35 от 13.03.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр.София, 13.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 08.февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:РАДИ

ЙОРДАНОВ при секретаря Т.Вутева и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№237 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „О.Б.Б.” АД с ЕИК ., със седалище ***, е предявило обективно съединени искове по чл.75, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.44а ЗОЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу О.М. с Булстат

. и адрес: ***, за заплащане на сумата от 878

231,83 лева, съставляващи вземане, възложено за събиране на „О.Б.Б.“ АД, съгласно пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ с вписване номер 2012101800086 от 18.10.2012г., по сметка на назначения депозитар П.Б. К., с IBAN ***, открита в „О.Б.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.11.2017г. до окончателното ѝ изплащане, и при условията на евентуалност

Иск по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, О.М. да заплати исковата сума от 878 231,83 лева, като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в извършване на незаконосъобразни плащания, извършени в нарушение на задълженията на третото задължено лице по ЗОЗ, по Договор №77 от 29.06.2010 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект „Водоснабдяване на село М. - реконструкция и модернизация - етап II, сключен между ответника О.М. като възложител и „К.“ ЕАД като изпълнител, вземанията по който са заложени в полза на „О.Б.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в деловодството на съда - 21.11.2017г. до окончателното й изплащане, (виж уточняваща молба вх. №11379/22.12.2018год.).

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата си молба вх. №10350/21.11.2018г. и уточняваща молба вх. №11379/22.12.2018г., с която са отстранени нередовностите на и.м., ищецът излага следното:

Твърди, че „О.Б.Б.“

АД е кредитор „К”АД /в несъстоятелност/, с ЕИК ., по Договор за кредитна линия от 14.01.2010г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя средства, в режим на кредитна линия, с максимален лимит на усвояване в размер на 12 500 000,-лв.

За обезпечаване на вземанията на банката по Договора за кредитна линия от 14.01.2010г., кредитополучателят „К”АД /в несъстоятелност/ учредил особен залог върху свои вземания на обща стойност 3 686 181,43лв., произтичащи от Договор №77 от 29.06.2010г. за изпълнение на строително-монтажни работи на обект: „Водоснабдяване на село М. - реконструкция и модернизация - II етап“, сключен между ответника О.М. в качеството му на възложител и „К”АД /в несъстоятелност/ като изпълнител. Договорът за особен залог върху вземанията на изпълнителя по договора с О.М. бил сключен между ищцовата банка и залогодателя на 27.07.2011г. и вписан в ЦРОЗ с разпореждане за вписване номер 2011072702110.

Ищецът твърди, че Банката уведомила О.М. за учредения в нейна полза особен залог на вземания с уведомление изходящ №000335/28.07.2011г. (чл.17 от ЗОЗ), което било получено от ответника и заведено в деловодството му с входящ № РД-17-04-1 от 28.07.2011г.

Ищецът твърди, че кредитополучателят „К”АД /в несъстоятелност/ не изпълнил задължението си за връщане на предоставения банков кредит, поради което Банката се възползвала от дадената ѝ от закона възможност и вписала пристъпване към изпълнение по отношение на заложените в нейна полза активи.

Твърди, че част от учреденото обезпечение представлява залог на търговското предприятие на „К.“ ЕАД, учреден в полза на „ОББ“ АД, Банката вписала пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, като назначила за управител на търговското предприятие г-н Д. Г..

Ищецът твърди, че „ОББ“ АД, вписала пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ и по учредения в нейна полза особен залог на вземания, произтичащи от сключения между ответника О.М. и „К.“ ЕАД Договор №77 от 29.06.2010 г. за изпълнение на строително-монтажни работи на обект: „Водоснабдяване на село М. - реконструкция и модернизация - II етап“, отразено с вписване № 2012101800086 от 18.10.2012г.

Твърди още, че със съобщение по чл.33, ал.1 ЗОЗ - уведомление изходящ

№220-ПК-1333/19.10.2012г. на „ОББ“ АД, заложният длъжник „К.”ЕАД бил уведомен за извършеното пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на заложените вземания.

Съобщението по чл.33, ал.1 ЗОЗ е изпратено и връчено ответника О.М. с разписка за доставяне на 23.10.2012г., поради което на основание чл.34, т.2 във вр. с чл.44а, ал.2 и 3 от ЗОЗ, Банката поканила третото задължено лице и настоящ ответник – О.М. да извършва всички дължими плащания по договора, от който произтичат заложените вземания, по посочена банкова сметка, ***алчева, открита в „О.Б.Б.“ АД.

Ищецът твърди, че от датата на уведомлението по чл.34, т.2 от ЗОЗ до настоящия момент ответникът О.М. не е извършил никакви плащания по посочената сметка на депозитаря.

Ищецът излага, че плащания по обект: „Водоснабдяване на село М. - реконструкция и модернизация - II етап“ са били извършени от, но не по посочената сметка на депозитаря П.Б.

К., а по друга сметка, открита на името на залогодателя „К.”ЕАД в „С.“ ЕАД, като общият размер на преведената сума бил 878

231,83 лв. извършени, както следва:

- на дата 22.11.2012г.

- сумата 858 274,48 лв., с основание на превода „СМР по фактура 1252 от 31.07.2012г.“;

- на дата 22.11.2012г.

- сумата 19 957.35 лв. - с основание на превода „СМР по фактура 1284 от 19.10.2012г.“.

След превеждането на посочените средства по сметката на „К.”ЕАД, длъжникът веднага ги наредил в полза на други лица и сумите са излезли от патримониума на длъжника.

Ищецът „О.Б.Б.“

АД твърди, че със съдействието на назначения управител на търговското предприятие на „К.”АД - г-н Д.Г., Банката се снабдила с доказателства за преведените суми, както и с писмо от изпълнителните директори на „С.“ АД, за извършените преводи от длъжника.

Твърди, че посочените преводи са били извършени от третото задължено лице О.М. и след пристъпването към изпълнение от страна на банката върху заложеното имущество, поради което поддържа, че залогодателя „К.”ЕАД няма право да получи тези суми, по аргумент от чл. 44а от ЗОЗ. Поддържа, че след пристъпването към изпълнение, ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя, заложният кредитор има право да уведоми третото задължено лице за започването на изпълнението, като на предвидените в закона мерки е запазване на заложеното имущество. Твърди, че в конкретния случай това се изразява в забраната на третото задължено лице, настоящ ответник, да извършва плащания по заложеното вземане към залогодателя, след получаване на уведомлението по чл. 33 от ЗОЗ, вр. чл.34, т.2 ЗОЗ. Както и, че от момента на получаването му последното има задълженията на пазач спрямо дължимата от него сума и от този момент за него е налице забрана да предава дължимата сума на залогодателя.

На следващо място ищецът „О.Б.Б.“ АД излага, че на 09.02.2013г., Банката уведомила ответника за неспазването на задълженията му, произтичащи от ЗОЗ, като приканила О.М. да преведе по сметката на депозитаря неправомерно платените суми, но и до датата на депозиране на настоящата искова молба в съда, не е била преведена по сметката на депозитаря тази сума.

Ето защо ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия осъдителен иск за заложените вземания.

По активната процесуална легитимация на ищеца по иска по чл.75, ал.1 от ЗЗД вр. чл.44а от ЗОЗ, излага в исковата си молба следното:

Ищецът „О.Б.Б.“

АД поддържа, че като заложен кредитор, на когото вземането е възложено за събиране, не е носител на материалното право, произтичащо от правоотношението между ответника и залогодателя, тъй като залогодателят си остава титуляр на вземането, но за него като кредитор възниква правото да събере вземането, като изиска от третото задължено лице да преведе дължимата сума по сметката на депозитаря (чл.44а, ал.3 ЗОЗ). Поради това, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от ЗОЗ, „с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор“, поддържа, че на последния е предоставена възможност да разпореди на третото лице – длъжник по заложеното вземане – в случая О.М. да плати по сметка различна от тази, договорена между залогодателя и общината, и за която е било уведомено след сключване на договора за особен залог. Твърди, че съгласно правната теория получаването на съобщение по чл.33 от ЗОЗ от залогодателя и от третото задължено лице има действието на запора и възбраната по отношение на заложеното имущество с последиците, уредени в чл.452 от ГПК.

Ищецът „О.Б.Б.“

АД твърди още, че след като задължението не е изпълнено на кредитора или на овластено от него или от закона лице, то плащането не може да му се противопостави, което е и правният ефект на извършеното неправомерно плащане.

Твърди, че след като третото лице е получило уведомлението по чл.34, т.2 от ЗОЗ и не изпълни задължението си да преведе дължимата сума по сметката на депозитаря, то заложният кредитор е легитимиран да предяви осъдителен иск, с който да иска последното да бъде осъдено да плати сумата по сметката на депозитаря. Поддържа, че за да може плащането да има погасителен ефект в настоящия случай, то трябва да е направено на овластеното от закона лице.

Ищецът „О.Б.Б.“

АД твърди още, че до получаване на съобщението по чл.33 от ЗОЗ, вр. чл.34, т.2 ЗОЗ, ответната община е извършвала редовни плащания на дължимите суми по договора, по различна от уговорената между страните банкова сметка. ***пване към изпълнение от „ОББ“ АД обаче, ответникът бил известен кому е нужно да плати и е бил наясно с последиците, поради което ищецът твърди, че ответникът не може да се позове на липса на информация и незнание на закона.

Ето защо ищецът „О.Б.Б.“ АД твърди, че плащането няма погасителен ефект, поради това, че плащайки на залогодателя, вместо по изрично посочената му сметка на депозитаря, ответникът не е погасил задължението си по законоустановения ред, спрямо овластено от закона лице и следва да бъде осъден да плати повторно, като този път преведе дължимите суми по сметката на депозитаря.

Твърди, че извършената от „К.”ЕАД работа по договора е била надлежно приета от възложителя – ответника О.М. тъй като е платила остатъка от дължимите суми за свършената работа на изпълнителя.

Поддържа, че въпреки, че вписването на пристъпването към изпълнение върху заложеното имущество е извършено на 18.10.2012г. и обстоятелството, че от тази дата до датата на исковата молба са изтекли повече от шест месеца, процесуалната легитимация на ищеца не е отпаднала, поради факта, че няма друг кредитор, вписал пристъпване към изпълнение по смисъла на чл.37, ал.1, изречение второ ЗОЗ (в редакцията му до 30.12.2016г.), а този срок бил уреден от законодателя в защита интересите на другите заложни кредитори, вписали пристъпване към изпълнение, ако такива съществуват. Прави извод, че след като липсват кредитори, вписали пристъпване към изпълнение по смисъла на чл.37, ал.1, изречение второ ЗОЗ (в редакцията му до 30.12.2016г.), то правомощията по чл.44а ЗОЗ на единствения вписал пристъпване към изпълнение кредитор, не са ограничени със срок.

По изложените съображения ищецът твърди, че е налице активна процесуална легитимация на „ОББ“ АД, в качеството на вписал пристъпване към изпълнение заложен кредитор на залогодателя, да предяви осъдителен иск срещу ответника като трето задължено лице по заложеното вземане.

По евентуалния иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, ищецът излага в исковата си молба следното:

Ищецът заявява, че предявява и иска съда да се произнесе по евентуално предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, само в случай, че приеме за недопустим или счете за неоснователен главния иск по чл.75, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.44а, ал. 1 и ал. 3 от ЗОЗ, доколкото е налице отрицателна зависимост между исковете (сочи се практика на ВКС - Решение № 97 от 08.02.2013г. по т.д. № 196/2011г., I ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК).