Определение № 1229 от 21.08.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 653/2026
- Вид
- Определение № 1229
- Подписан
- 21.08.2026
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- Петър Узунов, Вера Коева, Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1229 гр. Благоевград, 21.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500653 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, чрез адв. Х. М., против определение №278/16.03.2026г на РС-*** по гр.д.№1408/25г по описа на с.с., с пр.осн.чл.248, ал.3 ГПК.
С атакувания съдебен акт е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното от районния съд решение в частта досежно разноските.
Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и за отхвърляне на ищцовото искане за присъждане на разноски за процесуален представител, а при условията на евентуалност за тяхното намаляване.
Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване.
Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.
От материалите по делото се установи, че първоинстанционния съд е 1 уважил предявения иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, като е прогласил за нищожен, поради противоречие със закона договор за потребителски кредит №1333486/30.06.2025г, сключен между ищцата Ф. Ч. и „Сити кеш“ ООД. Едновременно с това, съдът е присъдил в полза на адв. Е.
***, на основание чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. 600лв (306, 78 евро) за оказаната безплатна правна помощ на ищцата по делото, като с атакуваното определение №278/16.03.2026г е отказал да редуцира така присъденото адвокатско възнаграждение.
От представения договор за правна защита и съдействие между Ф.Ч. и адв. Е. *** се установява, че е договорено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
При тези данни атакуваното определение е частично неправилно, поради следните съображения:
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр.№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.). При това положение, адвокатското възнаграждение, дължимо на адв.Е.*** за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищцата по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.). В случая е бил предявен един иск – за прогласяване нищожността на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Така предявеният иск обаче не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено и само действителността на договора съобразно критериите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и като последица от тази преценка е уважил предявения иск за нищожност на договора.
Материалният интерес по делото също не е висок, доколкото предявеният иск е с цена 1837лв. Същевременно работата ищцовия процесуален представител се свеждат единствено до подадена на искова молба и становище по хода на 2 делото, без явяване в открито съдебно заседание. Други процесуални действия не са извършвани от процесуалния представител. Предвид горното и икономическата конюктура в страната, съдът намира, че следващото се в полза на ищцовия процесуален представител адвокатско възнаграждение следва да възлиза на 240 евро. Ето защо присъденото от РС адвокатско възнаграждение в полза на адв. Е. *** следва да се отмени за сумата над тази сума.
Що се касае възражението на жалбоподателя, че е невъзможно да се установи дали представеният по делото договор за правна защита в полза на адв. Е. *** е свързан с делото, то същото е неоснователно. Въпросния договор е сключен между ищцата и посочения адвокат за процесуално представителство именно срещу настоящия жалбоподател, а липсата на посочен номер на делото, както правилно посочва РС, не е основание да се отрече връзката му с делото, тъй като номерът му се генерира едва след подаване на исковата молба. В този смисъл номерът на делото е ирелевантен за връзката между пълномощното и делото, по което се осъществява защитата.
В контекста на горното, атакуваното определение на РС следва да се отмени като се постанови изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъденото, на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, в полза на адв. Е. *** адвокатско възнаграждение и същото се отмени над сумата от 240 евро.
Разноски в настоящото производство не се дължат.С оглед предмета на делото, свеждащ се до разноските, макар и материален няма за самостоятелен предмет адвокатска защита.Поради това не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в “процес относно разноските“, за който чл.81 ГПК е неотносим. Противното противоречи на целта на закона и на института по чл.78 ГПК(вж.Опр.№683/2112.15г по ч.гр.д.
№5089/15г, ІІІ ГО на ВКС; Опр.№78/24.04.18г по ч.гр.д.№1521/18г, І ГО на ВКС и др.).
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №278/16.03.2026г на РС-*** по гр.д.№1408/25г по описа на с.с., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
3
ИЗМЕНЯ решение №26/04.02.2026г на РС-*** по гр.д.№1408/25г по описа на с.с., в частта относно разноските, като:
ОТМЕНЯ присъденото, на осн. чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, в полза на адв. Е. ***, адвокатско възнаграждение, за сумата над 240 евро (469,40лв).
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4