Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260608 от 16.10.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7103/2019
Вид
Решение № 260608
Подписан
16.10.2020
В сила
17.01.2022
Състав
ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е град София, 16.10.2020 година

В И М

Е Т О Н

А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ..……….. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7103 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение

№47355 от 21.02.2019г., постановено по гр.дело №90540/2017г. по описа на СРС, Г.О., 125-ти състав, е признато за установено по отношение на С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К., че „Д.“ ЕАД е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на ищеца, находящ се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град София, който имот с идентификатор *** по КККР съставлява имот стар пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“ и се намира в рамките на УПИ I, кв.11, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р.П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение. С решението са осъдени Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К. да заплатят на „Д.“ ЕАД по 1/3 част от сторените в производството разноски в общ размер на 1915.07 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответниците - С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К., чрез адв.В.И., с която се обжалва изцяло решение №47355 от

21.02.2019г., постановено по гр.дело №90540/2017г. по описа на СРС, Г.О., 125-ти състав, с което е уважен предявения установителен иск за собственост. Релевирани са подробни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно СРС е приложил нормата на чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като в случая е недопустимо да бъде упражнен косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на административен акт за реституция, по отношение на който е упражнен пряк съдебен контрол. Твърди се, че постановеното решение от 16.06.1993г. по а.д.№162/1993г. по описа на СГС, А.О., III-Б състав, с което е отменен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот с пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“, е задължително за страните по делото, за държавата и нейните органи, поради което е недопустимо отново в настоящото производство да се анализира въпроса досежно налице ли са предпоставките за реституция по отношение на спорния имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед

№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, идентичен с имот стар пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“. Поддържа се, че обоснованият извод от СРС, че отчуждителните мероприятия върху спорния имот са изцяло реализирани е неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства. Излага се още, че неправилен е обоснованият краен извод на СРС, че ищецът - „Д.“ ЕАД е придобил собствеността върху процесния имот чрез апортна вноска в капитала на дружеството, извършена от "Б. АД" АД, вписана в Служба по вписванията, извършена при спазване на изискванията на ТЗ.

Поддържа се, че извършеният апорт е непротивопоставим на правоимащите на реституция и няма транслантивен ефект по отношение на възстановения имот. Излагат се още доводи досежно твърдението на ищеца, поддържано при условията на евентуалност, за придобиване на имота на основание давност като се твърди, че в случая не е доказано, че ищецът е упражнявал явно и необозпокоявано фактическата власт върху имота с намерение да я свои за период от 10 години.

Поддържа се, че в случая намира приложение нормата на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за реституираните имоти не се зачита и започва да тече нова, считано от датата на приемане на сочената разпоредба, като отделно се твърди, че е налице и прекъсване на давността с образуване на адм.дело №4764/2011г. по описа на АССГ, 36 състав, в което са взели участие страните по делото. В тази връзка се излага, че липсва основание в закона да се приеме, че ищецът е придобил имота на твърдяното от него оригинерно правно основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Допълнителни подробни съображения са изложени в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с който да отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представят списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „Д.“ ЕАД, чрез процесуален представител адв.Ек.А., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е при условията на субективно съединяване от „Д.“ ЕАД срещу С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед

№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на ищеца, находящ се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град София, който имот с идентификатор *** по КККР съставлява имот стар пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“, и се намира в рамките на УПИ I, кв.11.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения при условията на субективно съединяване от „Д.“ ЕАД срещу С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т.II, №108, вх.рег.№1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на ищеца, находящ се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град София, който имот с идентификатор *** по КККР съставлява имот стар пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“, и се намира в рамките на УПИ I, кв.11. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищецът е доказал, че е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на основание възникналите правните последици на приватизационна процедура и апорт. Така изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да бъде успешно проведен така предявеният установителен иск за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, ищецът трябва да изложи фактическия състав, от който произтича правото му, и да иска съответните доказателства за установяване на тия факти, образуващи основанието на установителия иск, т.е. при условията на пълното и главно доказване да установи правото си на собственост. Ответникът следва да направи своите възражения по иска и да поиска съответните доказателства. В конкретната хипотеза и с оглед наведените от ищеца факти и обстоятелства и заявен петитум на исковата молба съдът приема, че е сезиран с предявени субективно съединени положителни установителни искове за установяване правото на собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Уважаването на така предявения иск за собственост предпоставя необходимост ищецът да установи при условието на пълно и главно доказване правото си на собственост по отношение на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание. В случая ищецът

- „Д.“ ЕАД твърди, че е собственик на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед

№РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на ищеца, находящ се на бул.“******/с предишно наименование ул.“******/, СО район „Слатина“, град София, по силата на извършена приватизационна сделка от 1994г. и последващото му апортиране в капитала на дружеството през 2000г. Евентуално е направил твърдения за придобиване правото на собственост на оригинерно основание /давност/, за която твърди, че е започнала от 09.06.1994г. до вписването на апорта, а от вписването на апорта до настоящия момент владението се осъществява от него. Ответниците - С.Г.К., Е.Г.К., Д.К.Н. и Г.К.К. оспорват активната материалноправна легитимация на ищеца, като заявяват собствени права върху имота, придобити на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., въз основа на влязло в сила решение от 16.06.1993г. по а.д.№162/1993г. по описа на СГС, А.О., III-Б състав, с което е отменен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот с пл.№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул.“Момина чешма“, за който имот няма спор, а и от доказателства се установява, че е идентичен с имота, за който ищецът твърди, е придобил правото на собственост по посоченото от него правно основание.