Решение № 4040 от 11.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4040 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110112153 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.530 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена молба, с правно основание чл.19, ал. 1 от ЗГР, за допускане промяна в лично, бащино и фамилното име на молителя.

Молбата е предявена от А. Т. П. ЕГН **********, с правно основание чл.19, ал. 1 от ЗГР.

С нея е отправено искане за допускане промяна в личното, бащиното и фамилното име, като занапред молителя се именува *****.

Молбата се основава на твърдения за наличие на важни обстоятелства, налагащи исканата промяна.

Молителят обосновава правния си интерес от депозиране на настоящата молба със следните твърдения , изложени в обстоятелствената част на молбата, както и в уточнение, направено в първо с.з. на основание чл.143 ГПК, а именно: В обществото, се сочи че молителя е известен с лично име *****. Сочи, че е роден на ***** год. в гр. Варна от майка ***** П.а и баща неизвестен, видно от приложено Удостоверение за раждане от ***** год. на Община Варна, издадено въз основа на Акт за раждане №***** от ***** год. от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна, Район Младост.

Настоява, че дядото на молителя е известен в обществото с турските имена ***** *****ОВ *****, при което счита, че по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГрР. Настоява, че нито в българската именна система, нито в туркозвучащите имена, е прието лице от мъжки пол да носи като лично име такова на цвете. Посоченото се излага, че създава на молителя неприятности в общуването, като е подложен на закачки, осмиване, а понякога и обиди от страна на 1 приятели. Според молителя предвид че е роден от баща „неизвестен“, като негово второ име е било записано името на неговата майка за бащино име „Т.“, но то за него се явява осмиващо в ежедневното му общуване.

Счита, с оглед изложеното, че е налице хипотезата на чл.19 ал.1 от ЗГР, като са налице „важни обстоятелства“ за промяна на имената, като се касае за необходимост фактическото положение да бъде юридически закрепено.

С изложеното, обосновава правния интерес от предявения иск.

Въз основа на горното, се отправя искане за постановяване на решение, по силата на което да се допусне промяна на лично, бащино и фамилно име, както и да се отбележи промяната на фамилното име в регистъра на населението.

Заинтересованата страна Община Варна, не изразява становище по молбата и не изпраща свой представител за с.з.

Заинтересованата страна Варненска районна прокуратура, в с.з. изпраща представител и изразява становище за неоснователността на молбата. Представя преди с.з. писмено становище, заведено с вх.№ 78429/23.10.2023 г. по описа на ВРС, с приложени писмени доказателства, както следва: Електронна справка за съдимост за А. Т. П. от 20.10.2023 г., Писмо на РП – Варна до Група „БДС“ при ОД „Полиция“ от 06.10.2023 г., Писмо от ОД на МВР – Варна, сектор „БДС“ с рег.№365000-55272/10.10.2023 г. по УРИ № 36500054975/09.10.2023 г.

Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правото на име, освен лично субективно и неотчуждимо право, представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С оглед установения в законодателство принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име, може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието „важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие, респ. липса във веки конкретен случай при съобразяване с общите принципи на гражданското право и възприетите от обществото морални норми.

В редица решения на ВКС, постановeни по реда на чл. 290 от ГПК, например: решение № 346/25.11.2011 г. по гр. дело № 1387/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело № 712/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 507/22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, се приема, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те 2 трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. За такива обстоятелства съдът намира установеното по безпротиворечив начин от гласните доказателства обстоятелство, че в обществото, сред приятели и познати молителката е известна с фамилното име на баща си По делото от заинтересованата страна Варненска районна прокуратура, е подадено писмено становище, заведено с вх.№ 78429/23.10.2023 г. по описа на ВРС, с приложени писмени доказателства, включващо представени справка за съдимост с осъждания на молителя, изброени на 6/шест/ страници, както и справка от Началник сектор „БДС“ при ОД на МВР гр.Варна, съдържаща отговор, че спрямо молителя има издадена заповед за депортиране от държава-членка на Европейския съюз. Посочеите справки установяват евентуален користен мотив за исканата промяна и/или целени неправомерни действия.

В справката за съдимост, приложена на л.16-л.18 от делото, се установява, че молителя е многократно осъждан, като деянията са описани в 10/десет/ точки, част от които са групирани по реда на чл.23-25 от НК, като преобладаващо осъжданията са за престъпления против собствеността, включително част от извършените от него престъпни дейния се явяват осъществени при условията на „опА. рецидив“ по смисъла на чл.27 от Наказателния кодекс, за които е наказван с „лишаване от свобода“.

Сред осъжданията фигурира и такова за престъпление „хулиганство, извършено в условията на опА. рецидив“ и съпроводено с непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, показващи явно неуважение към обществото, с нанасяне на удари и ритници срещу лице от женски пол, и придружено с опит за нанасяне юмручни удари по отношение на полицаи, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, вкл. и съпроводено със съпротива срещу органи на власт.

Според изложеното в справка на Началник сектор „БДС“ при ОД на МВР гр.Варна, приложена на л.19 от делото, с вх.№ 13829/13.10.2023г. по описа на РП-гр.Варна, се установява, че според справка в АИС“БДС“, ИИС на МВР и масивите на ГД“Гранична полиция“, лицето А. Т. П. ЕГН **********, е депортирано от Германия на 11.07.2023г. по причина излежана присъда.

Молителят се позовава на наличието на "важни обстоятелства", а по отношение на бащиното име – и че същото е осмиващо. По отношение на личното и фамилното име, сочи че е известен сред близки и приятели с имената на своя дядо по майчина линия, но не и с българските си лично и фамилно имена.

Разпитана по делото, майката на молителя, св.***** П.А, EГН **********, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК и отчита като заинтересовани в полза на сина й, сочи че бащиното име на молителя не се желае от него, предвид че звучи като женско име, за което е подиграван от хората, а по отношение на личното му име настоява, че всички от раждането на молителя го назовават с лично име *****.

3

Св.***** EГН **********, без родствени връзки с молителя, чиито показания съда кредитира като достоверно дадени, но и заинтересовани в полза на приятеля му, сочи че от малък молителя е назоваван от съседи и приятели с лично име *****. Излага, че молителя е бил назоваван и с името „*****“, което е името на неговия дядо. Не е чувал някой да го нарича с лично име „А.“. Заявява, че не знае фамилното име на български на молителя.

По въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено собствено име, може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на чл. 19 ЗГР, има установена съдебна практика - така например с решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г. V г. о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство". С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. на ВКС по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в поширок смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС, по въпроса за същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време, в резултат на станала не по волята му промяна и др.

Видно е от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства, че молителят е осъждан, като има и наложена европейска заповед за депортиране от държава-член на ЕС, така че възниква основателно съмнение, че исканата промяна е свързана с някакво намерение от страна на молителя да въведе в заблуждение органите на реда или определени инстутиции, било в страната, било на граничните пунктове.

Твърдението на молителя и на неговия приятел, разпитан като свидетел, че е известен от малък с турското име *****, съдът възприема, че не се явява „важно обстоятелство“ по смисъла на закона.

По отношение на бащиното име – Т., същото не е произволно избрано от молителя име, а е личното име на неговата майка (видно от акта и от удостоверението за раждане).

Разпоредбата на чл 15, ал.1 от ЗГрР гласи: Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

На първо място не се доказа твърдението, че второто име на молителя е осмиващо. Това пряко се установи от разпита на втория свидетел, който дори не знае второто и третото име на молителя, съответно няма изнесени данни във връзка с осмиващи обстоятелства. Не се доказа въпросното име „Т.“, да е осмиващо, неудобно или позорящо. Твърденията в молбата за подигравки от други хора и свързани с него отрицателни емоции у молителя, не се 4 установиха от гласните доказателства по делото.

На следващо място, само по себе си това име „Т.“, не е осмиващо. Това е обичайно българско име и в същото време не са налице доказателства да е създавало някакви трудности на молителя.

По отношение на фамилното име, законодателят е дал възможност за избор при формиране на фамилното име – "фамилното или бащиното име на бащата" (чл. 14, ал. 1 ЗГР). В случая фамилното име на молителя, както при раждането (когато е с български имена), е фамилното име на майката – чл.15 ЗГрР.

По отношение смяната на бащиното и фамилното име, по делото не са представени от молителя каквито и да било доказателства, че това са имената на неговия дядо. Не е налице и широка обществена известност на лицето с това име, каквато известност законът и съдебната практика имат предвид, за да се обуслови промяната.

Промяната на имената/ особено и трите едновременно / на едно лице, не следва да е самоцел. Практиката допуска като "важно обстоятелство" да се счита субективното желание на лицето да носи определено име особено, когато това е свързано със съображения от етнически и религиозен характер/ каквито твърдения са изложени в с.з./, предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, но само при условие, че исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции/. Така решение № 19 от 08.02.2012 г по гр. д. № 486/2011 г на ВКС.