Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 181 от 19.01.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6446/2021
Вид
Решение № 181
Подписан
19.01.2022
В сила
19.01.2022
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 367 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330106446 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Спедиция Нет“ ЕООД, ЕИК 205697797 против „Глобъл Ресайклинг“ ЕООД, ЕИК 200922795, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 1020 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за транспорт № 41/ 23.12.2020г. и на основание чл. 92 ЗЗД сума в размер от 612 лв., представляваща мораторна неустойка за периода 23.12.2020г.- 23.01.2021г., договорена в чл. 9 от Договор за транспорт № 41/ 23.12.2020г.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество е сключен договор за превоз на транспорт № 41/ 23.12.2020г. По силата на посочения договор, ищецът се е задължил да извърши превоз на товар „насипен чембер 20Т 57 куб.“ от място на товарене *** до адрес на разтоварване *** база на „Глобъл Ресайклинг“ ЕООД. Цената на превоза по договора била 1020 лв. с ДДС, която следвало да бъде изплатена при разтоварване. В цел извършване на превоза, ищецът осигурил товарен камион, който бил собственост на дружество „***“ ЕООД и с който бил извършен превоза съобразно договореното между страните. Стоката била превозена до своето местоназначение на дата 23.12.2020г. и била получена от представител на ответното дружество. Не били релевирани възражения във връзка с 1 превоза. Още на същия ден била издадена фактура № 331 от ищеца за стойността на превоза- 1020 лв. с ДДС. Сочи, че след като превозът бил осъществен, с ответника били проведени няколко разговора, в които му се напомнило, че дължи сумата от 1020 лева с ДДС за извършената услуга, като плащане не последвало. Предвид реализираната забава при изпълнението на главното задължение, освен навлото, ответникът дължи и неустойка за забава съобразно чл. 9 от договора за транспорт в размер на 612 лв. за периода 23.12.2020г.- 23.01.2021г. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Ищецът, в открито съдено заседание от 11.01.2022г. ( л. 33- 34 от делото ), чрез процесуалния си представител, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, чрез неговия у. П. П. П. на дата 30.07.2021г. (съобщение на л.

22 от делото ). Допълнително, ответното дружество е редовно призовано за датата и часа на първото открито съдебно заседание, като призовката отново е връчена чрез у. на дата 30.09.2021г. (л. 28 ).

Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (видно от редовно връчената призовка на л. 28 от делото), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се 2 гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения иск.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 92 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски в размер от 100 лв. ( заплатена държавна такса ), която сума и следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Глобъл Ресайклинг“ ЕООД, ЕИК: 200922795 да заплати на „Спедиция Нет“ ЕООД, ЕИК 205697797 следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ сума в размер от 1020 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за превоз на стоки ( навло ) по Договор за транспорт № 41/ 23.12.2020г. и на основание чл. 92 ЗЗД сума в размер от 612 лв., представляваща мораторна неустойка за периода 23.12.2020г.- 23.01.2021г., договорена в чл. 9 от Договор за транспорт № 41/ 23.12.2020г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Глобъл Ресайклинг“ ЕООД, ЕИК:

200922795, да заплати на „Спедиция Нет“ ЕООД, ЕИК 205697797, сума в размер на 100 лв, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3