Решение № 3240 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3240 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от К. Б. Иванов Гражданско дело № 20205330116788 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влезли в сила Решение № *** г., постановено по настоящото гр.д. № 16788/2020 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. с-в, и Решение № *** г. по в. гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, *** гр. с-в, е допусната между Й. И. К., ЕГН **********, и Н. П. Г., ЕГН **********, при равни квоти от правото на собственост – по 1/2 ид.ч., съдебна делба на следните вещи:

1./ Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрени със Заповед № *** г. на *** на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от *** г., находящ се в с. ***, местността „***“, с площ от 1041 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 5 /пета/, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, *** и ***;

2./ Лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№ ***, рама № ***, двигател № БЕЗ НОМЕР, цвят – бордо металик, дата на първа регистрация *** г.

3/. Лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, рама № **********, двигател № ***, цвят – ***, дата на първа регистрация *** г.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, не са заявени възлагателни претенции.

1

Приети са претенции по сметки, заявени от Й. И. К. за осъждане на Н.

П. Г. да й заплати на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, следните суми, а именно: а сумата от 1150 лева обезщетение за лишаване от ползване за периода от 14.12.2020 г. до 08.11.2022 г. на процесния поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законната лихва; за сумата от 2300 лева обезщетение за лишаване от ползване за същия период от 14.12.2020 г. до 08.11.2022 г. на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №***; както и за сумата от 2300 лева обезщетение за лишаване от ползване на ищцата за периода от 14.12.2020 г. до 08.11.2022 г. на лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***.

След конкретизиране размера на претенциите в последното по делото открито съдебно заседание по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, същите са приети в окончателен вид, както следва: обезщетението за лишаване от ползва на нивата – от сумата от 1150 лв. е намален на 440 лв., като за разликата е заявен отказ от иска, досежно л.а. „***“ – размерът на иска също е намален от 2300 лв. на 1485 лв. чрез отказ за разликата, а искът за обезщетение за лишаване от ползване на л.а. „***“ е увеличен от 2300 лв. на 4455 лв. Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение по отношение на заявения отказ за разликите в обезщетението за нивата и л.а. „***“.

Районен съд Пловдив, VІ гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Доколкото до делба са допуснати различни по характер вещи – един недвижим имот, както и движими вещи – два броя леки автомобили, то съдът намира, че за недвижимия имот следва да се определи самостоятелен способ за делба. Същият не е еквивалентен на останалите вещи по стойност и найвече по предназначение, и не е целесъобразно да бъде поделян наравно с движимите вещи. Поради това и ще се определят два способа за извършването на делбата, съобразно вида на вещите.

По способа за извършване на делба относно недвижимия имот:

В хода на делото е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта и действителната пазарна цена на допуснатия до съдебна делба поземлен земеделски имот. Според заключението на вещото лице, което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено, процесния имот не отговаря на законовите изисквания за поделяемост и е неподеляем. Последното е видно още и от размера на нивата – 1041 кв.м., преценен с оглед изискванията за минималните размери при подялбата на земеделските имоти – арг. от чл. 72 ЗН. Посочената от експерта пазарна стойност на имота е 1810 лв.

По същество относно способите за извършване на делба следва да се посочи, че същите са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, 2 когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността.

В случая страните не са заявили претенции за възлагане на имота по чл.

349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а и имотът не е жилищен, поради което този способ е неприложим.

Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.

352 ГПК се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба имот е един и е неподеляем. Следователно не могат да се формират брой на дяловете, съответстващ на броя на съделителите.

Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС № 4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот – арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. В тази насока извършването на делбата чрез разпределение също се явява невъзможно, отново по съображенията, изложени по-горе, и предвид това, че не е възможно всеки съделител да получи в реален дял имот.

С оглед на гореизложеното и тъй като делбата на процесния недвижим имот не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По способа за извършване на делба относно леките автомобили:

В хода на делото е изслушана съдебно авто-оценъчна експертиза относно пазарната стойност на допуснатите до делба леки автомобили.

Експертизата не е оспорена от страните и е кредитирани от съда. Според заключението по САОЕ стойността на двата леки автомобила е както следва: за „***“ – 4 208 лв., а за „***“ – 1 585 лв.

В случая неприложима е разпоредбата на чл. 349 ГПК, тъй като тя се отнася само за делба на неподеляемо жилище.

Принципните положения, изложени по-горе относно жребият по чл. 352 ГПК и разпределението по чл. 353 ГПК, важат и в настоящия случай на делба на движими вещи. В случая се намира за неудобно делбата да се извърши чрез формиране на равностойни дялове и теглене на жребий, тъй като това би довело до случайно разпределяне на автомобилите, без да се отчете действителното фактическо положение. Макар и двата автомобила да се 3 намират при Н. Г., който държи ключовете и документите за тях, то същият ползва преимуществено л.а. „***“, който и е закупен от Н. Г. след фактическата раздяла между бившите вече съпрузи. Посоченият способ – жребият не съответства и на явно изразеното желание на страните и в частност на Н. Г., който още с отговора на исковата молба оспорва Й. К. да има принос в придобиването на това МПС и изобщо права върху него.

Поради това съдът намира, че в случая приложимият способ за делба на процесните движими вещи е разпределението, като следва на основание чл.

353 ГПК да се постави в дял на Н. Г. л.а. „***“ на стойност 4 208 лв., а в дял на Й. К. ще се постави другото МПС - „*** на стойност 1 585 лв.

Предвид, че стойността на двата дяла не е еднаква, то за уравняване на дяловете Н. Г. ще следва да заплати на Й. К. сумата от 1 311,50 лв.

(половината от разликата между двата дяла, за да се достигне до пълно уравняване на двете стойности).

По претенциите по сметки:

Заявените от Й. К. претенции по сметки са с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. За уважаването им ищцата следваше да докаже, че процесните вещи са съсобствени, че същите са се ползвали от ответника Н. Г. към процесния период, че е отправена покана до ответника за заплащане на обезщетение за ползване, както и размера на исковата си претенция. Предвид становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал съдът намира претенция за обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на земеделския имот за неоснователна, а за двата леки автомобила – за частично основателна.

- по отношение на недвижимия имот:

Безспорно е, а също и е установено по делото с надлежни доказателства, че имотът е съсобствен между страните. Не се установи в условията на пълно и главно доказване обаче, че Н. Г. е ползвал еднолично имота, като е обработвал и засявал същия през процесния период от 14.12.2020 г. до 08.11.2022 г. За установяване на спорното обстоятелство са разпитани по двама свидетели на всяка от страните, които са изложили противоречиви едни на други показания. Според разпитаните по инициатива на ищцата К. св. – Р.

В. и М. К. (майка на ищцата) нивата е била обработвана от Н. К., който е събирал и съответната реколта от посевите и засадените в нея овощни дръвчета. И при двете свидетелки обаче, особено при св. В., липсва конкретика относно периода, за който говорят и не става ясно дали същият съответства на процесния. Противно на тези показания, и двамата свидетели, разпитани по инициатива на ответника Г. – П. С. и Н. Х., са категорични, че нивата не се е обработвала след 2019 г., което е преди релевантния период.

При това положение и доколкото не може да се даде превес на едните свидетели за сметка на другите, то на обследване подлежат и останалите косвени доказателства по делото.

В тази насока ответникът Г. е представил писмени доказателства – автоматична справка от ДФ Земеделие за това, че не са изплащани суми за обработването на нивата, и удостоверение от ОСЗ***за това, че няма 4 регистрирани договори за аренда по отношение на същия земеделски имот.

Посочените доказателства подкрепят становище на ответника, че същия не е обработвал нивата, респ. и извода за неоснователност на претенцията по чл.

31, ал. 2 ЗС.

Други релевантни доказателства за тази претенция не са ангажирани, поради което и след прилагане последиците от тежестта на доказване следва да се приеме, че претенцията не е доказана по основание. Досежно нейния размер е изслушано заключение по СТЕ за дължимия пазарен наем за нивата през процесния период. Доколкото обаче не се установява Н. Г. да ползвал имота или да е ограничавал ищцата сама да го ползва, то претенцията се явява неоснователна. Следва да се има предвид още, че по данни на свидетелите нивата не е оградена, поради което не може да се приеме, че е налице и ограничаване на достъпа на Й. К. да ползва имота.

По изложените съображения ще се отхвърли иска за присъждане на сумата от 440 лв. – обезщетение за лишаване от ползване за периода от 14.12.2020 г. до 08.11.2022 г. на процесния поземлен имот с идентификатор № ***

- по отношение на двата леки автомобила:

Съсобствеността върху автомобилите се установява по делото, видно и от мотивите на първоинстанционното решение и на въззивното решение по допускане на делбата.

От разпитаните по делото общо четирима свидетели се доказва, че Н. Г. е ползвал автомобилите от развода на страните на *** г., което ползване продължава понастоящем. В тази част свидетелските показания са еднопосочни. Обстоятелството, че Н. Г. фактически е бил паркирал автомобилите в собствен, а впоследствие и в чужд двор, като е оставил ключовете и документите вътре в тях, по думи на свидетеля Н. Х., не означава, че автомобилите не са били на разположение на ответника.