Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2995 от 04.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7738/2025
Вид
Решение № 2995
Подписан
04.05.2026
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100507738 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 18568 от 10.11.2023 г., гр.д. № 45181/2021 г., СРС, 154 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. Б. К., А. Й. Й., М. Д. Б. действаща лично и със съгласието на попечителя, Ц. Й. Ц., М. Ц. Й., П. А. Д., А. Т. М. и Ц. Т. Д. срещу В. С. С., Ц. С. С., С. С. С. и В. К. Д. да бъде признато за установено, че саморъчно завещание от 06.06.1988 г. на Ф. Ц. Д. е нищожно на основание чл.

42 б. „б“ ЗН – не е написано и подписано от Ф. Ц. Д., като ПРИЗНАВА Л. Б.

К., А. Й. Й., М. Д. Б., действаща лично и със съгласието на попечителя, Ц. Й.

Ц., М. Ц. Й., П. А. Д., А. Т. М. и Ц. Т. Д. за собственици въз основа на придобивна давност на общо на 3/16 идеални части от следните имоти: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Долно ливаге“, с площ от 9 938 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мироване, район „Нови Искър“, с площ от 143 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Долно ливаге“, с площ от 3 449 кв.м.; поземлен имот е идентификатор 1

***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Герена“, с площ от 10 578 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Гнилата“, с площ от 27 244 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Гнилата“, с площ от 912 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Зад чешмата“, с площ от 3 884 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Под село“, с площ от 4 005 кв.м., като ОСЪЖДА всеки от ответниците да заплати на ищците по 569,54 лв. - разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване на нищожност на завещание постъпва въззивна жалба от ищците Л. Б. К., А. Й.

Й., М. Д. Б. действаща лично и със съгласието на попечителя, Ц. Й. Ц., М. Ц.

Й., П. А. Д., А. Т. М. и Ц. Т. Д.. Считат, че СГЕ дава отговор с вероятност за написване и подписване на завещанието от Ф. Д., поради което е оборена неговата автентичност, чието доказване е в тежест на ответниците. Не се доказва Ф. Д. да е била неграмотна. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът. Оспорват жалбата на ответниците по исковете.

Срещу решението в частта, с която е уважен установителният иск за право на собственост по придобивна давност, постъпва въззивна жалба от ответниците по него В. С. С. и Ц. С. С.. Считат, че освен процесните имоти, в наследството остават и други имоти, които са обработвани с участие на трети лица, договорите за аренда могат да бъдат сключвани и от несобственик, а продаденият имот не попада сред процесните. Имотите не са използвани от никого и никой не е имал претенции към никого. Свидетелите не уточняват за какъв изминал период от време дават показанията. Ищците не са манифестирали пред ответниците намерение за своене. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Оспорват жалбата на ищците.

Въззиваемите – ответниците С. С. С. и В. К. Д. не изразяват становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено 2 от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Изцяло обжалваното решение е валидно, отчасти недопустимо, а в останалата част - неправилно.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

Предявени са главен иск с правно основание чл. 42 б. „б“ ЗН и евентуален иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

С решение № 09010 от 05.12.1997 г., преписка по заявление вх. № 09229А от 09.03.1992 г. на ОЗС „Нови Искър“ се възстановява правото на собственост на наследниците на Ц.К.С. в съществуващи стари реални граници върху ниви в землището на Нови Искър. Безспорно е, че след възстановените земаделски земи попадат процените имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Долно ливаге“, с площ от 9 938 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мироване, район „Нови Искър“, с площ от 143 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Долно ливаге“, с площ от 3 449 кв.м.; поземлен имот е идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Герена“, с площ от 10 578 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с.

Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Гнилата“, с площ от 27 244 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Гнилата“, с площ от 912 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Зад чешмата“, с площ от 3 884 кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. Мировяне, район „Нови Искър“, местност „Под село“, с площ от 4 005 кв.м.

Чрез УН от 05.07.2021 г., УН от 28.06.2021 г. и УН от 09.09.2023 г. на СО район „Сердика“ се установява, че страните по делото са наследници на бившия собственик Ц.К.С., поч. 1957 г. Същият оставя за преки наследници четири деца – П.Ц.К., Н.Ц.Т., К.Ц.К. и Ф. Ц. Д.. Последната оставя за свои 3 наследници дъщеря Д.Л.Д., чиито наследници са ответниците по исковете В.

С. С., Ц. С. С., С. С. С. и В. К. Д., както и дъщеря – първоначалната ищца Т.Л.Г., дъщеря Л.Л.К., чиито наследници са ищците А. Й. Й., М. Д. Б., Ц. Й. Ц. и М. Ц. Й., както и син Т.Л.Д., чиито наследници са ищците П. А. Д., А. Т. М. и Ц. Т. Д..

Със саморъчно завещание от 06.06.1988 г., с характер на универсално разпореждане, обявено на 14.12.1995 г. от V н-с при СРС, Ф. Ц. Д. завещава на дъщеря си Д.Л.Д. всичкото си движимо и недвижимо имущество, тъй като единствено тя се грижела за нея.

Според съдебно-графическата експертиза, текстът и подписът на завещател вероятно са изпълнени от Ф. Ц. Д..

Представени са множество договори за наем на земеделска земя, с които всички страни по делото отдават процесните имоти под аренда на арендатор „София Кампо“ ООД за период от по 1 година през периода 2011 г. – 2022 г. В подкрепа е справка от 16.07.2021 г. на Министерство за земеделието, храните и горите, ОД „Земеделие“ – София за обработваните имоти в землището на с.

Мировяне от „София Кампо“ ООД.

С договор за покупко-продажба от 22.08.2017 г., н-с рег. № 274 НК, страните по делото продават на трето лице един от възстановените имоти, а именно поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива в с. Мировяне, местност „Долно ливаге“, с площ 2 447 кв.м.

Свидетелката И. Ц., роднина на страните установява, че до 2011 г. всички страни по делото са правили неуспешни опити за обработване на възстановените земи след тяхното реституцията. Свидетелите Ц.М., също роднина на страните и свидетелката И. Ц., по еднакъв начин установяват, че след 2011 г. до 2023 г. отдават имотите под аренда на „Кампо“, като в офис, находящ се в с. Мировяне получават рента във вид на олио, брашно и пари. До 2020 г., когато се появява един документ, не е имало спорове за участието на ищците в сключването на договорите за аренда, получаването на рента и в продажбата на един от реституираните имоти.

С оглед обсъдената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи.

Страните по делото са законни наследници на Ц.К.С., бивш собственик 4 на процесните земеделски земи, възстановени с решение на ОЗС „Нови Искър“, в качеството им на наследници по закон на едно от четирите му деца – дъщерята Ф. Ц. Д.. Същата със саморъчно универсално завещание от 06.06.1988 г., с характер на завет по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, завещава на едно от четирите си деца - дъщеря си Д.Л.Д., наследодателка на ответниците по исковете, цялото си движимо и недвижимо имущество, с благодарствения мотив, че единствено тя се грижела за нея. Другата дъщеря на завещателката е ищцата Т.Л.Г., а останалите ищци са наследници на другите две деца на завещателката.

Завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.

В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане - ТР № 2 от 21.01.2025 г., тълк.д. № 2/2023 г., ОСГК НА ВКС.

Оспорването относно автентичността на саморъчното завещание се свежда до оспорването му като частен диспозитивен документ. След като същото не носи подпис на някой от ищците, в тежест на ответниците, като ползващи се от изгодните за тях последици на универсалното завещателно разпореждане, съгласно чл. 154, ал. 1 вр. чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК е да докажат положителния факт, че завещанието в полза на техния наследодател Донка Д.а е написано и подписано от завещателката Ф. Д., въпреки че е представено от ищците по смисъла на втората разпоредба. В практиката на ВКС е прието, че експертно заключение, което установява само вероятност завещанието да е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, не доказва автентичността на документа. Това разбиране се основава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, за да породи предвиденото в закона правно действие. В решение № 127/21.02.2012 г. по гр.д. № 65/2012 г. на ВКС, II г.о.; решение № 202/24.07.2001 г. по гр.д. № 583/2000 г., ВКС, І г.о., решение № 493/09.07.2003 г. по гр.д. № 106/2003 г., ВКС, І г.о.; решение № 158/03.07.2013 г. по гр.д. № 1455/2013 г. на ВКС, II г.о. решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о., решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о., решение № 202 от 5

24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г. и решение № 386 от 30.06.2025 г., гр.д. № 2287/2024 г., ВКС, І г.о. е прието, че експертиза, която установява само вероятност завещанието да е написано изцяло и подписано от лицето, посочено като негов автор, не доказва автентичността на завещателното разпореждане. Доказателствената тежест за установяване автентичността на завещанието лежи на страната, която се ползва от него, като тя трябва да представи категорични доказателства, а не само такива за вероятност. В противен случай, завещанието не може да породи правни последици и следва да бъде обявено за нищожно. Когато вещото лице посочва, че само вероятно подписът е изпълнен от завещателя, това не е достатъчно за установяване валидността на завещанието.

Въззивният съд, с оглед недоказаната по несъмнен начин автентичност на завещанието, приема за основателен главният иск по чл. 42, б. „б“ ЗН за прогласяване на неговата нищожност, като ненаписано и неподписано от лицето, посочено за завещател в противоречие с изискуемата фарма на валидност по чл. 25, ал. 1 ЗН.

С оглед уважаване на главния иск, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК, при служебно констатираното недопустимо произнасяне от първоинстанционния съд по евентуалния установителен иск за право на собственост по придобивна давност с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при липса на настъпило вътрешнопроцесуално условие, намира, че решението следва да се обезсили в тази част.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.