Решение № 773 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110108108 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Л. С. срещу Столична община.

Ищецът твърди, че на 27.11.2022г. в гр. София, на бул. „Цар Освободител“ срещу сградата на Народното събрание, в изпълнение на служебните си задължения като автоконтрольор по проверка и посещение на местопроизшествие след ПТП, при движение по платното за движение, стъпил в дупка, която била резултат от повреди и нарушаване на паважната настилка. При попадане в дупката загубил равновесие и паднал, като кратък му се усукал. Посочва, че получил изкълчване, навяхване и силно разтежение в областта на долен ляв крайник и др. наранявания. Изтъква, че отговорност за поддържането на пътя носи общината, която не изпълнила задължения си. Твърди, че в резултат от това бездействие, претърпял неимуществени вреди под формата на болка и страдание. Посочва, че на 04.07.2023г. завел претенция пред ответника за изплащане на обезщетение, но с писмо от 13.07.2023г. му било отказано.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 17 000лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 4900лв., представляваща мораторна лихва за периода 27.11.2022г.-10.02.2025г. (съобразно направеното и допуснато от съда изменение).

Ответникът Столична община е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича наличието на твърдяната неравност на пътя. Посочва, че за ремонта на процесното трасе е сключен договор с „Трейс груп холд“ АД, което дружество е следвало да обезопаси и изгради трасето.

Твърди, че не е налице бездействие и виновно неизпълнение на задължения от страна на служители на СО. Поддържа, че деянието представлява трудова злополука, за която се дължи обезщетение. Изтъква, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредата, като не е осъществил навременно лечение. Твърди, че претендираният размер е силно завишен.

1

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Като трето лице – помагач на страната на ответника е привлечен „Трейс груп холд“ АД. Депозиран е обратен иск, който е приет за съвместно разглеждане.

Ищецът по обратния иск – Столична община твърди, че евентуално ответникът по него, осъществяващ строителен процес в периода 25.07.2022г.-17.11.2023г., не е изпълнил задълженията си по договора за СМР от 13.07.2022г., изразяващи се в обезопасяване на всички дейности, поради което при осъждане на ищеца по първоначалния иск, следва да носи отговорност спрямо Столична община.

Съобразно изложеното, моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 1000лв., като част от 30 000лв., ведно със законната лихва, и сумата от 285лв.

Ответникът по обратния иск – „Трейс груп холд“ АД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Изтъква, че не е ясно точно къде се е намирала дупката и дали пострадалият се е съобразил с временната организация на движението. Посочва, че като строител е изпълнил задълженията си да обезпечи сигурността в работния периметър. Твърди, че ако ищецът по първоначалния иск е преминал през забранен участък, въпреки временната организация на движението за безопасност, е поел собствен риск. Поддържа, че всички участъци са били надлежно сигнализирани, като на част от площад Народно събрание е било забранено преминаването с пътен знак и ограничителна лента. Счита, че е възможно дупката въобще да не е била на място, което да е част от договора за СМР.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на обратните искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане първоначални искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.

По делото не е спорно, че участъкът, на който се твърди да е настъпило увреждането, представлява част от общинската пътна мрежа и ответникът Столична община отговаря за поддържането му. Не е спорно също, а и се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът е полицейски служител, като на 27.11.2022г. е изпълнявал задължения като автопатрул от 19:07ч. /л. 29/.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че свидетелят В. бил нощна смяна с ищеца, когато получили сигнал за ПТП между пешеходец и лек автомобил на жълтите павета, до паметника на Цар Освободител и БАН. Служебният им автомобил бил спрян от страната на Народното събрание. Ищецът взел документите на участниците в ПТП, които се намирали от страната на паметника, и тръгнал към служебния автомобил, за да запише данните им, но стъпил в някаква дупка и паднал на земята. Свидетелят видял, че липсват павета в настилката и била образувана дупка, достатъчна за да му пропадне кракът в нея. След това го закарал в МВР болница за преглед. Посочва, че ищецът го нямало дълго време на работа – около 3 месеца или половин година. След завръщането му не са работили заедно и не знае как се е чувствал, но се говорило сред колегите, че продължава да го боли. Не знае поради каква причина е липсвало паве – дали поради ремонт на пътя или някой умишлено го е премахнал, но посочва, че нямало обозначение или ограждание на самия участък.

Свидетелят М. посочва, че били нощна смяна и екипът бил пратен на ПТП пред Народното събрание, точно на пешеходната пътека на бул. „Цар Освободител“ между 2

БАН и площада бил блъснат пешеходец. Патрулният автомобил бил спрян от страната на „Коня“, а ПТП било от страната на БАН. Посочва, че нямало ограничения или заграждения за извършване на ремонт и се преминавало свободно. Ищецът взел документите на участниците в ПТП, пресякъл пешеходната пътека в посока служебния автомобил и преди него паднал. Отишъл до него да види какво става и установил, че имало дупка, като ищецът казал, че стъпил в нея. Дупката не била много голяма, липсвали няколко павета. Докато оправяли документацията, ищецът казал, че много го боли кракът и за това свидетелят го изпратил в МВР болница за преглед. Посочва, че дупката не била обозначена по никакъв начин. След това ищецът отсъствал няколко месеца от работа. При завръщането си на работа постоянно се оплаквал, когато стои по-продължително прав, че го боли, а работата им била свързана с прав стоеж.

По делото е представена и приета медицинска документация, от която се установява, че на 28.11.2022г. ищецът е прегледан в МИ – МВР. Поставена му е диагноза навяхване и разтягане на ставни връзки, като му е назначена терапия ортезна имобилизация на лява глезенна става и НСПВС до РЕЛК с мнение за 20 дни ВН.

Извършено е образно изследване, според което е налице нормална р. находка и задна шпор калканеи. На 16.12.2022г. отново е бил на преглед, завършил с терапия да продължи имобилизацията до 30-тия ден. На 23.12.2022г. е извършен нов преглед, като е установено наличието на палпаторна и спонтанна болка в лява колянна и лява глезенна става, минимален оток и ограничени движения в лява глезенна става.

Назначена е терапия – с мнение за 10 дни ВН и да провежда физиотерапия и рехабилитация. От 06.01.2023г. до 13.01.2023г. ищецът е бил в отделение по физикална и рехабилитационна медицина към МИ – МВР. Установена е нарушена стойка и затруднена походка, като лява глезенна става със спонтанна и палпаторна болка, оточна с ограничен обем на движения; хипотрофична лява бедрена мускулатура с намалена мускулна маса. Изписан е с препоръка да спазва адекватен хигиеннодвигателен режим и да избягва рискови фактори, щадящ двигателен режим.

Отбелязано е, че състоянието му е подобрено, а работоспособността възстановена /л.

178/. На 26.03.2023г. е направена образна диагностика, според която не се виждат травматични и патологични промени по заснетите кости на ляво ходило и лява глезенна става, ос тибиале екстернум. На 04.04.2023г. е направено магнитнорезонансно изследване на лявата глезенна става, като е установено – абрис от задния ставен ръб на тибията, руптура на задния тибиофибуларен лигамент и лезия на талофибуларния лигамент.

Установява се, че ищецът е бил в болничен в периода 28.11.-17.12.2022г., 18.12.27.12.2022г., 28.12.22г.-06.01.23г., 06.01.23г.-02.02.2023г. /л. 294/.

По делото са изслушани и приети основна и допълнителна съдебно-медицински експертизи. Според заключението на вещото лице, получените увреждания от ищеца се характеризират с торзионни травми в ляво коляно и ляв глезен, които могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин. Медико-биологичното увреждане се характеризира с преразтягане при усукване на коляното и глезена, придружено с разкъсване и получаване на абрис по задния ставен ръб на тибията и руптура на тибиофибуларния и талофибуларния лигамент на лявата глезенна става.

Възстановителният период от получените увреждания е около 2 месеца, като ищецът се е лекувал консервативно с поставена ортеза за имобилизация на лявата глезенна става за около 30 дни, след което е провеждал лечение с физиотерапия и ЛФК. Вещото лице разяснява, че абрисът представлява малък костен откършек, парченце. Пояснява, че същият се получава след травма и си остава така – не сраства, защото е малък, държи се в областта на сухожилието и не създава затруднения. Руптура означава разкъсване на задния тибул, на връзките. В случая има разтягане и частично разкъсване на две връзки – едната на фибуларния, а другата на талофибуларния 3 съгласно ЯМР изследването. Вещото лице пояснява, че при пълно разкъсване трябва да се оперира, но в случая явно лекарят, правил ЯМР, е открил частично разкъсване, което с времето сраства и няма нужда от операция. Посочва, че по принцип ищецът няма фрактура, имал е оток за няколко месеца и би трябвало към настоящия момент състоянието му да е стабилизирано. Експертът разяснява, че е установен „танц на пателата“ при първоначалния преглед, което представлява, когато има излив в коляното и се натисне, да отива нагоре и надолу, да „танцува“, което води до оток.

Според допълнителното заключение, след извършен преглед от вещото лице е установено, че движенията в лявата глезенна става на ищеца са в норма. Посочено е, че според ЯМР изследването е налице пълна руптура на задния тибиофибуларен лигамент и лезия на талофибуларния лигамент, като към момента на прегледа състоянието му е стабилизирано. Пояснено е, че ще има болки при по-голямо натоварване в лявата глезенна става, които като се има предвид че при полученото разкъсване на лигамента не е оперирано, а е зараснало вторично, ще има болки в лявата глезенна става винаги.

Настъпилият инцидент е признат за трудова злополука от органите на НОИ и от работодателя на ищеца – МВР, като му е изплатено обезщетение в размер на 6 заплати.

При горните обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събрания доказателствен материален и не се опровергават от други доказателствени източници, съдът приема, че ищецът е получил описаното травматично увреждане на долния ляв крайник на 27.11.2022г. по описания механизъм – при стъпване в дупка (извадени павета от настилката) в района на бул. „Цар Освободител“, пред Народното събрание и паметника на А. I I в гр. София. Това се потвърждава от показанията на двамата свидетели – очевидци на събитието, както и от представените писмени доказателства, установяващи последващо посещение на болнично заведение с констатирано травматично увреждане в крайника, проведено лечение, призната трудова злополука и изплатено обезщетение за нея.

За поддържането и стопанисването на процесния участък отговаря ответникът Столична община. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 Закон за пътищата (ЗП), общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като управлението включва и поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП. В чл. 31 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 13 от ДР на ЗП, "ремонт на пътищата" е дейност по възстановяването или подобряването на транспортноексплоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, а съгласно т. 14 "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Именно ответникът е адресат на задължението за поддържане в изправно състояние на пътния участък, на който е настъпило произшествието - общински път, което следва от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, вр. § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА, чл. 167, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 ЗДвП, чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3 и чл. 56, ал. 2 ЗОС, вр. § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3, ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 ЗП, вр. § 1, т. 1, т. 13 и т. 14 ДРЗП, чл. 47 и чл.