Решение № 18 от 26.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20231800100562 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. М. П. от гр. И. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем по ДП № 221/2013 год. по описа на РУ-И. по пр.пр. № 890/2013 год. по описа на РП-И. бил привлечен като обвиняем през 2014 год. Въз основа на внесения обвинителен акт за престъпление по чл.

129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК срещу Т. П. било образувано наказателно дело от общ характер № 66/2015 год. по описа на РС-И.. С присъда № 75 от 06.06.2016 год. по нохд. № 662015 год. по описа на ИРС подсъдимият П. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. В законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК РП-И. депозирала протест срещу оправдателната присъда, по който било образувано внохд. № 968/2016 год. по описа на СОС. Производството приключило с решение от 06.03.2017 год., с което била отменена присъдата поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на ИРС. Образувано било нохд. № 167/2017 год. по описа на РС-И., като с присъда № 38/15.03.2018 год. Т. П. бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият бил осъден да заплати също така на пострадалия – граждански ищец Т.Т. сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди. Осъдителната присъда била обжалвана, като с 1 въззивна присъда от 22.06.2020 год. по внохд. № 584/2019 год. по описа на СОС същата била отменена изцяло и вместо това - постановена нова, с която Т. П. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като бил отхвърлен изцяло и предявения граждански иск. СОП в срок подала касационен протест против въззивната присъда, като въз основа на него било образувано нохд. № 664/2020 год. по описа на ВКС на РБ. С решение № 12 от 06.07.2021 год. ВКС на РБ отхвърлил касационния протест като неоснователен и оставил в сила оправдателната въззивна присъда от 22.06.2020 год. по внохд. № 584/2019 год. по описа на СОС, с което същата е влязла в сила.

Горното обуславя и правния интерес на ищеца от предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на неоснователното обвинение, по което същият е оправдан с влязла в сила присъда, както и за заплащане на сумата 3000 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по посочените наказателни дела. Претендира и законна лихва върху обезщетенията, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.07.2021 год. до датата на подаване на настоящата искова молба, както и до окончателното изплащане. Сочи, че повдигнатото обвинение се отразило неблагоприятно върху здравословното и психическо състояние на ищеца, като изминалите години, през които е било висящо наказателното производство, са били белязани от сериозен стрес и напрежение, които се характеризират с голям интензитет и продължителност, рефлектирайки не само върху неговата физика, но преимуществено върху неговата психика. В резултат на воденото неправомерно наказателно производство срещу ищеца значително се обтегнали отношенията между членовете на семейството му, предвид липсата на спокойствие, сплотеност и сигурност в бъдещето. Повдигнатото обвинение уронило и престижа му на родител, като едновременно послужило като основание за пораждане и поддържане на страх дали детето му няма да бъдат лишено от баща, който да го напътства в живота. Притеснявал се и от това, че децата му могат да повярват в истинността на фактите, залегнали в основата на обвинението и да го мислят за престъпник, ненадежден и неморален човек. Всичко това засегнало и чувството му за пълноценност. Ищецът изпаднал продължително време в състояние на тревожност и уплаха, което довело и до драстично ограничаване на социалните му контакти, като дори към настоящия момент споменът за процесния период не е избледнял. Повдигнатото обвинение уронило престижа му както в личен, така и в професионален план и се отразило пагубно върху неговото самочувствие и разбирателство в семейството. Към момента на образуване на наказателното преследване срещу ищеца същият работел като пожарникар към Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. П., като бил уважаван и ценен както сред колегите си, така и в обществото. В резултат на наказателното преследване много от колегите на ищеца се отдръпнали от него, говорейки зад гърба му и мислейки, че с поведението си е нарушил наймалко етичния кодекс на пожарникаря. Страхувал се също така да не бъде уволнен. Всичко това довело и до влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в често вдигане 2 на кръвното налягане, остра депресия и нередки нервни кризи. Моли съда да уважи изцяло предявените искове, като претендираното обезщетение за неимуществени вреди е съобразено с принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че досъдебното производство е продължило 1 година – повдигнато е обвинение през 2014 год., а делото е внесено в съда през 2015 год., като само за този период прокуратурата може да носи отговорност. За останалия период през съдебната фаза продължителността не зависи от действията на ответника, за да се търси отговорност и обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Твърди също така, че ищецът не е доказал твърдяните неимуществени вреди, а претендираното обезщетение е прекомерно. Отделно от това вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. да съществува причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди, каквато в случая не е установена. При определяне размера на обезщетението следва да се има предвид също така обстоятелството, че срещу ищеца не са прилагани мерки на процесуална принуда, а наказателното производство в досъдебната му фаза е проведено в разумен срок. Моли да бъде отхвърлен и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар от 3000 лева, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определение, постановено в о.с.з. на 11.07.2023 год. по гр.д. № 236/2023 год. на РС-И. е допуснато изменение на исковата претенция за неимуществени вреди чрез увеличаване от първоначално предявения размер от 15 000 лева до размера от 50 000 лева.

Предвид направеното изменение на исковете, които са с цена над 25 000 лева, районният съд е преценил, че делото не му е родово подсъдно, съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК, като го е прекратил и изпратил по подсъдност на СОС.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 26.06.2013 год. на РП-И. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 14.04.2013 год. в гр. И. е причинил средна телесна повреда на Т.Т.: пред денонощен магазин на фирма „П.“ ЕООД му нанесъл удар с юмрук, в резултат на което пострадалият получил постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – счупване на носните кости с разместване на фрагментите – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С Постановление от 13.03.2014 год. Т. М. П. е привлечен в качеството на обвиняем, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение подписка. Разследването е предявено на обвиняемия с протокол от 12.12.2014 год. по досъдебно производство № 221/2013 год. по описа на РУП-И.. Въз основа на внесения обвинителен акт по пр.пр. № 890/2013 год. на РП-И. е образувано нохд. № 66/2015 год. по описа на ИРС. По делото са проведени 10 открити съдебни заседания с разпит на множество свидетели и вещи лица, като подсъдимият се е явявал лично и със защитника си адв. Сибинов, надлежно упълномощен. С присъда от 06.06.2016 год. ИРС е признал подсъдимия П. за невинен по 3 повдигнатото му обвинение и го е оправдал, като е отменил и взетата по отношение на него мярка за неотклонение „подписка“. На 10.06.2016 год. е подаден протест срещу постановената оправдателна присъда, въз основа на който е образувано внохд. № 968/2016 год. по описа на СОС. С решение от 06.03.2017 год. СОС е отменил изцяло присъдата от 06.06.2016 год. на ИРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения. След връщане на делото на първоинстанционния съд е образувано нохд. № 167/2017 год. на ИРС. Проведени са 9 открити съдебни заседания с разпити на множество свидетели. Подсъдимият се е явявал лично и с адв. А.. С присъда от 15.03.2018 год. подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е обжалвана от подсъдимия, като въз основа на подадената жалба е образувано внохд. № 584/2019 год. по описа на СОС.

Проведени са 6 броя открити съдебни заседания с участието на подсъдимия и неговия защитник адв. А.. С присъда от 22.06.2020 год. е отменена изцяло присъда № 38/15.03.2018 год. по нохд. № 167/2017 год. по описа на ИРС и вместо това е постановена друга, с която Т.

П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е оправдан. По подадения касационен протест от СОП е образувано нохд. № 664/2020 год. по описа на ВКС на РБ. С решение № 12 от 06.07.2021 год. на ВКС на РБ е оставена в сила въззивната присъда от 20.06.2020 год. на СОС.

Според показанията на св. П. – добър приятел на ищеца, двамата се познават повече от 20 години. Свидетелят знае за образуваното наказателно преследване срещу П. през 2014 год., когато са му повдигнати обвинения за извършване на престъпление. От момента на започване на наказателното преследване срещу него, П. коренно се променил – започнал да се оплаква от здравословни проблеми, затворил се в себе си, спрял да ходи на спортни тренировки и започнал да се притеснява да не загуби работата си. Започнал да вдига кръвно налягане. Две-три години след това спрял напълно да се занимава със спорт по препоръка на лекарите. Спрял да излиза с приятелската компания, с която преди от много години общувал. Говорел с много притеснение за делото. Има един син, роден през 2016 год. и съпруга, с която живеел от ученик. Преди повдигането на обвиненията ищецът нямал високо кръвно налягане и не се оплаквал от здравословни проблеми. Тренирал всеки ден.

Съгласно показанията на св. Л. – също дългогодишен приятел на ищеца, последният приел много тежко повдигнатите му обвинения; затворил се в себе си, спрял да излиза от дома си. Чувствал се много потиснат и притеснен от изхода на делото. Започнал да вдига високо кръвно налягане. Притеснявал се също така да не загуби работата си като пожарникар заради повдигнатите му обвинения. Наказателното преследване се проточило много години. След като бил окончателно оправдан, ищецът станал малко по-спокоен.

Според заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза на в.л. С. ищецът Т. П. страда от артериална хипертония, хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност и от неалкохолен стеатозен хепатит. Артериалната хипертония е с 4 неизвестна давност, уточнена през 2014 год., когато му е назначена медикаментозна терапия.