Решение № 38 от 12.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Горна Оряховица, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101594 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, с която е предявен срещу Ч. В. А., с настоящ адрес : гр. Л., ул. *** установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за дължимост на сумата от общо 933,02 лв. формирана, както следва:

- по договор за мобилни услуги №627327821/24.12.2022 г. – сумата от 88,52 лв. – главница за незаплатени абонаментни такси и предоставени услуги в периода 10.04.2023 г. до 09.07.2023 г.

- по договор за мобилни услуги №627327821/24.12.2022 г. – сумата от 200,39 лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, на основание т. 9;

- по договор за мобилни услуги №627888687/26.04.2023 г. – сумата от 125,46 лв. – главница за незаплатени абонаментни такси и предоставени услуги в периода 10.04.2023 г. до 09.07.2023 г.

- по договор за мобилни услуги №627327821/24.12.2022 г. – сумата от 438,15 лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника, на основание т. 9;

- по договор за лизинг на базови аксесоари № 627889107/26.04.2023 г. – сумата от 10,50 лв. с ДДС – незаплатени лизингови вноски за периода 1

10.04.2023 г. до 09.07.2023 г. и сумата от 70,00 лв. с ДДС - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 10.08.2023 г. до 26.03.2025 г., или общо 80,50 лв. за предоставено ползване на 5 бр. аксесоари.

Посочва, че общата сума за неустойка по всеки договор включвала 3 стандартни месечни абонаменти такси за съответния договор, ведно с ползваната отстъпка, съответстваща на оставащия срок до края на договора, или по първия посочен по-горе договор това е сумата от 124,98 лв. – 3 стандартни абонаментни такси, и 75,41 лв. отстъпка, и по втория посочен погоре договор това е сумата от 124,98 лв. – 3 стандартни абонаментни такси и 38,50 лв. – отстъпка, както и добавена разлика за отстъпка за закупуване на мобилно устройство на 26.04.2023 г. – сумата от 274,67 лв. Счита, че вземанията по договора за лизингова вещ са настъпили поради изтичане на договора. Претендира законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2025 г. до окончателното й плащане, както и присъдените по заповедното производство разноски в размер на общо 505 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д.

№ 612/2025г. на РС – Г. Оряховица.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител назначен на ответника. Счита предявения иск за неоснователен. Оспорва исковете за неустойка. Намира, че представените доказателства не установяват, кога и по – какъв начин е бил прекратен договора/те за мобилни услуги, за да се търси неустойка за предсрочно прекратяване на същите.

Счита, че ищецът не е отправил по надлежен ред уведомление за прекратяване на договорите. Иска от съда да отхвърли предявените искове, в частта за неустойка в размер на 200,39 лв. и за 438, 15лв.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото ч.гр.д. № 612/2025г. на РС – Г. Оряховица е видно, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

В това производство заявителят и настоящ ищец е представил договор за мобилни услуги №627327821 сключен на 24.12.2022 г., видно от който на потребителя с предпочетен номер *** са предоставени услуги по абонаментен план с месечен абонамент от 31.99 лева., за 24 месеца, считано от влизане в сила на договора. Представен е и договор за мобилни услуги 2

№627888687 сключен на 26.04.2023 г., видно от който на потребителя с предпочетен номер *** са предоставени услуги по абонаментен план с месечен абонамент от 32.99 лева., за 24 месеца, считано от влизане в сила на договора. Представено е и договор за лизинг за базови аксесоари от 26.04.2023 г. въз основа на което на абоната е предоставено за ползване 5 бр. аксесоари. При неизпълнение във връзка с начина на формиране на дължимото е договорена неустойка/и.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни иска, както следва:

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключен договор за мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер *** и ***. Фактът, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение се установява от приложените в настоящото производство заверени преписи на договори, а и същият не се оспорва от особения представител назначен на ответника, поради което съдът намира, че е доказано наличието на такава връзка.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по договорите да предостави далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това обстоятелство са представени издадени от ищеца фактури, касаещи процесния отчетен период, заедно с приложени към тях справки, в която са описани подробно 3 потребените услуги – брой минути разговори, мобилен интернет и др. Ето защо, искът се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, като на ищеца се присъди сумата от 88, 52 лв. такси и услуги за периода 10.04.2023 г. до 09.07.2023 г. за предпочетен номер***, сумата от 125,46 лв. такси и услуги за периода 10.04.2023 г. до 09.07.2023 г. за предпочетен номер ***, или общо 213,98 лв. лв. по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 07.03.2025 г. до окончателното погасяване на вземането.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и сл. от ТЗ:

От събраните доказателства категорично се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по договор за лизинг на базови аксесоари от 26.04.2023 г. Същата има правната характеристика на договор за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 1 ТЗ, при който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на лизинговите вещи – 5 бр. аксесоари за уговорения между страните период, на цена от 83,97 лв. платима на 23 месечни вноски, всяка от която по 3,5 лв. Фактическото предаване на лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучателя не е спорно по делото, а и е удостоверено с полагането на подпис от последния в договора. Назначения на ответника особен представител не е оспорил авторството на положения подпис върху документа на договора и доколкото същият обективира неизгоден за издателя си факт, съдът е задължен да приеме за осъществил се факта на предаване на лизинговите вещи. Получаването на предметната престация по договора за лизинг е породило задължението на ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между страните.

Към 26.03.2025 г. задължението на ответника за цена на 5 бр. аксесоари е в размер на 80,50 лв. с ДДС. След като ответникът не е заплатил тази сума претенцията се явява основателна до предявения размер.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Относно претенцията за присъждане на сума за неустойка се установява следното: Ищецът претендира в настоящото производство неустойка в размер 4 на сумата от 200,39 лева по първия договор и сума в размер на 438,15 лв. по втория договор за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, на основание т. 9 от тях. Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен Договора, Операторът има право да го прекрати, както и/или да получи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси.

Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение.

Съдът намира, че тази неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.к. е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретната хипотеза, клаузата за неустойка по процесния договор за мобилни услуги предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора, потребителят на услугата следва да заплати неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Така уговорената клауза излиза извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна функция.

Клаузата за неустойка няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има характера на обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от страна на потребителя или санкция за поведението на последния. При така уговорената клауза за неустойка, при прекратяване на договора преди изтичане на срока му, мобилният оператор ще се обогати неоснователно, като ще получи дължимите три абонаментни такси така, сякаш същият не е прекратен и без да е предоставил съответните мобилни услуги на потребителя за този период.

Клаузата за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за справедливост, поради което е нищожна съгласно общото правило на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Следва да се посочи, че при така разпределената доказателствена тежест, ищецът е представил сметки, но не са ангажирани доказателства, от 5 които да е видно, че процесният договор е бил прекратен, респективно, че е бил осъществен фактическия състав, който да е в основата на клаузата за неустойка. Допълнителен довод в този смисъл може да се изведе и от правилото, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича, както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. Тук не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не успя да установи, че е упражнил надлежно правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника.

Няма данни, че договорът е бил прекратен и по инициатива на последния, заради което искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен и на това основание.

По този въпрос е формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав – Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I т. о. на ВКС и цитираните в него актове. В същата е прието, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора (за три месечни такси) излиза извън присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след прекратяването на договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл. 9 ЗЗД. Следва да се има предвид също така, че претендираната от заявителя неустойка при предсрочно прекратяване на договора всъщност не компенсира жалбоподателя за действително претърпените от него вреди вследствие неизпълнението, а пропуснатите от оператора ползи в резултат на едностранното прекратяване на договора, предвидено в ОУ при неплащане на вноски, какъвто не е характерът на заявената претенция. В този смисъл е Решение № 81 от 02.03.2022 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 676/2021 г.