Решение № 430 от 24.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000366 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.294 ГПК.

С Решение №38/20.04.2022 г. по т.д. № 617/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. е отменено Решение № 1539/23.11.2020 г., постановено по в. т. д. № 2361/2020 г. на Апелативен съд София, с което въззивната инстанция е потвърдила изцяло решение № 2396/21.04.2020 г. по т. д. № 10054/2016 г. на СГС и делото е върнато на настоящия съд със задължителни указания по приложението на процесуалния закон, в нормите му на чл.269 ГПК, и чл.236, ал.2, във вр. с чл.273 и чл.272 с.к., както и на материалния закон, в нормите му на чл.45 ЗЗД и чл.301 ТЗ.

При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във връзка с нормата на чл.294 ГПК, решаващият състав приема следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано жалба на „Солсбор – Г.К.К“ЕООД, чрез адв.В.Д. от САК, насочена против Решение № 2396/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 10054/2016 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявеният от въззивника осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД против И.С. М., за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща част от общо дължими 224 000 евро – дължимо обезщетение за причинена вреда на „Солсобор – Г.К.К“ЕООД чрез действия, извършени без представителна власт, по сключване на договор за заем от 18.08.2011 г. от имено на „Солсбор – Г.К.К.“ЕООД със „Солсбор К.Г.Д.“ООД и заплащане на сумата от 224 000 евро на последното дружество, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, което нарушение довело и до неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.45 ЗЗД и чл.301 ТЗ, както и на чл.50, т.4 ЗОЗ, а от там и до необоснованост.

1

По изложените подробни съображения във връзка с всяко едно от тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна е оспорила развитите от нея доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и поддържа правилност на същото.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на касационната инстанция, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Въззивната инстанция изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба е депозирана в СГС на 12.08.2016 г.

– т.е. преди изменението на Закона за особените залози /ЗОЗ/ с ДВ бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, поради което и относима към казуса е редакцията на закона от ДВ бр.100/1996 г., която в нормите на чл.46, ал.6 и чл.48, ал.2 признава активна процесуална легитимация в лицето както на самия търговец, така и на заложния кредитор, да предявяват и отговарят по искове във връзка с дейността на заложеното предприятие. В случая предявеният иск е именно такъв, доколкото търговецът претендира заплащането на обезщетение за вреди, причинени му от ответницата-въззиваема след продажбата на търговското предприятие.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното решение настоящата инстанция намира за основателни, за да достигне до този извод въззивната инстанция взе предвид следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД от „Солсбор – Г.К.К.“ЕООД против И.С. М., с който ищцовото дружество е поискало ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 26 000 лв., част от общо дължими 224 000 евро, представляваща обезщетение за причинена вреда на „Солсобор – Г.К.К“ЕООД чрез действия, извършени без представителна власт, по сключване на договор за заем от 18.08.2011 г. от имено на „Солсбор – Г.К.К.“ЕООД със „Солсбор К.Г.Д.“ООД и заплащане на сумата от 224 000 евро на последното дружество, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане.

Поддържано е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищцовото дружество, като заложен длъжник и „Радиант Технолоджи Инк“, като заложен кредитор, сключили на 15.12.2010 г. договор за особен залог на търговско предприятие, за обезпечаване на вземане на заложния кредитор в размер на 10 000 000 евро, по договор за заем от 16.11.2010 г., като договорът за особен залог бил вписан като първи по ред залог в ЦРОЗ.

Към датата на сключване на договора управител и на двете дружества, страни по договора, било едно и също лице – П. А. М., който бил и съпруг на ответницата.

Твърдяло се е и че на 15.08.2011 г. заложният кредитор, действащ чрез директора си П. М., е продал търговското предприятие на залогодателя „Солсбор Г.К.К.“ЕООД като съвкупност на купувача „Солар България 2“ЕООД за сумата от 10 651 727 евро, която постъпила по сметка на депозитаря, съгласно изрично издадено от него удостоверение.

Преди продажбата заложният кредитор назначил за управител на търговското предприятие на ищцовото дружество по реда на чл.48, ал.3 ЗОЗ ответницата И. М.. Същата била назначена за управител и на търговското предприятие на дружеството „Солсбор Г.К.Д“ООД – едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество.

След продажбата на заложеното търговско предприятие и т.к. продажната цена надхвърляла дължимата сума, на 18.08.2011 г. депозитарят превел по сметка на „Солсбор 2

Г.К.К.“ЕООД разликата между продажната и дължимата на кредитора цена, равняваща се на 293 541 евро.

Независимо че след продажбата на предприятията на „Солсбор Г.К.К.“ЕООД и „Солсбор Г.К.Д“ООД по силата на закона и сключения договор функциите на М. като техен управител са прекратени, на 18.08.2011 г. същата, като представител на ищцовото дружество и на „Солсбор Г.К.Д.“ООД сключила от името и на двете дружества договор за заем помежду им. Според същия ищецът, като заемодател предоставил на „Солсбор Г.К.Д.“ООД, като заемател, в заем сумата от 225 000 евро, която последният следвало да върне при условията и начина, посочени в договора. В деня на подписване на договора ищцовото дружество превело на заемателя сумата от 224 000 евро, като след получаването й отново ответницата, като управител на получателя, я превела на „Радиант Технолоджи Инк“, представлявано от съпруга й П. М..

Твърдяло се е, че заемополучателят нямал възможност да върне заетата сума, т.к. било лишено от активите си.

Твърдяло се е още, че ответницата, като представляваща ищцовото дружество, нямала право да сключва договор за заем, тъй като това не било действие, свързано с обикновената дейност на търговското предприятие, а действайки по гореописания начин причинила вреда на ищцовото дружество, в размер на сумата от 224 000 евро.

В отговора по исковата молба ответницата, чрез процесуалния си представител, е оспорила предявения иск, като на първо място е навела доводи за неговата недопустимост, с оглед липсата на представителна власт в лицето на Г. Д. от името на ищцовото дружество, от една страна, а от друга – поради нередовността на исковата молба.

Отделно е оспорила и основателността на предявения иск с твърдения, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, доколкото сключването на договор за заем не представлява противоправно поведение и не е настъпила вреда за ищеца от това действие.

Като не се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно последователността на сключването на договорите за особен залог, пристъпването към изпълнение от заложния кредитор, назначаването от него на ответницата като управител на търговското предприятие на ищеца, вкл. сключването на договора за заем от 18.08.2011 г. се поддържа, че правомощията на управителя на търговското предприятие не се прекратяват с продажбата на търговското предприятие, а след като управителят бъде освободен и заличен от търговския регистър.

Поддържа и че с продажбата на търговското предприятие не се прекратява договора за особен залог, като тази хипотеза, уредена вчл.50, т.4 ЗОЗ касаела единствено изпълнено задължение от страна на длъжника или постигнато съгласие за прекратяване на договорното отношение. Вкл. и в тази хипотеза обаче трябвало да се предприемат действия за заличаване на управителя от търговския регистър, защото до заличаването му той управлявал и представлявал дружеството.

С отговора по исковата молба е въведено и правопогасяващо възражение за давност.

Анализът на приобщените писмени доказателства, вкл. извършените от решаващия състав служебни справки по партидите на „Солсбор – Г.К.К“ЕООД и „Солсбор К.Г.Д.“ООД, безсъмнено установяват релевантните за предмета на настоящето производство факти, осъществяването на които не е било спорно между страните, а именно:

„Радиант Технолоджи Инк“ е дружество, учредено на територията на Британските Вирджински острови на 30.09.1993 г. и пререгистирано като търговско дружество на 01.01.2007 г.

На 16.11.2010 г. това дружество, представлявано от директора си П. А. М., като заемател е сключило договор за паричен заем с въззивното дружество, представлявано от управителя му К. К., в качеството му на заемател, за сумата от 10 000 000 евро.

За обезпечаване на вземането на заемодателя и според условието на чл.8 от договора заемополучателят е учредил особен залог върху цялото си търговско предприятие в полза на "Радиант технолоджи инк", като заложен кредитор.

3

Справка по партидата на въззивното дружество в ТР установява, че договорът за залог на търговско предприятие е вписан в Търговския регистър на 26.01.2011 г., като като нот.удостоверяване на подписите на страните върху него е извършено съответно на 07.12.2010 г., за заложния кредитор, чрез П. М. и на 15.12.2010 на К. К., за заложния длъжник.

С писмено съгласие рег. № 5195/26.04.2011 г. заложният кредитор, чрез директора си П. М. е декларирал, че с оглед настъпване на изискуемостта на паричното задължение на длъжника „Солсбор – Г.К.К.“ЕООД, произтичащо от договор за заем от 16.11.2010 г., дава своето съгласие за пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на длъжника, като е избрал да удовлетвори вземането си на основание чл.46, ал.1 от ЗОЗ чрез изпълнение върху търговското предприятие на длъжника като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а на осн.чл.46, ал.3 ЗОЗ е назначил за управител на търговското предприятие на „Солсбор – Г.К.К.“ЕООД въззиваемата И.С. М..

На 30.04.2011 г. по партидата на заложния длъжник в ТР е вписано насочване на изпълнение върху търговското предприятие на „Солсбор – Г.К.К“ ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а И. М. е вписана като управител на търговското предприятие.

Страните не спорят и се установява от приобщеното удостоверение за семейно положение изх.№ 139/04.02.2014 г. на Столична Община, р-н Витоша, че П. А. М. и И.С. М. са съпрузи.

С договор за продажба на търговско предприятие от 15.08.2011 г. „Радиант технолоджи инк“, като продавач и в качеството си на заложен кредитор по договора за заем от 16.11.2010 г. е прехвърлил на „Солар България – 2“ЕООД правото на собственост върху търговско предприятие на заложния длъжник, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата от 10 651 727 евро, платена изцяло на депозитеря Г. П., по посочена банкова сметка.