Определение № 2027 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2248/2022
- Вид
- Определение № 2027
- Подписан
- 29.05.2023
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Ивелина Владова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2027 гр. Варна, 26.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.
Членове:
Мая Недкова
Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20223100502248 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на Ж. И. Д., чрез адв. Д. Г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 333/17.03.2023г., постановено по настоящото дело, чрез намаляване на присъдените в тежест на жалбоподателя разноски за адвокатски възнаграждения, поради прекомерност на същите.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК „Адимар-Гроу" ЕООД изразява становище за неоснователност на молбата. Същото е становището и на „Варна Кредит Груп“ ООД.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, която по същество претендира намаляване присъдените в полза на насрещните страни /“Елемент 9“ ООД и „Варна Кредит Груп“ ООД/ разноски за адвокатско възнаграждение. Представянето на списък на разноските по чл.80 от ГПК е условие за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските само в случаите, в които страната, която иска изменени претендира да се присъдят или увеличат присъдените разноски. Когато се иска намаляване на присъдените в тежест на страната разноски, списъкът не е елемент от допустимостта на молбата. С оглед изложеното, съдът намира настоящата молба за допустима и дължи произнасяне по същество.
Производството е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Ж. Д., чрез назначеният особен представител срещу Решение № 260317/17.06.2022г., постановено по гр. д. № 4389/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Елемент 9" ООД, „Адимар-Гроу" ЕООД, „Варна кредит груп" ООД, В. Ж. И., Ж. В.
1
Й., В. Ж. И. и И. И. И. иск за делба на НИ с ид. № *** по КККР на гр. Варна.
С Решение № 333/17.03.2023г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е обезсилил изцяло Решение № 260317/17.06.2022г., постановено по гр. д.№ 4389/2018г. по описа на ВРС, 40-ти състав и е прекратил производството по същото, както и по в. гр. д. № 2248/2022г. по описа на ВОС, 4-ти състав. В резултат на това произнасяне, съдът е присъдил в полза на „Елемент 9“ ООД разноски в размер на 1850 лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, а на „Варна Кредит Груп“ ООД в размер на общо 3234 лева за първоинстанционното и въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
По заявеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност, молителката следва да има предвид, че срокът за предявяването му е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноските. Само, ако същите са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната страна искания и доказателства във връзка с разноските, тогава възражението за прекомерност би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК и след постановяване на решение по делото. В този смисъл Определение № 36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№ 5936/2014г. по описа на ВКС.
В настоящият случай, молителката е била редовно уведомена за съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания и е имала процесуалната възможност своевременно да направи възражение за прекомерност. Същото обаче е извършено след постановяване на решението по делото, а именно с молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява преклудирано.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 10667/28.04.2023г., подадена от Ж. И. Д., чрез адв. Д. Г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 333/17.03.2023г., постановено по в. гр. дело № 2248/2022 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3