Решение № 1253 от 16.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20225330202306 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-009183 от 28.09.2021г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което на Л. М. Н., ЕГН:**********, на осн. чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва издаденото срещу нея наказателно постановление /НП/, като незаконосъобразно и неправилно. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител – адв. С. Ц., като жалбата се поддържа и се прави същото искане. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В изпратеното по делото молба-становище, Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

1

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.09.2021г., около 18.30 часа, жалбоподателката управлявала по автомагистрала „Тракия“ личния си лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ“, с рег. №***, в посока гр. София. В автомобила пътувал и свидетелят М.Ч..

Малко преди района на 148 км. в колата се чул силен шум, тропане и виене, което наложило движение на автомобила със скорост от 40 – 50 км/ч в лентата за принудително спиране на автомагистралата. В района на 148 км. се намирали полицейски служители от ГД „Национална полиция“, които били спрели други автомобили, а по останалите две ленти на автомагистралата движението било забавено, тъй като имало посещение на Президента на Република България в гр. Раковски. Възприемайки движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, в лентата за принудително спиране на автомагистралата полицейските служители го спрели за проверка.

На място пристигнали свидетелят П.Т. – *** и *** му К.Г.. Същите били уведомени, че жалбоподателката е управлявала личния си лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ“, с рег. №***, в лентата за принудително спиране на автомагистралата, поради което и на място й бил съставен АУАН с бл.

№980947 от 06.09.2021г., в който актосъставителят квалифицирал извършеното по чл.58, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателката се запознала със съдържанието на акта и го подписала с възражения. В законоустановения тридневен срок същата депозирала писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на П.Т. /***/ и М.Ч.. Показанията на 2 посочените двама свидетели съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. Съгласно квалификацията, под която е подведено вмененото нарушение, а именно - чл.58, т.3 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В настоящия случай в показанията си актосъставителят заявява, че не е бил свидетел на установяване на нарушението, а е бил уведомен за движението на лекия автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистралата от полицейските служители на ГД „Национална полиция“. От друга страна и в противовес на отразената в АУАН и НП фактическата обстановка, че лекият автомобил се е движил в лентата за принудително спиране, без да им техническа повреда, от показанията на свид.

М.Ч. става ясно, че на процесната дата и място лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ“, с рег. №*** е получил повреда, тъй като са започнали да се чуват силни шумове, виене и тропане, което е наложило движението му със скорост от 40 – 50 км/ч. Тези твърдения се подкрепят от приложената към жалбата фактура №0120033201 от 17.09.2021г., от която се установява, че на лекия автомобил е била извършена проверка на ходовата част, тъй като при движение се е чувало виене/стържете отпред повече в дясно и при движение с ниска скорост се е чувало пукане в дясно. При извършената проверка е направена констатация за разбит преден десен шарнир на носача, виене в преден ляв колесен лагер и лек луфт в предни външни карета. При тези доказателства е очевидно, че на процесната дата автомобилът е имал техническа повреда, което е наложило принудителното му движение в лентата за принудително спиране на автомагистралата.

Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява 3 жалбоподателката да е осъществила така вмененото й нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е била санкционирана. Поради това и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-009183 от 28.09.2021г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, с което на Л. М. Н., ЕГН:**********, на осн. чл.178ж, ал.1, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4