Определение № 866 от 02.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500779 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез пълномощник адв. З. Й. Ц. - САК, против разпореждане, обективирано в Заповед № 1990/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 1184/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендира парична сума в размер на 224,43 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623834273 от 22.10.2020 г., сключен със С. В. Р., както и е разпределена отговорността за разноски по между страните.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД счита така постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на ПдРС за вероятна неравноправност на клаузите, от които произтичат процесните вземания за неустойка. Това се отнасяло и за извода на първата инстанция, че неустойката е уговорена извън присъщите й функции и противоречи на добрите нрави.

Основанието и размерът на задължението за неустойка били уговорени изрично между страните по договора. Размерът на неустойките бил съобразен с вредите, които „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД бил претърпял и оставал в рамките на обезщетителната функция на неустойката. Съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги 1 от заявителя били съгласувани с Комисията за защита на потребителите посредством сключването на спогодба по гр. д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014 г. по описа на Софийски градски съд.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски.

По същество частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146 от ЗЗП, единствено ако неравноправните клаузи са уговорени индивидуално, те биха могли да породят действие.

Процесуалният закон задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Не е в правомощията на заповедния съд да установи безспорно дали клаузата е уговорена индивидуално. Доколкото обаче основанията за прекратяване на договора са посочени в общи условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни. Съгласието на потребителя с клаузите на договорите не ги прави автоматично индивидуално уговорени.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици “. При неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

Предвид данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираните вземания за неустойка, да се основават на неравноправни клаузи в договора, 2 сключени с потребителя. Относно неустойките за предсрочно прекратяване на договорите в посочените по-горе размери, ПдОС намира, че начинът, по който се формират те, остава неясен за потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, както и стойността на отстъпките по абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, но напълно неясно остава каква част от стойността на ползваните отстъпки и каква част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства се задължава да заплати той при евентуално предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или инициатива. Отделно от това, едва в частната си жалба заявителят е посочил по пера компонентите на задълженията за неустойка по всеки договор в абсолютни стойности.

Настоящият състав на Пловдивски окръжен съд приема, че начинът на формиране на неустойките по процесните договори е абсолютно неясен. Той е неясен както за средния потребител, така и остава неясен за съда, доколкото посочването на компонентите на неустойките в абсолютни стойности не внася никаква яснота за това, как са получени тези абсолютни стойности. Всичко това прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за определяне на неустойки при предсрочно прекратяване на процесните договори са правилни.

При горната констатация, оплакванията на жалбоподателя за спазване на добрите нрави при определяне на размера на неустойката и съответствието й с претърпените от него вреди, е необходимо да се обсъдят единствено за пълнота, понеже самата неравноправност на клаузата изключва всяка възможност за съответствието й с добрите нрави или за съблюдаване на равноценност между претърпените от доставчика на услуги вреди и възложената на потребителя финансова тежест. Съдът намира за необходимо да отбележи, че поставянето на размера на дължимата от потребителя неустойка за предсрочно прекратяване в зависимост от неколкократния размер именно на месечната абонаментна такса води до извода, че доставчикът на услуги цели да получи възнаграждение за услуга, която не предоставя на потребителя. Искането да се присъди това възнаграждение е противно на добрите нрави и не следва да се уважава в заповедното производство.

В заключение, аргументът за „съгласуване“ на процесните клаузи с компетентния контролен административен орган чрез постигане на спогодби по посочени граждански дела, подсъдни на Софийски градски съд, е несъстоятелен. Това е така, тъй като настоящият състав, а така също и съставът на първоинстанционния съд, не са обвързани от последиците на постигнатите спогодби. Не може да се черпи довод против правилността на изводите на районния съд и от по-старата практика на някои състави на ПдОС, цитирана от дружеството-жалбоподател. Това е така, доколкото 3 настоящото виждане на този съдебен състав, изложено по-горе, е съобразено с по-новата и преобладаваща практика на инстанцията по сходни казуси.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед №

1990/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д.

№ 1184/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XV гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4