Определение № 5065 от 18.11.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5065 гр. Варна, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20233100102098 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Н. Д. К. и В. П. К. срещу "ШОН И ЖО" ООД и НАП за приемане за установено правото им на собственост върху склад № *** и 10.00 кв. м ид. ч. от ПИ № ***, двата основани на твърдение за придобиване чрез договор за продажба, сключен на 12 април 2017 г. с НА № 41, том I, peг. № 2695, дело № 33 от 2017 г. ВН peг. № 116 на НК, невписан, по чл. 269, ал. 1 ДОПК.

Ответникът "ШОН И ЖО" ООД не изразява становище.

Ответникът НАП оспорва исковете.

Предявява възражения, че цената по договора е уговорена привидно и прикрива действителната цена на таванското помещение № 1 и паркомястото, посочена в предварителен договор от 14.04.2014 г.: 93880 лв., както и че част от цената е платена предварително, а остатъкът не е достатъчен за покриване на целия размер на данъчните задължения на продавача (чл. 264, ал. 4 ДОПК), поради което договорът е непротивопоставим на държавата.

Ищците сочат, че договорът е сключен със знанието и съгласието на публичния изпълнител Росица Горанова т.е. НАП не е била добросъвестна при налагане на възбраната впоследствие (л. 169-170).

По същество страните поддържат становищата. Претендират разноски.

Ответникът НАП предявява възражение за прекомерност.

При проверка по допустимостта съдът намира следното:

По правния интерес:

Съдът приема, че иск за собственост, основан на твърдения за придобиване чрез подлежащ на вписване акт, който не е бил вписан т.е. все още е непротивопоставим, е недопустим. Това е така, защото макар и в двустранно производство, искането е за признаване на абсолютно право.

Отделно от това, ищците не са трети лица, чието право е засегнато от изпълнението, по см. на чл. 440 ГПК, защото не са страна в производството по принудително изпълнение, но са правоприемници на длъжника (ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК). Твърденията, че Агенцията 1 е била недобросъвестна, тъй като публичният изпълнител е знаел и се е съгласил с продажбата не могат да бъдат квалифицирани по действаща норма и поради това не могат да обосноват допустимостта. Искът е недопустим.

Ищците следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер под средния: 200 лв.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, постановено на 04.10.2024 г., с което е даден ход на делото по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2098 по описа за 2023 г. на ВОС, ХІІ-ти състав.

ОСЪЖДА Н. Д. К. ЕГН ********** и В. П. К. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ****************** да заплатят на Националната агенция за приходите сумата 200 (двеста) лв., възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщенията до страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2