Решение № 20586 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20586 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110138585 по описа за 2023 година

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. П. Т. против К.

В. К..

Ищцата С. П. Т. твърди, че на 15 януари 2020 г. с ответника бил сключен договор за наем, по силата на който на К. В. К. били предоставени за срок от една година за възмездно ползване собствените на ищцата апартамент № 19, състоящ се от дневна с бокс, спалня и сервизно помещение (ЗП 54 кв.м) и гаражна клетка № 58 срещу наемна цена в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева месечно, платими в брой, в срок до 15-то число на месеца, предхождащ този за който се дължи. След изтичане на срока на договора за наем, наемателят продължил да ползва имота без противопоставяне от страна на ищцата, поради което и съобразно чл. 236 от ЗЗД твърди, че договорът се трансформирал в такъв за неопределено време. Наемателят заплащал наемите доста нередовно, като в края на 2021 г. заплатил няколко дължими наемни вноски наведнъж с обещанието да издължи остатъка, като на 15.05.2022 г. напуснал и освободил наетите помещения. Като неплатени останали наемните вноски за срок от девет месеца, а именно за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г. в размер на 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева. При предаване на ключовете ответникът К. не изплатил дължимата сума, поради което на гърба на приемо-предавателния протокол било записано, че наемът е платен до 14 август 2021 г. и че се дължи заплащане от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г. Наемателят, подписал документа, като се задължил да заплати дължимите вноски в срок до 22.05.2022 г. След изтичането на уговорения срок ищцата правила многократно опити да установи контакт с г-н К., но същите били безуспешни. На 1

29.05.2023 г. твърди да му е отправила покана на електронната поща за изпълнение на задължения, като от последния не последвало плащане. Поради тези и останалите подробно посочени аргументи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът К. В. К. признава факта на възникнало между страните наемно правоотношение по договор за наем от 15.01.2020 г. с посочените в него параметри. Сочи, че по време на действие на процесния договор, наемната цена била заплащана на сестрата на наемодателката, като наемателят не разполагал с банкова сметка на ищцата. Не оспорва представения документ, носещ подписа на страните по наемното правоотношение от 15.05.2022 г. Сочи, че не е получил електронно писмо от 29.05.2023 г., тъй като не е адресирано до неговия електронен адрес, посочен в договора, а именно: Поради липса на банкови детайли на ищцата, ответникът твърди, че не могъл да изпълни задължението си. Твърди се, че след образуване на настоящото производство ищецът заплатил на ищцата сумата от 8800 лева, като счита, че за горницата до пълния предявен размер от 9900 лева сумата е недължима, тъй като бил заплатил на наемодателя сумата от 1100 лева депозит при сключването на договора. Поради изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 07.10.2023 г. и приет за окончателен без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между ищцата и ответника по делото са отделени фактите, че: са страни по процесния договор за наем на недвижим имот от 15.01.2020 г.; че наемната цена е била дължима до 15.05.2022 г., когато ответникът е освободил процесните имоти; че са страни по двустранно подписаните приемопредавателен протокол от 15.01.2020 г. и от 15.05.2022 г.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от приложения и приет по делото Договор за наем на недвижим имот от 15.01.2020 г. между С. П. Т., в качеството на наемодател, и К. В. К., в качеството на наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който на ответника – К. В. К. бил предоставен за срок от една година за възмездно ползване собствените на ищеца апартамент № 19, състоящ се от дневна с бокс, спалня и сервизно помещение (ЗП 54 кв.м.), находящ се в гр. София, ж.к. „ и подземно паркомясто № 58 на етаж /- 2/, срещу уговорена наемна цена от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ месечно, платими в брой в срок до 15-то число на месеца, предхождащ този, за който се дължи. Не се спори, че собственик на имотите е ищцата, което се установява и от представения и приет Нотариален акт за дарение на недвижим имот г. по описа на нотариус А Л

Приет като писмено доказателство по делото е двустранно подписан приемопредавателен протокол от дата 15.01.2020 г., подписан от двете страни, от който е видно, че ищцата е предала държането върху имота на ответника.

От приетото по делото с протоколно определение от 23.11.2023 г. като писмено доказателство нотариално заверено пълномощно от 21.02.2020 г., се установява, че ищцата е упълномощила лицата Си М да я представляват в качеството й на собственик 2 на горепосочените имоти, като имат правото на управляват и отдават под наем процесните имоти, включително с правото да получават наемната цена и да издават разписки за нея. В тази връзка представени и приети по делото са шест броя отчет по сметка, от които е видно, че ответникът е заплащал суми по банковите сметки на упълномощените лице С и М Ответникът не оспорва така представеното пълномощно да не му е било известно по време на действие на договора.

Видно от приемо-предавателен протокол от 15.05.2022 г. ползването на имота е продължило до тази дата, като страните са подписали споразумение за уреждане на отношенията си по процесния договор, представено като приложение към исковата молба и прието по делото. Съгласно същото наемните вноски са били изцяло заплатени от страна на ответника до 14.08.2021 г., като последният поел ангажимент да заплати останалите наемни вноски за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г. в срок до 22.05.2022 г.

В хода на процеса ответникът е направил частично признание на иска за сумата от 8800 лв., която е изплатил по банкова сметка на ищеца, видно от представеното по делото платежно нареждане от 11.09.2023 г. Полученото в хода на процеса плащане се признава от ищцовата страна.

Представено по делото е и електронно изпратена покана от ищцата до ответника от 29.05.2023 г. за погасяване на процесните задължения. Видно е от същата, че е адресирана до електронния адрес, посочен като такъв на наемателя в процесния договор за наем.

Други относими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД:

Предявен е иск за сумата от 9900 лв., представляваща неплатени наемни вноски за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба /11.07.2023 г./ до погасяване на задължението.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е бил сключен валиден договор за наем за процесния имот, по силата на който ищецът е предал на ответника държането върху имота, изпълнил е задълженията си по договора и за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

Безспорно по делото беше установено, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за наем от 15.01.2020 г., по силата на който на ответника – К. В. К. бил предоставен за срок от една година за възмездно ползване собствените на ищеца горепосочен имот срещу насрещна парична престация, представляваща уговорено наемно месечно възнаграждение в размер на 1100лв. месечно. Не е спорно и надлежно извършено предаване на фактическата власт върху същия от страна на ищеца, видно от представените и приети по делото договор за наем на недвижим имот и двустранно подписан приемо-предаваелен протокол за предаване държането върху имота.

3

Съгласно постигнатото съгласие между страните, релевирано в чл.5, ал.1 от договора, същият е сключен за срок от една година, като срокът може да бъде продължен само с изричното писмено съгласие на двете страни. Въпреки наличието на подобна уговорка, настоящият съдебен състав счита, че предвид изложените от страните твърдения в настоящото производство, следва да се приложи разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, а ко след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Страните не спорят, че след изтичането на едногодишния срок на договора на 15.01.2021 г. ответникът е продължил използването на вещта, като ищцата не се е противопоставила, поради което наемното правоотношение се счита за мълчаливо продължено. В този смисъл за страните остават в сила като непроменени всички права и задължения, произтичащи от наемното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена, като в този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.2 от процесния договор, която регламентира начинът и срокът, в който наемателят следва да изпълни задължението си по плащане на наемните вноски. В двустранно подписания от страните документ от 15.05.2022 г., имащ характера на споразумение за уреждане на отношенията по повод наемното правоотношение, се констатира, че ответникът е заплатил всички дължими наемни вноски до 14.08.2021 г., като непогасени са останали вноските за периода от 15.08.2021 г. до 15.05.2022 г., когато договорът е прекратен, които вноски са дължими, предвид ползването на имота от страна на ответника в този период.

Страните не спорят, че в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на дължими наемни възнаграждения, като спорен е единствено техният размер.

В хода на процеса, с отговора на исковата молба ответникът е релевирал признание за частична основателност на иска до размера от 8800 лв., като спорен остава въпросът относно основателността на иска за горницата до пълния предявен размер от 9900 лв. С извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 8800 лева, съгласно приетото платежно нареждане от 11.09.2023 г., ответникът е изпълнил частично задължението, предмет на настоящото производство.

По отношение на сумата над 8800лв. до горницата от 9900лв. ответникът в хода на устните състезания е изложил твърдения за извършено едностранно прихващане със заплатения депозит от негова страна на основание чл. 2, ал. 3 от договора. С посочената разпоредба страните са уговорили, че при подписването му наемателят заплаща депозит в размер на един наем /т.е. 1100 лв./, за получаването на който процесният договор служи като разписка. Възражението за извършено извънсъдебно прихващане, релевирано от страна на ответника в хода на истните състезания, не следва да бъде разгледано по същество, поради следните съображения:

На първо място, същото не е релевирано от страна на ответника в преклузивния за това действие срок по чл. 133 ГПК, а именно до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Ответната страна, едва в хода на устните състезания, сочи, че е извършила едностранно прихващане с платения депозит, поради което същото се явява несвоевременно заявено. В отговора на исковата молба ответникът е посочил единствено, че депозитът е послужил за удовлетворяване на наемодателя, прави се изявление за признаване на иска до сумата от 8800 лева, но не се съдържа 4 волеизявление за извършване на прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД. За да се приеме, че е налице изявление за прихващане, което да бъде прието за разглеждане с доклада по делото, ответникът следва недвусмислено да е направил изявление за това.