Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 438 от 22.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5247/2025
Вид
Решение № 438
Подписан
22.01.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.54 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100505247 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение от 26.12.2024 г. по гр.д. №17766/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав, в частта, в която е уважен предявеният от Р. Й. П. срещу Комисия за разглеждане на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е осъдителен иск с правно основание чл.78 ал.1 ЗДСл. за разликата над сумата от 3000,00 лв. до уважения размер от 10 000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука от 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2023 г. до окончателното плащане, и в частта, в която е уважен предявеният Комисия за разглеждане на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия срещу жалбоподателя обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД за разликата над сумата от 3000,00 лв. до уважения размер от 10 000,00 лв., представляваща регресно вземане за дължимо обезщетение за вреди от трудова злополука, представляваща ПТП, причинено на 23.10.2023 г. в гр. София по вина на водача на л.а. „БМВ“, рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск – 07.05.2024 г., до окончателното плащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск и съответно предявения обратен иск за разликата над посочения по-горе размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р. Й. П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и 1 моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Комисия за разглеждане на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде отменено за разликата над посочения по-горе размер, и да бъде потвърдено за целия присъден размер в частта по предявения обратен иск.

Претендира разноски.

Решението на СРС в частта, в която предявените главен и обратен искове са уважени до посочения по-горе размер, не е обжалвано от ответника и от третото лице-помагач, и в частта, в която предявеният главен иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, не е обжалвано от ищеца, и е влязло в сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявените главен и обратен искове е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

От събраните по делото доказателства е установено при условията на пълно и главно доказване, че при процесната трудова злополука ищецът е получила сочените телесни повреди - кръвонасядане в областта на главата с лек оток на ограничена площ в дясно челно, като травмата на челюстната област на главата е причинила локални болки и страдания за около 1-2 седмици след инцидента; травма на устните с контузия и разкъсно-контузна рана в дясната част на лигавица на горна устна на устата и травмиране на 3 бр. десни предни горни зъби – отшумяващи средностатистически за около 2-3 седмици; травма на шиен отдел на гръбначен стълб с навяхване и разтягане на свързващия апарат – с имобилизация, налагаща носене на шийна яка и затрудняващо движенията с последици, проявили се поне около 3 месеца, както и е развила смесено тревожно-депресивно разстройство – умерено ниво на депресия и ниво на лека тревожност, което не е отминало и за което ще се наложи прием на медикаменти и в бъдеще, както и психотерапия за период от около 5 години.

От показанията на свид. К.П. се установява, че след процесната злополука ищецът е носила шина на врата си няколко месеца, като е имала и травма на главата, както и на 2 горната устна, няколко разклатени зъба, в резултат на което било трудно да се храни и е приемала течни храни, било и е трудно да се движи нормално заради болките във врата, изпаднала е и в депресия - след инцидента станала асоциална, спряла да общува с приятели и да излиза, на обажданията от приятели и на самия него не винаги вдигала. Свидетелят сочи още, че ищецът се е нуждаела от грижи - майка и и помагала с къпането и готвенето, самият той и пазарувал, карал я на рехабилитация, а след инцидента изпитвала страх, когато се вози в автомобил, започнала да пие алкохол по малко и увеличила доста цигарите, а към настоящия момент също я е страх да се качва в автомобил.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с трудовата злополука ищецът е а телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Настоящият съдебен състав при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите при ищеца са заболяване без риск за живота на пострадалата, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност, налагало се ограничен двигателен режим на пострадалата, както и че същата се е нуждаела от чужда помощ, имала е и затруднения при хранене. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесната злополука ищецът е била на 32 години, т.е. в млада възраст, както и че в резултат на претърпяното ПТП е развила посттравматично стресово разстройство, това, че физическите болките са отзвучали, но психическото разстройство – не е, и към настоящия момент са налице остатъчни травми – страхът и спомените от случилото се не са изчезнали, и има видими следи от посттравматичното стресово разстройство, поради което все още приема медикаменти, а прогнозата не е непълно благоприятна – лечението с медикаменти следва да продължи, а психотерапията може да продължи около 5 години. С оглед на изложеното погоре, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 10 000,00 лв.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна Р. Й. П. на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 2000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна Комисия за разглеждане на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №23352 от 26.12.2024 г., постановено по гр.д.

№17766/2024 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джеймс Баучер” №87, да заплати на Р. Й. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 2000,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джеймс Баучер” №87, да заплати на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия, адрес: гр. София, ул. „Врабча“ №1, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице–помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4