Решение № 38 от 02.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Русе, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20254520201039 по описа за 2025 година като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1039 по описа на съда за 2025 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. П. Г. против Наказателно постановление № 251085-001721 от 03.06.2025 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Г., редовно призован, не се явява като вместо него се явява адв. С. К. от Адвокатска колегия – Русе, действащ в качеството му на упълномощен процесуален представител на последния. Адв. К. поддържа изложеното в жалбата, като в хода на пледоарията си го доразвива от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановлението е връчен на жалбоподателя на 13.06.2025 г., а жалбата е подадена на 27.06.2025 г., видно от приложената по делото товарителница /л. 6/, касае подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят М. П. Г. е правоспособен водач с категории „В и М“. Същият е собственик на МПС - лек автомобил марка и модел БМВ „530 Д“, с регистрационен номер РР1408ВМ, светло сив металик на цвят. Същият бил санкциониран за нарушения на ЗДвП по административен ред.

Вечерта на 09.04. срещу 10.04.2025 г. жалбоподателят Г. заедно с него приятели решил да се повози на горепосоченото МПС, като за целта го привел в движение и го управлявал по улиците на гр. Русе.

Няколко минути след 00:40 часа на 10.04.2025 г. управляваното от жалбоподателя Г. МПС навлязло по ул. „Потсдам“. Подбуден от подхвърлянията на приятелите си, Г. форсирал умишлено двигателя на последното и боравил с уредите му за управление по такъв начин, че гумите превъртели и издали силен шум, а автомобилът поднесъл по оста на пътя последователно наляво и надясно.

По същото време свидетелите К. В. К. и Г. Н. П. – полицейски служители при ОД на МВР-Русе, в изпълнение на служебните си задължения извършвали обход на района. Свидетелите К. и П. чули форсирането на двигателя и се насочили в посока, откъдето идвал шума. Непосредствено след това, движейки се по ул. „Потсдам“, видели и поднасянето на задната част на управлявания от жалбоподателя Г. автомобил.

В тази насока те потеглили след него, като успели да го застигнат на паркинга на търговски център МОЛ-Русе, находящ се на бул. „Липник“ № 121 А. Веднага след това К. и П. подали звуков и С.ен сигнал, а жалбоподателят Г. преустановил движението си.

В хода на извършената проверка полицейските служители установили самоличността 2 на водача – жалбоподателя М. П. Г., както и го изпробвали за употреба на алкохол и на наркотични вещества, като и двете проби били отрицателни. На последния била предоставена възможност за писмени обяснения, в които той саморъчно написал, че умишлено е нарушил устойчивостта на автомобила, провокиран за това от приятелите му, тъй като го накарали да „върти гуми“, вследствие от което „без да иска изтървал автомобила и той поднесъл“.

Отчитайки гореизложеното, свидетелят К. К. приел, че с поведението си жалбоподателят Г. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия GA № 3827517/10.04.2025 г., който бил подписан от последния без възражения, като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1085-000199, издадена на 10.04.2025 г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП процесното МПС било спряно временно от движение за срок от три месеца. С Решение № 1874/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 302/2025 г. по описа на Административен съд-Русе, съдът оставил без уважение подадената жалба от Г. срещу така издадената заповед, приемайки, че същата е законосъобразна.

С Мотивирана резолюция № 25-1085-М000055 от 10.04.2025 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено, а материалите по административнонаказателната преписка били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе.

На 11.04.2025 г. били изискани от МОЛ-Русе записите от камерите за видеонаблюдение, имащи отношение към така установеното нарушение, като същите били предоставени с писмо с изх. номер 1607/14.04.2025 г.

С Постановление от 14.05.2025 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 2422/2025 г. по описа на Районна прокуратура-Русе /пр. вх. № 1085р2789/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе/, като се мотивирал, че извършеното от жалбоподателя Г. не би могло да се квалифицира като престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП на жалбоподателя Г. били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

3

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение Серия G A № 38275171/10.04.2025 г., Наказателно постановление № 251085-001721/03.06.2025 г., писмени обяснения от М. Г. /л. 26 от делото/, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000199, Решение № 1874/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 302/2025 г. по описа на Административен съд-Русе, мотивирана резолюция 25-1085-М000055/10.04.2025 г., Постановление от 14.05.2025 г. на Районна прокуратура-Русе, писма /л. 18 и 19 от делото/, справка, докладна записка и справка нарушител/водач, гласни доказателства показания на свидетелите Г. Н. П. и К. В. К., както и веществено доказателство – оптичен носител /л. 7 от делото/, което на основание чл. 285 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, беше приобщено чрез извършен оглед в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателя Г. и свидетеля Г. П..

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К. К. и Г. П., доколкото последните се явяват напълно непредубедени от изхода на делото, тъй като свидетелстват за обстоятелства, станали им известни в служебно качество, и изложеното от тях е вътрешно непротиворечиво и кореспондиращо както с изготвените в хода на извършената проверка документи – докладна записка, справка и АУАН, така и останалата доказателствена съвкупност, включая и дадените писмени обяснения от жалбоподателя Г. в хода на извършената му проверка. Съдът акцентира на обстоятелството, че свидетелите К. и П. се явяват очевидци на нарушението, доколкото показанията им носят информация както за изпълнителното деяние, така и за авторството му. Полицейските служители са категорични, че са възприели шума от форсирането на двигателя и последвалото го умишленото поднасянена на задната част на автомобила вляво и вдясно и че водач на МПС-то бил именно жалбоподателя Г..

С оглед наведените в жалбата твърдения, че фактическата обстановка се извежда единствено на база показанията на свидетелите К. и П. и същите фигурират в разменени роли като актосъставител и свидетел-очевидец и в двата АУАН-а, които били съставени на жалбоподателя Г. за констатираното в хода на проверката, съдът уважи направените от процесуалния представител на последния искания за допускане до разпит в процесуалното им качество на свидетели на лицата, които са били заедно с Г. в МПС-то и са присъствали на извършената му проверка – Д. С. С. и Д. Д. Д..

Въпреки това в три поредни заседания – 04.09.2025 г., 29.10.2025 г. и 03.12.2025 г., последните, допуснати при режим на довеждане, не бяха доведени, като именно в последното такова по инициатива на адв. К. същите бяха заличени. Следва да се посочи, че жалбоподателят Г. не се възползва и от възможността да даде обяснения в хода на съдебното следствие. В допълнение към така изложеното съдът акцентира, че 4 не се посочиха и относими към предмета на делото факти, които са останали неизяснени в хода на съдебното следствие.

При извършения оглед по реда на чл. 285 от НПК, приложим на основание чл.

84 от ЗАНН, бяха възпроизведени три броя видеозаписи от камера за видеонаблюдение, имащи отношение към процесните събития. На третия запис /наименован ST 4_20250410005205/ за времето от 00:35 до 00:50 минута от записа ясно се вижда, че процесното МПС умишлено е форсирано, вследствие от което при извършената маневра по завиване надясно задната му част поднася наляво.

Така от горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От приобщените гласни доказателства не се установи процесното МПС да е имало техническа неизправност или по пътя да е имало неравности или препятствия, които да са наложили извършване на подобни маневри. Точно обратното, настилката е била суха, а времето ясно.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като с постановление прокурор от Районна прокуратураРусе е отказал да образува наказателно производство и изпратил материалите по компетентност на административнонаказващия орган - /л. 11 и 12 от делото/. В тази насока са напълно неоснователни наведените възражения за допуснато процесуално нарушение, тъй като обжалваното наказателно постановление било издадено без да е бил налице акт за установяване на нарушение. Действително с прекратяване на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция на наказващия орган на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, какъвто е и процесния случай, правното значение на съставения АУАН като процесуален акт, слагащ началото на това производство, отпада и не се възстановява в резултат на последващия отказ на прокурора да образува наказателно производство по така изпратените му материали по преписката. При отказ да бъде образувано наказателно производство, в съотвествие с изричната норма на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, висящността 5 на прекратеното административнонаказателно производство не се възстановява, а се образува ново административнонаказателно производство без да е необходимо да бъде съставян нов АУАН. В този смисъл Решение № 1865 от 13.06.2025 г., постановено по к.а.н.д. № 287/2025 г. по описа на Административен съд-Русе. В процесния случай гореизложеното е било спазено, доколкото в обжалваното наказателно постановление е посочено, че същото е издадено на основание Постановление от 14.05.2025 г. на Районна прокуратура-Русе, с което наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство, както и изпратените по компетентност материали.