Решение № 278 от 29.06.2022, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 411/2022
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 29.06.2022
- В сила
- 07.11.2022
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 278 гр. Ловеч, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20224310100411 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод постъпила молба от БЛ. Д. Ц. против СТ. М. П. иск за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с ответника постигнали съгласие и сключили предварителен договор за продажба на земеделски и горски имоти. При сключването на договора ищецът заплатил на ответника сумата от 660,00 лв., а разписката за това е обективирана в него. По-късно /на 31.10.2018 г./ ищецът заплати на ответника сумата от 140,00 лв., за което той му издал разписка. Ответникът не е изпълнил задължението си за прехвърляне на имота. След сключването на договора се установило, че имотите, за които ответникът се задължил да прехвърли на ищеца, са съсобствени между ответника и трети лица и от тях не могат да се обособят такива с уговорените размери в договора. За платената сума по договора ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на заявлението пред РС Ловеч е образувано ч. гр. д. № 7/2022 г., а изпълнението на издадената по него заповед за изпълнение е оспорено от ответника.
Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има вземане в размер на 800,00 лв., ведно със 1 законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането й.
В отговора ответникът оспорва да е получил от ищеца сумата, за която той търси установяване. Твърди, че във връзка с поетото от него задължение по договорната връзка да сключи окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти ищецът му е заплатил веднъж 200,00 лв. и втори път 100,00 лв., като заявява готовност да му върне тази сума.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. Р.Б., която по същество излага становище за основателност на претенцията и съображения в тази насока.
Ответникът участва лично по делото, а по същество заявява готовност за изплати на ищеца сумата от 300,00 лв., каквото поддържа, че е получил по договора, разсрочено, тъй като живее сама.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от БЛ. Д. Ц. през РС Ловеч е образувано ч. гр. д. № 7/2022 г. По делото е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено на СТ. М. П. да заплати на БЛ. Д. Ц. сумата от 800,00 лв.
- главница, произтичаща от договор за от 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от 01.01.20222 г. до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 325,00 лв. Против изпълнението на заповедта е постъпило възражение.
Между БЛ. Д. Ц., от една страна и СТ. М. П., от друга е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който П. се е задължила да продаде недвижим имот - нива в размер на 2,100 кв. м., идеална част от наследството на Благой Дочев *** срещу заплащане на сумата от 660,00 лв., които е получила в брой при сключване на договора и 600,00 кв. м. гора срещу заплащане на сумата от 140,00 лв. В договора страните са уговори, че имотите, предмет на договора, са придобити въз основа на решение № 2449ОБ по преписка 29 от 26.07.2008 г., с влязло в сила решение № 29 от 18.02.2018 г. на РС Ловеч и протокол № 2449 на Общинска служба “Земеделие” като обезщетение на наследниците на Б.Д. *** право на 2 собственост на 21 дка. недвижими имоти, както следва: нива от 1,000 дка., имот № 336039, находящ се в местността “Света”; нива от 3,313 дка., имот № 3366055, находящ се в местността “Света”; нива от 4,014 дка., местност “Площа”, № 472031; нива от 4,693 дка., м. “Амзовото”, № 743016; нива от 2,501 дка., м. “Амзовото”, № 473009 и ливада от 6,057 дка., имот № 411021, м. “Луковска колиба” и с Решение № 18 от 06.10.2000 г. Заповед № РД-08-11 ат 05.03.210 г., по преписка № 649Уот 06.1999 г. На Общинска служба “Земеделие” У., за възстановяване на наследниците на Благой Дончев *** в размер на 6,000 дка. гора, както следва: имот № 819062, площ от 2,997 дка., м. “Кайтазовото” и имот № 825003, 3,000 дка, м. “Грозевска площ”.
Купувачът се е съгласил да закупи имотите при описаните условия в договора.
В разписка СТ. М. П. е удостоверила, че е получила сумата от 140,00 лв. от БЛ. Д. Ц. на 31.10.2018 г., в гр. У., с което цялата сума по предварителния договора са изплатени и следва заверка на договор при нотариус в гр. Ловеч.
В съдебно заседание договора и разписката са предявени на ответника, като тя потвърждава, че под двата документа е положила подпис, но поддържа, че при подписването на договора е получила 200,00 лв., а по-късно 100,00 лв.
С решение № 2449-Об от 18.12.2008 г. на Общинска служба “Земеделие” У., на наследниците на Благой Дочев *** са възстановено като обезщетение, право на собственост върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ върху следните имоти: нива от 1,000 дка., четвърта категория, местност “Света”, имот № 336039 по плана за земеразделяне, при граници имоти с № ра:
336092, 336038, 336029, 336028 и 000095; нива от 3,313 дка., четвърта категория, местност “Света”, имот № 336055 по плана за земеразделяне, при граници имоти с № ра: 336037, 336012, 336011, 000095 и 336034; нива от 4,014 дка., четвърта категория, местност “Площа”, имот № 472031 по плана за земеразделяне, при граници имоти с № ра: 472092, 472019, 473090 и 472017; нива от 4,693 дка., от които 3,505 дка. четвърта категория и1,188 дка. пета категория, местност “Амзовото”, имот № 743016 по плана за земеразделяне, при граници имоти с № ра: 743108, 743112 и 743106; нива от 2,501 дка., пета категория, местност “Амзовото”, имот № 743099 по плана за земеразделяне, при граници имоти с № ра: 743051, 000316, 743052, 743059 и 3
743048.
С решение № 2449-РГ от 18.12.2008 г. на Общинска служба “Земеделие” У. на наследниците на Благой Денчев *** е възстановено в стари реални граници върху следния недвижим имот: използвана ливада от 6,057 дка., четвърта категория, местност “Луловски колиби”, имот № 411021 по картата на землището при граници имоти с № ра 411084, 411005, 411007 и 821031.
Наследството на Б.Д. *** е открито на 06.01.1960 г., като призовани към наследяване са негови низходящи - три дъщери и двама сина, които също са починали и наследени от свои преживели съпруги и низходящи. Ответникът П. е низходяща на една от дъщерите на *** - Ц. -Б.С.. Казаното се установява от удостовернение за наследници изх. № АО-08-307/11.11.2021 г., издадено от община У..
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезира с иск за установяване на вземане за връщане на платена цена по предварителен договор, предмет на оспорена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. Чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 55, пр. 3-то ЗЗД.
Между страните е постигнато съгласие и сключен предварителен договор за продажба на недвижим имоти. Недвижимите имоти, предмет на бъдещия договор за продажба, са посочени по площ и предназначение и не съществуват към датата на сключване на предварителния договор. Те следва да се обособят от имотите, оставени в наследство от наследодателя на ответника. Последните са посочени само по номер, предназначение, местност и площ, като не са отразени границите им. В договора страните препращат към решенията, с които на наследниците на наследодателя на ответника те са възстановени.
В съдебната практика е допустимо предмета на предварителния договор да бъде очертан чрез препращане към документ, в който те са индивидуализирани. Предварителният договор представлява едно обещание за сключване на окончателен договор с конкретно, уговорено в него съдържание. При предварителен договор за продажба на недвижим имот 4 обещателят не е необходимо към момента на сключване на договора да е титуляр на правата, предмет на окончателния договор, с оглед на което е възможно той да има за предмет и една бъдеща вещ.
В конкретния случай ответникът е поел задължение да прехвърли на ищеца правото на собственост върху имот с определени площи и предназначение, които обективно не съществуват, но е възможно да възникнат в следствие на подялбата на възстановените имоти на наследодателя на ответника доброволно или по съдебен ред или чрез сделки, с които съсобствениците се разпоредят с правата си в съсобствеността в полза едни или няколко от тях, в това число и на ответника.
В договора страните са уговорили цена за всеки един от бъдещите имоти, като между тях не е спорно, че ищецът е предложил изпълнение, а за в какъв размер е предложеното изпълнение.
В договора страните не са уговорили срок за сключване на окончателния договор, но такава уговорка не е част от същественото съдържание на договора за продажба /чл. 19, ал. 2 ЗЗД изисква предварителния договор да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а в случай те са цена и предмет/. При липса на уговорка за относно срока за сключване на окончателния договор, с постигането на съгласие, всяка от страните може да иска обявяването му за окончателен.
От казаното следва, че сключения между страните предварителен договор не е недействителен, каквито съображения са развити от представителя на ищеца по същество. Вещта, предмет на предварителния договор, не съществува към момента, което несъмнено ще е пречка за сключване на окончателния договор, но това няма отношение към валидността на предварителния договор, а открива възможност за купувача по бъдещия договор да претендира заплащането на обезщетение за вреди /вреди, свързани с невъзможността да се сключи окончателен договор/.
От датата на сключване на предварителния договор /16.10.2018 г./ до датата на отнасяне на спора за връщане на плетената по него цена /06.01.2022 г./ са изминали повече от три години. В исковата молба ищецът заявява, че многократно е канил другата страна за изпълни задължението си по договора, но такова не е предложено. Това изявление представлява по същността си 5 такова за разваляне на договора. То е достигнало до ответната страна с връчване препис от исковата молба. В хода на производството тя е заявила готовност да изпълни задължението си по договора, с оглед на което той следва да се счита развален. С развалянето на договорната връзка с обратна сила отпадат задълженията по нея /договора няма за предмет периодични и повтарящи се действия, при който действието на развалянето е за в бъдеще/, като всяка страна дължи връщане на полученото, поради отпадане на основанието.
При сключването на договора ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 660,00 лв. Получаването на сума в този размер е удостоверено с разписка, подписана от ответника, обективирана в предварителния договор.
След сключване на договора ищецът, в изпълнение на поетите задължение по него, е предал на ответника още 140,00 лв. Във връзка с извършеното плащане ответникът е издал разписка.
В производството по делото ответникът поддържа, че е получил при сключването на договора сума в размер на 200,00 лв., а след това в размер на 100,00 лв. Той не е провел надлежно доказване по тези си твърдения, за което носи тежест на доказване.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал, че има вземане срещу ответника за сумата от 800,00 лв. - подлежаща на връщане цена по развален предварителен договор, предмет на издадена в негова полза заповед за изпълнение.
Ищецът е заявил искане за разноски.
В рамките на заповедното производството той е сторил разноски в размер на 325,00 лв. /платена държавна такса в дължимия размер според материални интерес – 25,00 лв., като разликата до сумата от 50,00 лв. полежи на връщане по молба на заявителя и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение В настоящото производството ищецът е направил разноски в размер на 325,00 лв. /300,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса/. Общо размера на сторените разноски е 650,00 лв., които, при изхода на спора, следва да се възложат на ответника.